Джоди Пико
Домашни правила (80)

Оливър

— Е, добре, господин Бонд — казва съдията. — Ето ви пак тук.

— Като черна овца — отговарям с усмивка.

Двамата с Джейкъб отново сме в съда, този път без Ема. Снощи се обади късно и остави съобщение, че с Тео се връщат днес. Надявам се да я посрещна с добри новини при пристигането й: бог знае, че ще има нужда от тях.

Съдията ме поглежда над двата полумесеца на очилата си.

— Съдът получи молба за специални условия по време на процеса на Джейкъб Хънт. Какво се опитвате да постигнете, господин адвокат?

Съчувствие към клиент, който е неспособен да прояви такова към друг… но не мога да го призная. След последния пристъп на Джейкъб в съда си помислих да помоля съдията да му позволи да наблюдава развитието от отделна стая, но ако искам защитната ми стратегия да сработи, съдебните заседатели трябва да го виждат през цялото време. Щом залагам на картата с увреждания, съдебните заседатели трябва да видят как синдромът на Аспергер се проявява в целия си блясък.

— Първо, Ваша чест — отговарям, — Джейкъб има нужда от сетивни почивки. Сам видяхте как може да се възбуди от съдебна процедура — трябва да може да става и да напуска залата, когато изпита такава нужда. Второ, той би искал майка му да седи до него на масата на защитата. Трето, поради чувствителността му към дребни стимули, молим Ваша чест да не използва чукчето си по време на процедурите и лампите в съдебната зала да бъдат угасени. Четвърто, обвинението трябва да задава въпросите си много пряко и буквално…

— За бога — въздъхва Хелън Шарп.

Поглеждам към нея, но продължавам да говоря.

— Пето, искаме дневният престой в съда да бъде съкратен.

Съдията поклаща глава.

— Госпожо Шарп, убеден съм, че ще имате възражения към тези искания?

— Да, Ваша чест. Нямам възражения към искания номер едно, три и пет, но останалите са абсолютно вредни за процеса.

— Господин Бонд — пита съдията, — защо молите майката на клиента ви да седи на масата на защитата?

— Ваша чест, вие видяхте изблиците на Джейкъб. Ема Хънт изпълнява за него ролята на приспособление, което му помага да се справи. Мисля, че като се има предвид стресът от съдебните процедури, за всички ще е по-добре, ако майка му седи до него.

— Но днес госпожа Хънт не е с нас — изтъква съдията. — А обвиняемият, изглежда, се справя добре.

— Госпожа Хънт искаше да дойде, но изникна… неотложна ситуация в семейството — отвръщам. — А в смисъла на стреса има огромна разлика между идването в съда за разглеждане на молба и за истински процес за убийство.

— Госпожо Шарп — пита съдията, — какви са възраженията ви майката на обвиняемия да седи на масата на защитата?

— Възраженията ми са двупластови, Ваша чест. На първо място е въпросът как ще обясним на съдебните заседатели присъствието на майката на обвиняемия. Тя ще даде показания като свидетел, така че ще е съвсем ясно да я идентифицират като майка на обвиняемия, а както съдът добре знае, не влиза в рамките на добрите практики да се позволява на когото и да било другиго, освен на адвоката и клиентите да седят на масата на защитата. Ако й дадем тази по-висока позиция, това автоматично ще я направи по-важна в очите на съдебните заседатели, пък и подобно решение ще се превърне в необясним прецедент, който ще окаже отрицателно въздействие върху щата. Нещо повече, вече многократно чухме, че майката на обвиняемия изпълнява ролята на негов преводач. Тя се намесва в училище при общуването му с учителите, намесва се при общуването му с непознати, с полицейски служители. Тя е тази, която е влетяла в управлението и е заявила на детектива, че трябва да присъства на разпита. Господин съдия, какво ще й попречи да напише на Джейкъб цял сценарий и да му го подаде или да шепне в ухото му по време на процеса, за да го накара да каже или да направи нещо неуместно и преднамерено?

За миг оставам загледан в нея. Наистина е много добра.

— Господин Бонд? Вашият отговор? — пита съдията.

