Джон льо Каре
Дама, поп, асо, шпионин (34)

34

Беше почти четири следобед същия ден. Знам ги тези тайни квартири, мислеше си Гуилъм, оглеждайки мрачния апартамент. Можеше да ги опише по същия начин, по който един търговски пътник може да описва хотели — от някоя петзвездна бална зала в Белгрейвия с уеджуудски пиластри и позлатени дъбови листа до тази двустайна бърлога на главорезите в Лексъм Гардънс, миришеща на прах и канал, с дълъг три фута пожарогасител в непрогледно тъмния коридор. Над камината рицари пиеха от калаени чаши. На всяка от многобройните масички имаше пепелници, направени от раковини, а в сивата кухня висяха анонимни надписи „Не забравяйте да изключите газта и на двата котлона“. Той прекосяваше дневната, когато звънна домофонът, точно навреме. Вдигна слушалката и чу промененият глас на Тоби да гъгне в ухото му. Натисна копчето и щракването на електрическата ключалка отекна на стълбището. Отвори входната врата, но я остави на верига, докато се увери, че Тоби е сам.

— Как си? — попита бодро Гуилъм, докато го пускаше да влезе.

— Много добре, Питър — отвърна Тоби, сваляйки палтото и ръкавиците си.

На един поднос Гуилъм беше приготвил чай и две чаши. Тайните квартири имат определени стандарти по отношение на храната. Или се преструваш, че живееш там, или пък че можеш да се оправяш навсякъде; или пък просто мислиш за всичко. В нашия занаят да се държиш естествено си е цяло изкуство, каза си Гуилъм. Това беше нещо, което Камила не можеше да оцени.

— Всъщност времето е много особено — заяви Естерхази, сякаш наистина анализираше качествата му. Общите приказки в тайните квартири обикновено бяха от подобно естество. — Правиш две крачки и се чувстваш напълно изтощен. Значи чакаме някакъв поляк? — попита той, докато сядаше. — Поляк, който търгува с кожи, и ти смяташ, че можем да го използваме за куриер?

— Всеки момент ще дойде.

— Познаваме ли го? Накарах моите хора да проверят името, но не намериха нищо.

Моите хора, помисли си Гуилъм, трябва да запомня това и да го използвам.

— От „Свободна Полша“ опитали да се свържат с него преди няколко месеца и той побягнал като луд — рече той. — След това Карл Стак го забелязал около складовете и решил, че може да свърши работа на главорезите. — Той сви рамене. — Харесвах го, но какъв е смисълът? И собствените си хора не можем да ангажираме напълно.

— Много си великодушен, Питър — каза почтително Естерхази и в Гуилъм се появи нелепото усещане, сякаш току-що му беше дал бакшиш.

За негово облекчение звънецът на входната врата звънна и Фон зае мястото си в антрето.

— Извинявай, Тоби — каза Смайли, леко запъхтян от изкачването на стълбите. — Питър, къде мога да си закача палтото?

Като го обърна с лице към стената, Гуилъм вдигна ръцете на Тоби, които не оказаха никаква съпротива, и без да бърза, го претърси за оръжие. Тоби не носеше.

— Сам ли дойде? — попита Гуилъм. — Или някое другарче го чака на улицата?

— Изглежда ми чисто — каза Фон.

Смайли стоеше до прозореца и гледаше надолу към улицата.

— Изгаси лампата за момент, ако обичаш — каза той.

— Изчакай в антрето — нареди Гуилъм и Фон се оттегли, отнасяйки палтото на Смайли.

— Виждаш ли нещо? — попита Гуилъм, присъединявайки се към него до прозореца.

Лондонският следобед вече беше започнал да придобива влажните розови и жълти отблясъци на вечерта. Това беше жилищен район във викториански стил; в средата имаше малък ограден парк, който вече беше тъмен.

— Вероятно е само сянка — изсумтя Смайли и се обърна към Естерхази.

Часовникът върху полицата на камината удари четири. Явно Фон го беше навил.

 

 

— Искам да ти изложа една теза, Тоби. Версия за това, което се случва. Мога ли?

Естерхази изобщо не помръдна. Дребните му ръце лежаха на облегалките на стола му. Беше седнал доста удобно, макар и леко нащрек, токовете и върховете на излъсканите му обувки събрани заедно.

— Изобщо не е необходимо да говориш. Не си изложен на риск, ако само слушаш, нали?

— Може би.

— Действието се развива преди две години. Пърси Алълайн иска мястото на Контрола, но няма позиции в Цирка. Контрола се е погрижил за това. Контрола е болен и силите му отслабват, но Пърси не може да го измести. Спомняш ли си това време?

Естерхази кимна внимателно.

