Джоди Пико
Домашни правила (87)

Оливър

Когато аз, Джейкъб и Ема стигаме до масата на защитата, залата вече е пълна, а Хелън Шарп преглежда бележките си.

— Стаята за забавления е страхотна — казва тя и ми хвърля бегъл поглед. — Трябва и на мен да ми издействаш една.

Под „стаята за забавления“ има предвид зоната за сетивна почивка, издигната в задния край на съда. Отделена е от галерията с тежки шумоизолиращи завеси. Вътре има гумени топки с дръжки, вибрираща възглавница, лампа „Лава“ и нещо, което ми напомня на дългите парчета плат, които виждам в автомивките. Ема се кълне, че всички тези приспособления изпълняват успокоителна функция, но мен ако питате, спокойно може да са измъкнати от някой фетишизиран порнофилм.

— Ако ще молиш вълшебника за нещо, Хелън — предлагам, — започни със сърце.

Приставът призовава за внимание и всички ставаме за влизането на съдия Кътингс. Той поглежда към четирите камери в задната част на съдебната зала.

— Бих искал да напомня на медиите, че са тук само с мое разрешение — решение, което мога да променя всеки момент, ако започнат да се натрапват по какъвто и да било начин. Същото важи и за галерията — по време на този процес няма да има никакви изблици. Моля защитата и обвинението да се приближат.

Отправям се към масата заедно с Хелън.

— Като се има предвид опитът, който вече имаме от закритите заседания — казва съдията; — реших, че е благоразумно да проверя положението, преди да започнем. Господин Бонд, как е клиентът ви тази сутрин?

„Ами, съдят го за убийство — помислям си. — Но като изключим това, е страхотно.“

За миг си спомням как седя на гърдите на Джейкъб, за да му закопчая ризата, виждам го как хуква по магистралата.

— Чудесно, Ваша чест — отговарям.

— Има ли други проблеми, за които трябва да сме уведомени? — пита съдията.

Поклащам глава, окуражен от факта, че съдията сякаш наистина го е грижа.

— Добре. Защото този процес се наблюдава от много хора и да ме вземат дяволите, ако допусна да ме накарате да заприличам на глупак — изръмжава той.

Толкова за човешката доброта.

— А вие, госпожо Шарп? Готова ли сте?

— Сто процента, Ваша чест — отговаря Хелън.

Съдията кимва.

— Тогава да започнем с встъпителната пледоария на обвинението.

Ема ми се усмихва смело, докато сядам от другата страна на Джейкъб. Извръща се да види Тео, който се е сгушил в задната част на галерията, а после се обръща напред, докато Хелън започва да говори.

— Преди четири месеца Джес Огилви е била умно, красиво момиче, изпълнено с надежди и мечти. Специализантка във Върмонтския университет, тя е работила върху магистърска теза по детска психология. Балансирала обучението си с почасова работа, като последния си ангажимент да наглежда дома на един от професорите си на Серендипити Уей шейсет и седем, Таунсенд… както и обучение на студенти и на деца със специални нужди. Един от учениците й бил млад мъж със синдром на Аспергер — същият млад мъж, Джейкъб Хънт, който седи пред вас като подсъдим днес. Джес помагала на Джейкъб най-вече в областта на социалните му умения — учела го как да води разговор с другите, как да завързва приятелства и как да общува на обществени места — все задачи, които били трудни за него. Джес и Джейкъб се срещали два пъти седмично, в неделя и вторник. Но във вторник на дванайсети януари урокът на Джес Огилви с Джейкъб Хънт така и не се състоял. Вместо това този млад мъж — същият, с когото тя се отнасяла с доброта и състрадание — я убил с брутално и ожесточено нападение в собствения й дом.

Зад масата на прокурора една жена избухва в тих плач. Майката; няма нужда да се обръщам, за да го разбера. Джейкъб обаче го прави и лицето му се сгърчва, когато установява, че у нея има нещо познато — може би същата линия на челюстта или същия цвят на косата като на дъщеря й.

— Два дни преди смъртта си Джес завела Джейкъб да хапнат пица на Мейн Стрийт в Таунсенд. Ще чуете показанията на Калиста Спатакопулос, собственичката на ресторанта, как между Джейкъб и Джес избухнал разпален спор, който завършил с това, че Джес казала на Джейкъб „просто да се разкара“. Ще чуете от Марк Магуайър, приятеля на Джес, че когато по-късно вечерта и в понеделник се срещнал с нея, тя била добре — но във вторник следобед била изчезнала. Ще чуете детектив Рич Матсън от полицейското управление в Таунсенд как полицаите са търсили следа от Джес в продължение на пет дни, за да разберат дали е била отвлечена, и най-накрая открили джипиес сигнал от мобилния й телефон и намерили покритото й с рани тяло безжизнено в един водосток на няколкостотин метра от дома й. Ще чуете показанията на патолога, че по гърба на Джес Огилви има ожулвания, на врата й — следи от душене, че носът й е бил счупен, по лицето й е имало синини, а единият й зъб е бил счупен… както и че бельото й е било облечено наобратно.

Оглеждам лицата на съдебните заседатели, които до един си мислят: „Що за животно би причинило това на млада жена?“, а после скришно поглеждат към Джейкъб.

— И, дами и господа, ще видите юргана, в който е било увито тялото на Джес Огилви. Юрган, който е принадлежал на Джейкъб Хънт.

До мен Джейкъб е започнал да трепери. Ема слага ръка върху неговата, но той я отърсва. Побутвам с пръст самозалепящите се листчета, които съм оставил пред него, малко по-близо. Свалям капачката на химикалката, която съм му дал, и мислено му заповядвам да изрази раздразнението си в писмен вид вместо чрез избухване.

— Доказателствата, които ще представим, ще покажат недвусмислено, че Джейкъб Хънт е планирал убийството на Джес Огилви. И в края на този процес, когато съдията ви инструктира да решите кой е отговорен, сме уверени, че ще заключите, че Джейкъб Хънт е убил Джес Огилви — изпълнена с живот млада жена, която се смятала за негов учител, наставник и приятел, — а после…

Запътва се към масата на обвинението и откъсва най-горния лист от бележника си.

Ненадейно разбирам какво ще направи.

Хелън Шарп смачква хартията в юмрук и я пуска на пода.

— А после я е захвърлил като боклук — казва тя, но дотогава Джейкъб вече е започнал да крещи.