— Господин съдия, присъствието на майката на Джейкъб на масата на защитата е равнозначно на присъствието на куче водач за сляп обвиняем. Ако се обясни на съдебните заседатели, те ще разберат, че не става въпрос просто за животно в съдебната зала, а за необходимост, за условие, осигурено на обвиняемия поради увреждането му. Майката на Джейкъб и нейната близост до него могат да бъдат обяснени по същия начин — започвам. — Това, което трябва да решите днес, господин съдия, е какви условия трябва да бъдат осигурени, за да дадат на клиента ми справедлив процес. Това право и тези условия са му гарантирани според Закона за американските граждани с увреждания, както и което е още по-важно, според Петата, Шестата и Седмата поправка на Конституцията на Съединените щати. Това означава ли да направим на Джейкъб някои дребни отстъпки, които други обвиняеми няма да получат в съда? Да, защото на тези други обвиняеми не им се налага да се борят с осакатяващата неспособност да комуникират ефективно и да общуват с другите хора, както се налага на Джейкъб. За тях съдебен процес не е огромна планина, застанала между тях и свободата, без да разполагат дори с най-елементарните приспособления, с които да започнат да се катерят.

Хвърлям скришен поглед към съдията и мигновено вземам решение да посмекча тона.

— И така, как ще обясним на съдебните заседатели присъствието на майката на Джейкъб на масата на защитата? Лесно. Ще кажем, че съдията й е дал право да седи там. Ще кажем, че това не е обичайна практика, но в този случай тя има право да седи там. Колкото до ролята й в процеса, Ваша чест, тя ще се съгласи да не говори с Джейкъб, а да комуникира с него писмено и тези бележки да се представят на съда в края на деня или след всяка почивка, така че госпожа Шарп да вижда точно какъв диалог се води между двамата.

Съдията сваля очилата си и си потърква носа.

— Този случай е необичаен и с необичайни обстоятелства. Виждал съм предостатъчно обвиняеми, на които им е трудно да общуват… Но в този случай имаме млад мъж, изправен пред много сериозни обвинения и възможност да прекара остатъка от живота си в затвора и знаем, че е диагностициран с неспособност да общува като нас, останалите… и би било прекалено да очакваме от него да се държи в съдебната зала така, както бихме се държали ние.

Поглежда към Джейкъб, който — предполагам — все още не го поглежда в очите.

— Справедливият процес за този обвиняем може значително да се различава от справедлив процес за други обвиняеми, но такъв е характерът на Америка — намираме ниша за всички. И точно това ще направим с господин Хънт.

Поглежда към молбата пред себе си.

— Добре. Ще позволя сетивните почивки. Ще помолим приставите да осигурят специална стая в дъното на съдебната зала и когато обвиняемият почувства, че трябва да излезе, ще ви предава бележка, господин Бонд. Това задоволява ли ви?

— Да — отговарям.

— После, господин адвокат, може да се приближите и да ме помолите да обявя почивка. Ще обясните на клиента си, че не може да напуска съдебната зала, преди да съм обявил почивката и съдът да му е дал разрешение да напусне.

— Разбирам, Ваша чест — съгласявам се.

— Що се отнася до третото ви искане, няма да използвам чукчето си по време на този процес. Но няма да угася лампите. Това е риск за сигурността от гледна точка на приставите. Надявам се, че сетивните почивки ще компенсират това и нямам възражения обвиняемият да угася лампите в помещението в дъното на съда.

Джейкъб ме дръпва за палтото.

— Може ли да нося слънчеви очила?

— Не — отвръщам кратко.

— Трето, ще съкратя съдебните заседания. Ще разбием процеса на три заседания от четирийсет и пет минути сутринта и две следобед с петнайсетминутни почивки помежду им. Ще ги закриваме всеки ден в шестнайсет часа. Предполагам, че това ще ви задоволи, господин Бонд?

— Да, Ваша чест.

— Съгласен съм майката на обвиняемия да седи на масата на защитата; двамата обаче ще могат да общуват само писмено и тези бележки трябва да се предават на съда във всяка почивка. Най-накрая, по отношение на искането ви въпросите на обвинението да са директни и прости — продължава съдията, — ще го отхвърля. Вие можете да задавате каквито кратки и буквални въпроси пожелаете, господин Бонд, но обвиняемият няма конституционно право да ръководи по какъв начин щатът ще реши да изложи тезата си.

Пъхва молбата ми в папка.

— Смятам, че всичко това ще ви задоволи, господин Бонд?

— Разбира се — отвръщам сдържано, но в себе си подскачам от радост. Защото всички тези дребни странности и отстъпки са по-големи от сбора от частите си: съдебните заседатели не може да не забележат, че Джейкъб е различен от средностатистическия обвиняем, от нас, останалите.

И трябва да бъде съден подобаващо.