Джоди Пико
Домашни правила (6)

Джейкъб

Карам към къщи възможно най-бързо. Нямам търпение да нахвърля бележките си от местопрестъплението в нова тетрадка. Ще направя рисунки с цветни моливи и мащабирани карти. Вмъквам се в къщата през гаража и тъкмо си събувам маратонките, когато вратата зад гърба ми се отваря.

Веднага застивам на място.

Тео.

Ами ако ме попита какво съм правил?

Никога не съм бил много добър лъжец. Ако попита, ще трябва да му кажа за скенера, за трупа и за хипотермията. И това ме ядосва, защото точно сега искам да запазя всичко за себе си. Не желая да го споделям. Пъхвам тетрадката отзад в панталона си и дръпвам отгоре пуловера, после скръствам ръце отзад на гърба, за да я скрия по-добре.

— Сега какво, ще ме шпионираш ли? — пита Тео и си изритва ботушите. — Защо не си създадеш свой живот?

Вече е преполовил стъпалата, когато най-накрая го поглеждам и виждам колко са зачервени бузите му. Косата му е разрошена от вятъра. Чудя се къде ли е бил и дали мама знае за това, а после мисълта изчезва, заменена от образа на голата кожа на мъртвеца, синя на светлината на прожекторите, и розовия окървавен сняг около него. Ще трябва да си спомня всичко това. Следващия път, когато организирам местопрестъпление, мога да оцветя водата с храна и да напръскам с нея снега отвън. И ще оцветя кокалчетата и коленете си с червен флумастер. Макар че нямам желание да лежа в снега по бельо, готов съм да направя тази жертва в името на сценарий, който абсолютно да зашемети майка ми.

Все още си тананикам под нос, когато стигам до стаята си. Събличам се и си слагам пижамата. После сядам на бюрото си и внимателно изрязвам страницата от старата използвана тетрадка, за да не трябва да чувам шума от мачкането или късането на хартия. Вземам нова тетрадка със спирала и започвам да нахвърлям скица на местопрестъплението.

Виж ти! По скала от едно до десет този ден се оказа единайсет.