— Един от онези мъртви сезони — каза Смайли със своя разумен тон. — Няма достатъчно работа навън, затова започваме да интригантстваме из службата, да се шпионираме един друг. Една сутрин Пърси си седи в кабинета и няма какво да прави. На хартия той е оперативен директор, но на практика е само безгласна буква между регионалните отдели и Контрола, ако изобщо е и това. Вратата се отваря и при Пърси влиза един човек. Нека го наречем Джералд, просто да му дадем някакво име. Пърси, казва той, попаднах на много важен руски източник. Може да се окаже златна мина. А може и нищо да не казва, докато не излязат извън сградата, защото Джералд е опитен оперативен работник, не обича да говори, когато наоколо е пълно със стени и телефони. Може би се разхождат в парка или се возят в кола. Може би хапват някъде и на този етап Пърси може само да слуша. Не забравяй, че Пърси няма голям опит в Европа, още по-малко пък в Чехословакия или на Балканите. Той е започнал в Южна Америка, след което е работил в старите владения — Индия и Близкия изток. Не знае почти нищо за руснаците, чехите или други от този сорт, за него червеното си е червено и не се задълбочава повече. Прав ли съм?

Естерхази сви устни и леко се намръщи, сякаш за да покаже, че никога не обсъжда висшестоящите.

— Докато Джералд е експерт по тези въпроси. Прекарал е оперативния си живот в обикаляне и изучаване на източните вилаети. Пърси не притежава дълбочината на неговите познания, но пък има голямо желание. Джералд е на своя територия. Този руски източник, казва Джералд, може да е най-ценният за Цирка от много време насам. Джералд не желае да споделя много, но очаква до ден-два да получи няколко примерни материала и тогава би искал Пърси да им хвърли едно око, колкото да добие представа за качеството. По-късно могат да обсъдят подробностите около източника. Но защо аз, пита Пърси. За какво става дума? А Джералд му отговаря: „Пърси — казва той, — някои хора в регионалните отдели сме страшно разтревожени от нивото на оперативните загуби. Като урочасани сме. Твърде много се приказва в Цирка и извън него. Твърде много хора участват в набавянето на информация. Нашите агенти на чужда територия ги изправят до стената, разкриват мрежите ни, ако не и по-лошо, а всяко ново начинание завършва безславно. Искаме да ни помогнеш да оправим нещата“. Джералд не призовава към бунт и внимава да не намекне, че в Цирка има предател, който проваля всички операции, защото и двамата с тебе знаем, че започнат ли веднъж такива приказки, цялата машинария спира. Във всеки случай последното нещо, което Джералд иска, е лов на вещици. Той обаче твърди, че всичко се пука по шевовете, а немарливостта по високите етажи води до провали надолу по веригата. Това гали слуха на Пърси. Изброява последните скандали и старателно изтъква авантюрата на Алълайн в Близкия изток, която беше пълен провал и едва не му струва кариерата. След това прави предложението си. Ето какво казва. Според моята версия, нали разбираш; това е само една версия.

— Разбира се, Джордж — каза Тоби и облиза устни.

— Знаеш ли, според друга версия самият Алълайн би могъл да е Джералд. Само че просто не го вярвам — не вярвам, че Пърси е способен да отиде и да си купи високопоставен руски шпионин, след което сам да проведе цялата операция. Мисля, че би се провалил.

— Разбира се — каза напълно убедено Естерхази.

— Така че ето какво казва Джералд на Пърси в моята версия. „Ние — тоест аз и моите съмишленици, свързани с този проект — бихме искали ти да ни бъдеш покровител, Пърси. Ние не се занимаваме с политика, а с оперативна работа. Не можем да се ориентираме в джунглата на Уайтхол. А ти можеш. Ти се занимавай с комисиите, ние ще се занимаваме с Мерлин. Ако действаш като наш предпазител и ни защитаваш от всеобщото разложение, което на практика означава да ограничаваш сведенията за операцията до абсолютния минимум, ние ще осигуряваме стоката.“ Обсъждат начините и средствата за това, след което Джералд оставя Пърси да се терзае известно време. Седмица, месец, не зная. Достатъчно, за да може Пърси да размисли. Един прекрасен ден Джералд носи първия материал. И, разбира се, той е много добър. Ама наистина много добър. Оказва се някаква военноморска информация, което е добре дошло за Пърси, защото той е много добре поставен в Адмиралтейството, там е клубът на привържениците му. Така че Пърси дава на военноморските си приятели да зърнат за какво иде реч и на тях им потичат лигите. „Откъде е това? Ще има ли още?“ Има много още. Що се отнася до самоличността на източника, на този етап това е една голяма, много голяма тайна, но така и трябва да бъде. Извинявай, ако пропускам нещо, но разполагам само с досието.

