Джон льо Каре
Дама, поп, асо, шпионин (33)

33

Смайли седеше в ролс-ройса на министъра, а до него беше Лейкон. В семейството на Ан наричаха тази кола „черната подлога“ и я мразеха заради показността й. Шофьорът беше пратен да си купи закуска. Министърът седеше отпред и всички гледаха право пред себе си, към дългия преден капак, отвъд реката към мъгливите кули на електроцентралата в Батърси. Косата на министъра беше сресана назад и зализана на малки черни рогчета около ушите.

— Ако сте прав — обяви министърът след гробно мълчание, — не казвам, че не сте, но ако сте прав, колко порцелан ще изпотроши в крайна сметка?

Смайли не го разбра съвсем.

— Говоря за скандала. Джералд стига до Москва. Хубаво, какво става след това? Ще излезе ли на площада и ще осмее ли публично всички, които е направил на глупаци тук? Боже мой, всички сме в кюпа, нали? Не виждам защо трябва да го пускаме, за да може да събори проклетия покрив на главите ни, а после конкуренцията да обере всичко.

Той опита друг подход:

— Искам да кажа, че щом руснаците ни знаят тайните, това не означава, че и всички останали трябва да ги научат. Имаме достатъчно друг улов, освен тях, нали? Ами чернокожите, и те ли ще четат кървавите подробности в някой мъмбо-джъмбо вестник след една седмица?

Или избирателите му, помисли си Смайли.

— Мисля, че това е позиция, която руснаците винаги биха приели — каза Лейкон. — В края на краищата, ако изкараш противника глупак, ти самият губиш основания да го нападаш. — Той добави: — До този момент те не са се възползвали от възможностите си, нали?

— Добре, увери се, че ще се съобразят. Приготви го в писмен вид. Не, недей. Но им кажете, че правилата важат за всички. Ние не се занимаваме да публикуваме подробности от кухнята на Центъра, така че и те могат поне веднъж да ни върнат жеста, дявол да ги вземе.

Смайли отказа да го откарат и заяви, че една разходка ще му се отрази добре.

Това беше денят, в който Търсгуд трябваше да дежури, и от това изобщо не се чувстваше по-добре. По негово мнение директорите би трябвало да са над дребните неща, умът им трябва да е бистър за политика и ръководство. Пищната му кеймбриджка тога не го утешаваше и докато стоеше в салона и наблюдаваше как момчетата се подреждат за сутрешната проверка, от погледа му струеше гняв, ако не и чиста враждебност. Смъртоносният удар обаче беше нанесен от Марчбанкс.

— Каза, че било заради майка му — промърмори той в лявото ухо на Търсгуд. — Получил телеграма и поиска да тръгне веднага. Не остана даже и за чаша чай. Обещах му да ви предам.

— Това е чудовищно, абсолютно чудовищно — каза Търсгуд.

— Ще взема часовете му по френски, ако искате. Можем да съберем пети и шести клас.

— Бесен съм — каза Търсгуд. — Не мога да мисля, толкова съм бесен.

— А Ървинг каза, че ще поеме финала по ръгби.

— Чакат го доклади, изпити, финалът по ръгби. И какво толкова й има на тази жена? Някой грип сигурно, обикновен сезонен грип. На всички ни се е случвало, на майките ни също. Къде живее тя?

— Доколкото разбрах от това, което е казал на Сю, тя по-скоро е на смъртно легло.

— Е, поне това оправдание няма да може да използва повече — каза Търсгуд, без изобщо да се умилостиви, рязко викна да млъкнат и започна да чете списъка.

— Роуч.

— Болен, сър.

Това преля чашата. Най-богатото дете в училището да изпадне в нервна криза заради невъзможните си родители, а бащата да заплашва да го премести.