Джоди Пико
Домашни правила (94)

Рич

Актуалната шега сред тези, които сме отделени за процеса, е свързана със стаята за сетивна почивка. Щом обвиняемият може да получи специални условия, защо свидетелите да не могат? Лично аз искам стая, където да ми носят китайска храна. Съобщавам го на Хелън Шарп, когато идва да ми каже, че е мой ред да дам показания.

— Научно е доказано — обяснявам, — че кнедлите засилват концентрацията на свидетелите. А пилето „Генерал Цо“ задръства артериите точно толкова, колкото да увеличи притока на кръв към мозъка…

— А аз през цялото време си мислех, че увреждането ти е късият ти…

— Ей!

— … дефицит на внимание — довършва Хелън и ми се усмихва. — Разполагаш с пет минути.

Шегувам се, но не съвсем. Искам да кажа, щом съдът е готов да си изпотроши краката от бързане да направи какви ли не отстъпки за синдрома на Аспергер на Джейкъб Хънт, колко време ще мине, преди някой професионален престъпник да го използва за прецедент и да настои, че ако влезе в затвора, клаустрофобията му ще се засили? Аз съм голям привърженик на равенството, но не и когато подкопава системата.

Решавам да се изпикая преди повторното влизане на съда и тъкмо завивам зад ъгъла, където са тоалетните, когато налитам право върху жена, която върви в обратната посока.

— Ау! — измърморвам и я задържам на крака. — Съжалявам.

Ема Хънт ме поглежда с онези нейни невероятни очи.

— Сигурна съм — казва.

В друг живот — ако имах различна работа, а тя имаше различно дете — може би щяхме да си говорим над бутилка вино. Може би щеше да ми се усмихва, вместо да ме гледа така, сякаш току-що се е изправила пред най-страшния си кошмар.

— Как я карате?

— Нямате право да ми задавате този въпрос.

Тя се опитва да мине покрай мен, но аз протягам ръка и й препречвам пътя.

— Просто си вършех работата, Ема.

— Трябва да се върна при Джейкъб…

— Виж, съжалявам, че ви се случи това, защото вече сте изтърпели предостатъчно. Но в деня, в който умря Джес, една майка загуби детето си.

— А сега — прекъсва ме тя — вие ще ме накарате да загубя своето.

Блъсва ръката ми. Този път я пускам.

 

 

Минават десет минути, докато изброя креденциалите си за Хелън — капитанския ми ранг, обучението ми за детектив в Таунсенд, фактът, че се занимавам с това, отпреди да се е родил Исус, дрън-дрън, всички неща, които съдебните заседатели искат да чуят, за да разберат, че са в добри ръце.

— Как се оказахте замесен в разследването на смъртта на Джес Огилви? — започва Хелън.

— На тринайсети януари приятелят й Марк Магуайър дойде в полицейското управление и съобщи за изчезването й. Обясни, че не я е виждал от сутринта на дванайсети и не е успял да се свърже с нея. Не планирала никакво пътуване, приятелите и родителите й също не знаели къде е. Чантата и палтото й били в къщата й, но някои лични вещи ги нямало.

— Например?

— Четката й за зъби, мобилният й телефон.

Поглеждам към Джейкъб, който вдига вежди с очакване.

— И някои дрехи в една раница — довършвам, а той се усмихва, навежда глава и кимва.

— Какво направихте?

— Отидох до къщата заедно с господин Магуайър и съставих списък с изчезналите вещи. Освен това взех от пощенската кутия напечатана бележка с молба да запазят входящата кореспонденция и я изпратих в лабораторията за снемане на пръстови отпечатъци. После казах на господин Магуайър, че ще трябва да изчакаме и да видим дали госпожица Огилви ще се върне.

— Защо изпратихте бележката в лабораторията? — пита Хелън.

— Защото ми се стори странно някой да напечата бележка за пощальона.

— Получихте ли резултатите от лабораторията?

— Да. Не бяха категорични; по листа не бяха открити никакви отпечатъци. Това ме накара да повярвам, че бележката може да е напечатана от някого, достатъчно умен да си сложи ръкавици, докато я пуска в кутията. Подвеждаща улика, за да ни накара да помислим, че Джес е избягала сама.

— Какво се случи после?