Споменаването на досие, първият признак, че Смайли може би действа в качеството си на официално лице, предизвика видима реакция в Естерхази. Обичайното облизване на устните беше съпроводено от изнасяне на главата напред и израз на пълна осведоменост, сякаш с тези жестове Тоби искаше да покаже, че и той е чел досието, което и да е то, и напълно споделя изводите на Смайли. Смайли прекъсна за момент, за да отпие от чая си.

— Искаш ли още, Тоби? — попита той над чашата си.

— Аз ще донеса — каза Гуилъм по-скоро твърдо, отколкото гостоприемно. — Чай, Фон — извика той през вратата.

Тя веднага се отвори и на прага се появи Фон с чаша в ръка.

Смайли се беше върнал при прозореца. Дръпна завесата един инч и се загледа към площада.

— Тоби?

— Да, Джордж?

— Водиш ли си бавачка?

— Не.

— Съвсем никого?

— Джордж, защо да водя бавачка, когато отивам на среща с Питър и някакъв нещастен поляк?

Смайли се върна на стола си.

— Източник Мерлин — продължи той. — Докъде бях стигнал? Ами да, много удобно се оказва, че Мерлин не е само един източник, нали така, както малко по малко Джералд започва да разяснява на Пърси и на другите двама, които по това време вече са въвлечени в магическия кръг. Мерлин наистина бил съветски агент, но също като Алълайн той бил представител на група несъгласни. Много обичаме да се виждаме в ролята на други хора и съм сигурен, че Пърси е почувствал симпатия към Мерлин от самото начало. Тази група, тази клика, предвождана от Мерлин, се състояла от, да кажем, половин дузина съмишленици, всичките съветски служители и всичките доста високопоставени. Допускам, че с течение на времето Джералд е обрисувал на помощниците си и на Пърси доста точна картина на тези спомагателни източници, но не съм сигурен. Работата на Мерлин била да събира техните сведения и да ги предава на Запада и през следващите няколко месеца той демонстрирал завидни умения в тази дейност. Използвал всевъзможни методи, а Циркът с радост му предоставял необходимото оборудване. Тайнопис, микроточки, скрити в точките на безобидни на вид писма, пощенски кутии в западни столици, пълнени от неизвестни храбри руснаци и чинно изпразвани от храбрите съгледвачи на Тоби Естерхази. Дори срещи на живо, организирани и наблюдавани от бавачките на Тоби… — Смайли млъкна за момент и пак погледна към прозореца, — … няколко тайника в Москва, обслужвани от местната резидентура, макар че те така и не научават името на благодетеля си. Без тайни радиопредавания обаче, Мерлин не се интересува от тях. Веднъж постъпило предложение, което дори стигнало до Финансовото министерство, да се инсталира радиостанция с голям обхват във Финландия, която да обслужва само него, но всичко пропаднало, след като Мерлин заявил: „В никакъв случай“. Явно се е учил от Карла, нали? Нали знаеш Карла колко мрази радиостанциите? Най-хубавото е, че Мерлин е подвижен — това е най-големият му талант. Може би той работи в Министерството на търговията в Москва и използва пътуващите си служители. Във всеки случай той има ресурсите, има и начините да ги изкара от Русия. Затова другите конспиратори очакват той да преговаря с Джералд и да уточни условията, финансовите условия. Тъй като те искат пари. Много пари. Трябваше да ти го кажа. Боя се, че в това отношение тайните служби и техните клиенти са като всички други. Най-много ценят онова, което е най-скъпо, а Мерлин струва цяло състояние. Купувал ли си някога фалшива картина?

— Самият аз продадох няколко такива — каза Тоби с широка нервна усмивка, но никой не се засмя.

— Колкото повече плащаш, толкова повече не си склонен да го подлагаш на съмнение. Глупаво е, но така стоят нещата. Освен това всички се утешават с мисълта, че Мерлин е користолюбив. Този мотив е разбираем за всички, нали, Тоби? Особено във Финансовото министерство. Двайсет хиляди франка на месец в швейцарска банка — е, кой не би заобиколил някой и друг принцип на равенството за такива пари. Така че Уайтхол му плаща цяло състояние и твърди, че информацията му е безценна. Някои от нещата му наистина са добри — призна Смайли. — Даже много добри и така би трябвало да бъде. Тогава един ден Джералд разкрива на Пърси най-голямата тайна. Кликата на Мерлин има човек в Лондон. Трябва да ти кажа, че това е началото на един много хитроумно заплетен възел.

Тоби остави чашата и старателно попи с кърпичка крайчетата на устата си.

