Джоди Пико
Домашни правила (69)

Рич

Прилича на някоя от онези снимки в списанията за знаменитости, които чета в чакалнята на зъболекаря си: „Кое е различно?“ На първата снимка Джес Огилви е с широка усмивка на лицето и ръката на Марк Магуайър, преметната през рамото й. Взехме я от нощното й шкафче.

Втората снимка е направена от моя екип по криминалистика и показва Джес със затворени, обградени от синини очи и кожа, замръзнала до бледосиньо. Покрита е с юрган, който прилича на грънчарско колело.

Каква ирония — и на двете снимки е с един и същ пуловер.

Някои разлики са очевидни и на първо място сред тях е физическата травма. Но има и нещо друго, което не мога да посоча. Отслабнала ли е? Не. Гримът ли? Не, и на двете снимки е без грим.

Косата.

Не прическата — това би било прекалено лесно. На снимката на Джес с гаджето й косата й е права. На снимката от местопрестъплението обаче е къдрава и разпръсната като облак около натъртеното лице.

Вземам снимката и я поглеждам отблизо. Струва ми се логично косата й да е естествено къдрава, което означава, че си е правила труда да я изправя, преди да излезе някъде с гаджето си. Което означава, че косата й се е намокрила, когато тялото й е било навън на открито… логично предположение, ако не смятаме факта, че трупът е бил защитен от снега и дъжда от бетонния водосток, където са го захвърлили.

Значи, когато са я убили, косата й е била мокра.

Освен това в банята имаше кръв.

Джейкъб и воайор ли е?

— Капитане?

Вдигам глава и виждам, че пред мен е застанало едно от младите патрулиращи ченгета.

— Току-що са получили обаждане от момче, което твърди, че е жертва на родителски тормоз.

— За това не ти трябва детектив, или?

— Не, капитане, но… момчето? То е същото, което арестувахте за онова убийство.

Снимката се изплъзва от ръката ми и пада на пода.

— Нали се шегуваш? — измърморвам, ставам и грабвам палтото си. — Аз ще се заема.