— Един ден по-късно ми се обади господин Магуайър и ми съобщи, че етажерка с компактдискове е била съборена и после пренаредена по азбучен ред. Това не ми изглеждаше като очевиден признак за нещо нередно — все пак можеше да го е направила самата Джес, а според досегашния ми опит углавните престъпници рядко са маниаци на тема чистота. Но открихме официално разследване във връзка с изчезването на госпожица Огилви. Изпратихме в дома й екип криминалисти, за да съберат веществени доказателства. Взех бележника й с ангажименти от чантата, която намерихме в кухнята, и започнах да се свързвам с хората, с които е трябвало да се срещне преди и след изчезването си.

— По време на това разследване опитахте ли се да се свържете с Джес Огилви?

— Много пъти. Набирахме мобилния й телефон, но веднага се включваше гласовата поща, докато накрая дори и тя се препълни. С помощта на ФБР се опитахме да локализираме мобилния телефон.

— Какво означава това?

— С помощта на джипиес локатор, вграден в телефона, ФБР използва софтуерна програма, която може да засича координати с точност до метър от действително физическо местоположение навсякъде по света. Но в този случай резултатите не бяха категорични. Телефонът трябваше да е зареден, за да може този софтуер да сработи, а очевидно апаратът на Джес Огилви не беше — обяснявам. — Освен това проверихме входящите съобщения в къщата. Едното беше от господин Магуайър, друго — от един амбулантен търговец, трето — от майката на обвиняемия. Имаше и три пропуснати обаждания от мобилния телефон на самата Джес Огилви. Въз основа на времето, показано от телефонния секретар, можеше да се направи извод, че госпожица Огилви е била още жива приблизително по времето на обажданията… или че този, у когото е мобилният й телефон, иска да си помислим, че е така.

— Детективе, кога се запознахте с обвиняемия?

— На петнайсети януари.

— Бяхте ли го виждали преди това?

— Да, на едно местопрестъпление предишната седмица. Нахлу там по време на разследване.

— Къде се запознахте с господин Хънт на петнайсети януари?

— В къщата му.

— Кой друг присъстваше?

— Майка му.

— Тогава арестувахте ли обвиняемия?

— Не, тогава не беше заподозрян. Зададох му няколко въпроса за уговорката му с Джес. Каза, че е отишъл в къщата й за срещата им в четиринайсет и трийсет и пет, но не се е срещнал с нея. Подразбираше се, че се е прибрал у дома пеш. Освен това съобщи, че Марк Магуайър не е присъствал, когато самият той е пристигнал в дома на госпожица Огилви. Когато го попитах дали е виждал Джес да се кара с приятеля си, той каза: „Аста ла виста, бейби.“

— Разпознахте ли тази фраза?

— Доколкото знам, приписват я на бившия губернатор на Калифорния — отговарям. — Преди да влезе в политиката.

— По време на тази среща питахте ли обвиняемия за още нещо?

— Не. Бях… освободен. Часът беше четири и половина следобед, а в четири и половина следобед той гледа телевизионен сериал.

— След това срещнахте ли се отново с обвиняемия?

— Да. Майка му, Ема Хънт, ми се обади и ми каза, че Джейкъб има да ми съобщи още нещо.

— Какво каза Джейкъб при втория разговор?

— Даде ми изчезналата раница на Джес Огилви, както и някои от дрехите й. Призна, че е отишъл в къщата й и е открил следи от борба, които е разчистил.

— Разчистил?

— Да. Изправил столовете, събрал писмата, разпилени по пода, върнал компактдисковете обратно на етажерката и ги подредил по азбучен ред. Взел раницата, защото си помислил, че на Джес може да й трябва. После ми показа раницата и предметите вътре.

— Тогава арестувахте ли Джейкъб?

— Не.

— Взехте ли дрехите и раницата?

— Да. Подложихме ги на тестове и резултатите бяха отрицателни. Нямаше нито отпечатъци, нито кръв, нито ДНК.

— Какво се случи после? — пита Хелън.

— Срещнах се с криминалистите в дома на Джес Огилви. Бяха открили следи от кръв в банята и един срязан кухненски прозорец, както и счупен перваз на същия прозорец. Освен това се бяха натъкнали на отпечатък от ботуш извън къщата, който сякаш съответстваше на ботушите на Марк Магуайър.

— Какво се случи после?

Обръщам се с лице към съдебните заседатели.