— Според Джералд човек от съветското посолство в Лондон е готов и е в състояние да действа като представител на Мерлин в Лондон. Дори е в изключителната позиция в редки случаи да използва средствата на посолството да разговаря с Мерлин в Москва, да изпраща и да получава съобщения. А ако се вземат всички възможни предпазни мерки, Джералд може дори от време на време да организира тайни срещи с този невероятен човек, да го инструктира и разпитва, да задава въпроси и да получава отговори от Мерлин със следващата поща. Ще наречем този съветски служител Алексей Александрович Поляков и ще се престорим, че работи в културния отдел на съветското посолство. Следиш ли ми мисълта?

— Нищо не чух — каза Естерхази. — Оглушах.

— Работата е там, че той е в посолството в Лондон от доста време — от девет години, ако трябва да сме съвсем точни, — но Мерлин едва неотдавна го е добавил към групата. Може би докато Поляков е бил в отпуск в Москва?

— Нищо не чувам.

— Поляков много бързо става значима фигура, защото не след дълго Джералд го назначава за водещ на операция „Черна магия“, без да броим другите работи. Тайниците в Амстердам и Париж, тайните свръзки, микроточките — всички те продължават да действат, но не с пълна сила. Удобството да имаш Поляков подръка е твърде хубаво, за да се изпуска. Някои от най-добрите материали на Мерлин пристигат в Лондон с дипломатическата поща, Поляков трябва само да отвори пликовете и да ги предаде на партньора си в Цирка — Джералд или посочен от него човек. Никога не трябва да забравяме обаче, че тази част от работата на Мерлин е страшно, страшно тайна. Самата комисия „Черна магия“ също е тайна, разбира се, само че комисията е голяма. Това е неизбежно. Операцията е голяма, резултатите са големи, само обработката и разпространението изискват маса чиновнически усилия — транскриптори, преводачи, шифровчици, машинописки, оценители и бог знае какво още. Разбира се, това изобщо не притеснява Джералд, всъщност даже му харесва, защото изкуството да си Джералд изисква да си един от многото. Комисията „Черна магия“ отдолу ли се ръководи? От средата или от върха? Много ми харесва как Карла описва комисиите, не мислиш ли? Не беше ли някакъв китайски израз? Комисията е животно с четири задни крака.

— Лондонският край обаче — кракът на Поляков — бил ограничен само до първоначалния магически кръг. Скордено, Де Силски, цялата група — те можели да вилнеят в чужбина и да блъскат като луди за Мерлин далече от дома. Тук обаче, в Лондон, операцията с участието на брат Поляков, начинът, по който е завързан възелът, е много голяма тайна по една много специална причина. Ти, Пърси, Бил Хейдън и Рой Бланд. Вие четиримата сте магическият кръг. Нали така? Нека сега да предположим как действа той, вече по-подробно. Има една къща, това всички го знаем. Въпреки това срещите в нея несъмнено се организират много внимателно, нали? Кой се среща с него, Тоби? Кой работи с Поляков? Ти? Рой? Бил?

Смайли хвана дебелия край на вратовръзката си, обърна копринената подплата навън и започна да си бърше очилата.

— Всички го правите — отговори той сам на въпроса си. — Как става това? Понякога Пърси се среща с него. Предполагам, че Пърси играе ролята на строгия ръководител: „Не е ли време да си вземете отпуск? Чували ли сте се с жена си тази седмица?“. Пърси го бива в тези неща. Само че комисията „Черна магия“ не използва Пърси много често. Пърси е голямата клечка и стойността му не бива да се обезценява. После идва ред на Бил Хейдън; Бил се среща с него. Мисля, че това се случва по-често. Бил впечатлява с познанията си за Русия и може да бъде забавен. Имам чувството, че той и Поляков много биха си допаднали. Струва ми се, че Бил е в целия си блясък, когато се стига до инструктажа и въпросите, не мислиш ли? Когато иска да е сигурен, че до Москва ще стигнат правилните послания? Понякога взима Рой Бланд със себе си, друг път изпраща само Рой. Сигурно са го уточнявали помежду си. А Рой пък е икономически експерт, освен това е голям специалист по сателитните държави, така че има какво да си говорят и на тази тема. Понякога, Тоби, сигурно на рождения ден или на Коледа, или пък когато трябва да се поднесат специални благодарности и пари — виждам, че е отделено цяло състояние за забавления, да не говорим за премиите, — понякога, за да стане по-весело, отивате и четиримата и вдигате чаши за величието в чужбина, за Мерлин, чрез неговия пратеник Поляков. Накрая предполагам, че самият Тоби има за какво да си говори с колегата Поляков. Обсъждат неща от кухнята, разни дреболии от живота в посолството, които са толкова полезни на съгледвачите в ежедневните им занимания по наблюдение на резидентурата. Така че Тоби има и солови акции. В края на краищата не бива да пренебрегваме местния потенциал на Поляков, независимо от ролята му на лондонски представител на Мерлин. Не всеки ден попадаме на опитомен съветски дипломат в Лондон, който се храни от ръката ни. Малко обучение за работа с фотоапарат и Поляков може да е много полезен и у дома. При положение че не забравяме приоритетите.

Той не сваляше поглед от лицето на Тоби.

— Мога да си представя, че на Поляков му трябват много ролки филм, не мислиш ли? Както и че една от задачите на човека, който се е срещал с него, е да му доставя нови запаси — да му носи малки запечатани пакети. Пакети с филмови ролки. Непроявени филми, разбира се, тъй като идват от Цирка. Кажи ми, Тоби, ако обичаш, говори ли ти нещо името Лапин?

Облизване, намръщване, усмивка, накланяне на главата напред:

— Разбира се, Джордж, познавам Лапин.

— Кой заповяда на съгледвачите да унищожат докладите за Лапин?

— Аз, Джордж.

— По собствена инициатива ли?

Усмивката стана малко по-широка.

— Виж какво, Джордж, напоследък се изкачих едно-две стъпала по-нагоре.

— Кой каза, че Кони Сакс трябва да бъде разкарана?

— Виж, мисля, че беше Пърси. Да кажем, че е Пърси, а може би Бил. Знаеш как е при големите операции. Кърпят се обувки, чистят се гърнета, непрекъснато се прави нещо. — Той сви рамене. — А може да е бил и Рой.

— Значи получаваш заповеди и от тримата — каза безгрижно Смайли. — Това е много безразборно, Тоби. Би трябвало да си по-наясно.

На Естерхази това никак не му хареса.

— Кой ти каза да укротиш Макс, Тоби? Пак ли тези тримата? Искам само да знаеш, че трябва да го докладвам на Лейкон. В момента той е страшно настойчив. Явно министърът го натиска. Кой беше?

— Джордж, не говориш с правилните хора.

— Един от двама ни — със сигурност — съгласи се весело Смайли. — Няма съмнение. Освен това искат да знаят и за Уестърби — кой го е сложил на мушката. Същият човек, който те е пратил в Сарат с хиляда лири в брой и указания да успокоиш Джим Придо ли? Интересувам се само от факти, Тоби, не от скалпове. Знаеш, че не съм отмъстителен. А и кой може да твърди, че ти не си лоялен? Въпросът е само към кого. — После добави: — Само че тях силно ги интересува, нали разбираш? Носят се и някакви грозни слухове, че могат да се обадят на конкуренцията. Никой не го иска, нали? Това е все едно да се обадиш на адвокат, след като си се скарал с жена си — необратима стъпка. Кой ти предаде посланието за Джим за асата и поповете? Знаеше ли какво означава? Направо от Поляков ли го получи?

— За бога — прошепна Гуилъм. — Дай ми да поизпотя това копеле.

Смайли не му обърна внимание.

— Нека да поговорим пак за Лапин. С какво се занимаваше той?

— Работеше за Поляков.

— Като негов секретар в културния отдел ли?

— Като негов агент.

— Но, скъпи ми Тоби, за какво му е на един културен аташе собствен агент, за бога?

Естерхази през цялото време беше вперил поглед в Смайли. Като куче е, помисли си Гуилъм, не знае дали да очаква ритник, или кокал. Погледът му трепна от лицето на Смайли към ръцете му, после пак обратно, постоянно проверявайки местата, които биха могли да му подскажат нещо.

— Не ставай глупав, Джордж — каза небрежно Тоби. — Поляков работи за Центъра в Москва. Знаеш го много добре, също както и аз.

Той кръстоса късите си крачета и в пристъп на предишното си високомерие се облегна назад в стола и отпи от изстиналия чай.

Смайли пък, както му се стори на Гуилъм, за момент изглеждаше, че отстъпи, от което Гуилъм в объркването си бързо заключи, че той несъмнено е много доволен от себе си. Може би защото Тоби най-сетне говореше.

— Хайде, Джордж — каза Тоби. — Не си малък. Помисли си колко операции сме провели по този начин. Купили сме Поляков, хубаво. Поляков е агент на Москва, но той е наш човек. Само че той трябва да се преструва пред своите си хора, че шпионира нас. Как иначе ще се отърве? Как ще влиза и излиза с такава лекота от къщата по цял ден без горили, без бавачки? Той идва при нас, следователно трябва да занесе нещо у дома. Затова ние му даваме. Разни буламачи, които може да им отнесе, и всички в Москва да го тупат по гърба и да му казват, че е голяма работа, непрекъснато стават такива неща.