— Рано сутринта в понеделник, осемнайсети януари, малко след три часа, службата в Таунсенд получи обаждане на телефон деветстотин и единайсет. Всички обаждания на деветстотин и единайсет се проследяват с помощта на технология за джипиес, така че отговарящите могат да стигнат до обадилия се. Това обаждане идваше от водосток, отдалечен на приблизително триста метра от къщата, обитавана от Джес Огилви. Отговорих на обаждането. Тялото на жертвата — както и телефонът й — бяха открити там и тя беше увита в одеяло. Има видеоклип от обедните новини, излъчени по WCAX…

Поколебавам се — чакам Хелън да вземе записа и да го представи като веществено доказателство, да обърне телевизионния монитор по-близо до съдебните заседатели, за да го видят.

Възцарява се абсолютна тишина. Лицето на репортерката заема екрана, очите й се навлажняват от студа, а зад нея се движат криминалистите. Репортерката премества краката си и Хелън натиска „Пауза“.

— Познавате ли това одеяло, детективе? — пита тя.

Виждам многоцветен юрган, определено ушит на ръка.

— Да. Беше увито около тялото на Джес Огилви.

— Това ли е същото одеяло?

Тя вдига юргана. На места щампата се нарушава от кървави петна.

— Да — потвърждавам.

— Какво се случи след това?

— След като открихме тялото, изпратих няколко полицаи да арестуват Марк Магуайър за убийството на Джес Огилви. Тъкмо го разпитвах, когато получих друго обаждане.

— Човекът, който ви се обаждаше, каза ли ви кой е?

— Да. Беше майката на Джейкъб Хънт, Ема.

— Какво беше поведението й? — пита Хелън.

— Беше обезумяла. Извънредно разстроена.

— Какво ви каза тя?

Другият адвокат, този, който прилича на гимназист, възразява.

— Това са показания втора ръка, Ваша чест — заявява той.

— Господин адвокат, приближете се — казва съдията.

Хелън заговаря тихо:

— Господин съдия, мога да докажа, че майката се е обадила, защото току-що е видяла по новините клипа с този юрган на екрана и е разбрала, че това е юрганът на сина й. Следователно, Ваша чест, става дума за изявление, направено в момент на афект.

— Възражението се отхвърля — обявява съдията и Хелън отново се приближава към мен.

— Какво ви каза майката на обвиняемия? — повтаря тя.

Не искам да поглеждам към Ема. Вече усещам горещината на погледа й, обвиненията.

— Каза ми, че юрганът е на сина й.

— Въз основа на разговора ви, какво направихте?

— Помолих госпожа Хънт да доведе Джейкъб в управлението, за да поговорим по-подробно.

— Арестувахте ли Джейкъб Хънт за убийството на Джес Огилви?

— Да.

— Какво се случи после?

— Отхвърлих всички обвинения срещу господин Магуайър. Освен това приведох в изпълнение заповед за обиск на къщата на обвиняемия.

— Какво намерихте там?

— Полицейската радиостанция на Джейкъб Хънт, саморъчно измайсторено приспособление за вземане на отпечатъци чрез изпарения и стотици черно-бели тетрадки.

— Какво имаше в тези тетрадки?

— Джейкъб е записвал в тях информация от епизодите на „Ловци на престъпници“ — сериала, който гледа. Записвал е датата на излъчване на епизода, веществените доказателства и дали е разрешил престъплението преди телевизионните детективи, или не. Видях го да пише в една от тези тетрадки първия път, когато отидох в къщата му да говоря с него.

— Колко тетрадки открихте?

— Сто и шестнайсет.

Прокурорът представя една като веществено доказателство.

— Разпознавате ли това, детектив Матсън?

— Това е една от тетрадките. Тази с последните записи.

— Бихте ли обърнали на четиринайсета страница, за да ни прочетете какво виждате?

Чета високо записа:

В къщата й. 01.12.2010.

Ситуация: изчезнало момиче.

Веществени доказателства:

купчина дрехи на леглото,

изчезнала четка за зъби, изчезнало червило,

дамската чанта и палтото на жертвата са си на мястото.

изчезнал мобилен телефон… разрязан прозорец… отпечатъци от ботуши навън, съвпадат с тези на гаджето.

мобилен телефон проследен при обаждане на 911, за да открият тялото във водосток.

— Има ли нещо интересно по отношение конкретно на този запис?

— Не знам дали съответства на епизод на „Ловци на престъпници“, но това е точно същото местопрестъпление, което заварихме в дома на Джес Огилви. Това е точно същото състояние, в което открихме тялото на Джес Огилви. И цялата тази информация е нещо, което не би трябвало да бъде достъпно за никого — отговарям. — Освен за полицията… и за убиеца.