Ако в този момент главата на Гуилъм вече беше замаяна от нещо като пламенно благоговение, Смайли изглеждаше забележително спокоен.

— И това е, общо взето, стандартната история сред четиримата посветени, така ли?

— Е, не знам колко е стандартна — каза Естерхази с много унгарски жест на ръката, разтваряйки длан и завъртайки я наляво-надясно.

— Тогава кой е агентът на Поляков?

Гуилъм разбра, че този въпрос е много важен за Смайли — разиграл беше цялата тази дълга партия, за да стигне до него. Докато Гуилъм чакаше, гледайки ту Естерхази, който вече изобщо не беше толкова уверен, ту непроницаемото като на мандарин лице на Смайли, той си даде сметка, че също започва да разбира хитрия замисъл на възела на Карла, както го наричаше Смайли, и на собствения си мъчителен разговор с Алълайн.

— Питам те нещо много просто — настояваше Смайли. — А именно, кой е агентът на Поляков в Цирка? Господи, Тоби, недей да се инатиш. Ако версията на Поляков да се среща с вас е, че той шпионира Цирка, значи той трябва да има шпионин в Цирка, нали така? Кой е той? Не може просто да се върне в посолството, след като се е срещал с вас, натоварен догоре с буламачи от Цирка, и да каже: „Момчетата ми го дадоха“. Трябва да има някаква версия, при това хубава — цяла поредица от ухажвания, вербувания, тайни срещи, пари и мотив. Не съм ли прав? Боже мой, та това не е само версията на Поляков, това е спасителният му пояс. Трябва да е пълна. Трябва да е убедителна; бих казал дори, че това е много важно за играта. Така че кой е той? — попита внимателно Смайли. — Ти ли си? Тоби Естерхази се маскира като предател от Цирка, за да държи Поляков в играта? Ами че това си заслужава цял куп медали, Тоби.

Те зачакаха, докато Тоби мислеше.

— Тръгнал си на много дълъг път, Джордж — каза Тоби най-сетне. — Какво ще стане, ако не стигнеш до края?

— Дори и с Лейкон зад мене ли?

— Доведи него. Също и Пърси, и Бил. Защо се занимаваш с малкия човек? Иди при големите, хвани ги тях.

— Мислех, че и ти вече си голям човек. Ти би бил добър избор за тази роля, Тоби. Унгарско потекло, отказват ти повишение, имаш достъп, макар и не голям… схватлив си, обичаш парите… с такъв агент като тебе Поляков щеше да има истинска и работеща версия. Тримата големи ти дават буламача, ти го предаваш на Поляков, Центърът мисли, че Тоби е в ръцете им, всички получават своето, всички са доволни. Единственият проблем възниква, когато се разбере, че ти си предавал на Поляков съкровища, а от него си получавал буламачи в замяна. Ако се окаже, че е така, ще ти трябват наистина добри приятели. Като нас. Това е моята версия — само да я довърша — Джералд е руска къртица, ръководена от Карла. И той е обърнал Цирка с главата надолу.

Естерхази изглеждаше доста зле.

— Слушай, Джордж. Ако грешиш, не искам и аз да сбъркам, нали ме разбираш?

— Но ако е прав, и на тебе ще ти се иска да си прав — вметна Гуилъм при едно от редките си обаждания. — И колкото по-скоро се окажеш прав, толкова по-добре за тебе.

— Разбира се — каза Тоби, без изобщо да си дава сметка за иронията. — Разбира се. Имам предвид, че идеята ти не е лоша, Джордж, но, боже мой, всеки човек си има две страни, Джордж, особено пък агентите, и може би ти си се хванал за грешната. Погледни само — кой нарича „Черна магия“ буламач? Никой. Никога. Това е най-доброто. Намираш някой с голяма уста, който започва да сипе помия, и преравяш половин Лондон, разбираш ли? Виж, аз изпълнявам това, което ми наредят. Нали? Казват ми да вървя по гайдата на Поляков и аз вървя. Предай този филм и аз го предавам. Аз съм в много опасно положение — обясни той. — За мене наистина е много опасно.

— Съжалявам да го чуя — каза Смайли от прозореца, където отново изучаваше площада през процеп в завесата. — Сигурно ти е много притеснено.

— Изключително — потвърди Тоби, — имам язва, не мога да се храня. Много лошо положение.

За момент Питър се вбеси от факта, че и тримата съчувствено замълчаха заради лошото положение на Тоби Естерхази.

— Тоби, нали не лъжеш за бавачките? — попита Смайли, все още до прозореца.

— Джордж, честен кръст, заклевам ти се.

— Какво би използвал в такъв случай? Коли ли?

— Улични художници. Ще паркирам един микробус отзад до гръмоотвода, ще ги оставя да се разхождат, да се сменят.

— Колко?

— Осем или десет. По това време на годината може и шест. Много боледуват. Коледа е — каза кисело той.

— А сам човек?

— Никога. Луд ли си? Сам човек! Какво си въобразяваш, да не държа сладкарница?!

Смайли се махна от прозореца и пак седна.

— Виж какво, Джордж, нали разбираш, че идеята ти е ужасна? Аз съм патриот, за бога — повтаряше Тоби.

— Каква е ролята на Поляков в лондонската резидентура? — попита Смайли.

— Поли работи сам.

— Ръководи своя шпионин в Цирка ли?

— Разбира се. Освобождават го от задълженията му и му позволяват да прави каквото си иска, за да ръководи главния шпионин Тоби. Всичко сме подготвили, разработвали сме го часове наред с него. „Виж сега — викам му аз, — Бил ме подозира, жена ми ме подозира, детето ми има заушка и не мога да платя на лекаря.“ Всички глупости, които агентите приказват, аз ги разказвам на Поли, за да може да ги предаде у дома като истинска информация.

— А кой е Мерлин?

Естерхази поклати глава.

— Но поне си чувал, че се намира в Москва — каза Смайли. — И е член на съветската разузнавателна общност, нали така?

— Дотолкова са ме информирали — съгласи се Естерхази.

— И по този начин Поляков си общува с него. В интерес на Цирка, разбира се. Тайно, без неговите хора да заподозрат нещо?

— Разбира се. — Тоби започна пак да се оплаква, но Смайли явно беше заслушан в някакви звуци извън стаята.

— А поповете и асата?

— Не знам какво е това, по дяволите. Знам само онова, което ми казва Пърси.

— И Пърси ли ти каза да подкупиш Джим Придо?

— Разбира се. Може да беше и Бил или пък Рой; виж какво, Рой беше. Трябваше да ям нещо, разбери ме, Джордж. Не мога да вървя срещу себе си, нали се сещаш?

— Това наистина е идеалният капан, Тоби, нима не го виждаш? — каза тихо Смайли и някак хладно. — Ако приемем, че е капан. Така всички, които са прави, изглеждат виновни — Кони Сакс, Джери Уестърби… Джим Придо… дори Контрола. Затваря устата на несъгласните, преди дори да са се обадили… пермутациите са безкрайни, след като веднъж основната лъжа е успяла. Московският Център трябва да бъде оставен да си мисли, че разполага с важен източник в Цирка; Уайтхол по никакъв начин не трябва да допуска подобно нещо. Ако следваме логиката до края, Джералд ще ни накара да удушим и собствените си деца още в люлките. В друг контекст би било прекрасно — забеляза той едва ли не замечтано. — Бедният Тоби, да, наистина те разбирам. Кой знае как си се чувствал, трябвайки да угаждаш на всички.

Тоби беше приготвил следващата си реч:

— Естествено, ако мога да направя нещо от практическо естество, ти ме познаваш, Джордж, винаги съм готов да помогна, няма проблеми. Момчетата ми са добре обучени, ако искаш да ги използваш, може би ще измислим нещо. Естествено, първо трябва да говоря с Лейкон. Единственото, което искам, е само да оправим тази каша. Заради Цирка, нали разбираш? Само това искам. За доброто на фирмата. Аз съм скромен човек, не искам нищо за себе си, нали разбираш?

— Къде се намира тази тайна квартира, която сте използвали само за Поляков?

— Лок Гардънс номер пет, в Камдън.

— Съдържател?

— Мисис Маккрейг.

— Бившата подслушвачка?

— Разбира се.

— Има ли микрофони?

— Как мислиш?

— Значи Мили Маккрейг се грижи за къщата и работи със записващата апаратура?

Така е, каза Тоби, и закима усърдно с глава.

— След малко искам да й се обадиш и да й кажеш, че ще прекарам там нощта и искам да използвам оборудването. Кажи й, че са ме повикали за някаква специална работа и трябва да изпълнява всичко, което й кажа. Ще бъда там около девет. Каква е процедурата за свързване с Поляков, ако искаш спешна среща?

— Моите момчета държат една стая на Хавърсток Хил. Поли минава с колата под прозореца всяка сутрин на път към посолството и всяка вечер, когато се прибира. Ако сложат жълт плакат, протестиращ срещу уличното движение, това е сигналът.

— А нощно време? В събота и неделя?

— Грешно телефонно обаждане. Но това никой не го обича.

— Използвано ли е някога?

— Не зная.

— Искаш да кажеш, че не подслушваш телефона му?

Мълчание.

— Искам да си вземеш почивка този уикенд. Това ще предизвика ли съмнение в Цирка? — Естерхази ентусиазирано заклати глава. — Сигурен съм, че предпочиташ да останеш настрана, нали? — Естерхази кимна. — Кажи, че имаш проблем с приятелката или каквито там други проблеми имаш напоследък. Ще прекараш една нощ тук, може и две. Фон ще се погрижи за тебе, в кухнята има храна. На жена си какво ще кажеш?

Под погледите на Гуилъм и Смайли Естерхази набра Цирка и поиска да говори с Фил Порчъс. Произнесе репликите си идеално — малко самосъжаление, малко конспирация, малко шега. Някакво момиче от север, Фил, което било лудо по него и заплашвало с невъобразими неща, ако не отиде да я утеши.

— Просто не ми говори, знам, че всеки ден ти се налага, Фил. Ей, какво става с разкошната ти нова секретарка? А, още нещо, Фил, ако Мара се обади от къщи, ще й кажеш, че Тоби има важна работа, нали? Ще взривява Кремъл и ще се върне в понеделник. Нека да звучи добре и тежкарски, става ли? Благодаря ти, Фил.

Той затвори и набра един номер в Северен Лондон.

— Мисис Ем, здравейте, вашият любимец се обажда, познахте ли гласа? Добре. Вижте сега, изпращам ви един посетител довечера, мой много стар приятел, ще се изненадате. Тя ме мрази — обясни им той, закривайки слушалката с ръка. — Иска да провери инсталацията — продължи той. — Да я провери, да види дали работи добре, да няма теч и така нататък?

— Ако ти създава проблеми — каза Гуилъм на Фон с неприкрита злоба, докато си тръгваха, — овържи го целия.

На стълбището Смайли леко го докосна по ръката.

— Питър, искам да ми пазиш гърба. Ще го направиш ли? Дай ми няколко минути, след което ме вземи от ъгъла на Марлоус Роуд, в северна посока. Стой на западния тротоар.

 

 

Гуилъм изчака малко, след което излезе на улицата. Лек дъждец се носеше във въздуха, който беше неестествено топъл, сякаш идваше краят на зимата. Там, където блестяха светлини, влагата се носеше на фини облаци, но в сенките той нито я виждаше, нито я усещаше — само замъгляваше зрението му и го караше да присвива очи. Направи една обиколка на градинката, след което влезе в една спретната малка уличка доста по̀ на юг от мястото на срещата. Като стигна до Марлоус Роуд, той пресече на западния тротоар, купи си вечерен вестник и бавно тръгна покрай вилите, разположени навътре в градините. Броеше пешеходци, велосипедисти и коли, когато далече пред себе си забеляза Джордж Смайли, здраво крачещ по отсрещния тротоар, живо олицетворение на лондончанин, прибиращ се у дома.

— Екип ли е? — попита Гуилъм.

Смайли не беше сигурен.

— Малко преди Абингдън Вилас ще пресека — каза той. — Оглеждай се за сам човек. Само че гледай внимателно!

Докато Гуилъм гледаше, Смайли внезапно спря, сякаш току-що се беше сетил нещо, стъпи рисковано на платното и се промъкна между ядосаните шофьори, изчезвайки моментално през вратата на едно магазинче за алкохол. През това време Гуилъм забеляза или си помисли, че е забелязал, как една висока приведена фигура в тъмно палто тръгва след него, но в този момент спря автобус и закри Смайли и преследвача му; когато потегли, явно преследвачът се беше качил на него, защото единственият останал на тротоара беше по-възрастен мъж в черен найлонов дъждобран и платнена шапка, който висеше на автобусната спирка и четеше вечерния си вестник; когато Смайли излезе от магазина с кафявата си торба, той изобщо не вдигна поглед от спортните страници. Още известно време Гуилъм вървя след Смайли из по-хубавите части на викториански Кенсингтън, докато той обикаляше от едно притихнало площадче на друго и се въртеше из малките улички по един и същи маршрут. Само веднъж, когато Гуилъм забрави за Смайли и инстинктивно се огледа, той заподозря, че трети човек върви след тях — издължена сянка по тухлената стена на една пуста улица, но щом продължи напред, сянката изчезна.

Последвалата нощ беше достатъчно ненормална и събитията се развиваха твърде бързо за него, за да може да задържи вниманието си само на едно от тях. Едва няколко дни по-късно той осъзна, че този човек или неговата сянка са докоснали някаква струна в паметта му. Дори тогава известно време не можеше да я определи. След това рано една сутрин той се събуди внезапно и я видя ясно в ума си — лаещ глас на военен, дълбоко прикрита мекота на поведението и ракета за скуош, мушната зад касата в кабинета му в Брикстън и предизвикала сълзи в очите на безчувствената му секретарка.