Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House Rules, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мариана Христова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джоди Пико. Домашни правила
Американска. Първо издание
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Снежана Бошнакова
Художник: Виктор Паунов
Предпечат: Митко Ганев
ИК Enthusiast, 2013
ISBN: 978–619–164–090–4
История
- — Добавяне
Случай 5: Не толкова добрият доктор
Кей Сайбърс била на петдесет и две години и според всички критерии не била здрава. От години била пушачка; имала наднормено тегло. Но не показвала признаци на медицински проблеми, докато една вечер през 1991 година (след вечеря от ребърца и шардоне) не й станало трудно да диша, а по лявата й ръка не се разпространила болка от горе надолу. Това са класически признаци на сърдечен удар — нещо, което съпругът й Бил трябвало да разпознае. Все пак бил лекар във Флорида, както и окръжен следовател. Но вместо да повика линейка или да я закара в спешното отделение, той се опитал да вземе кръв от ръката й. Казал, че иска да направи няколко теста по-късно на работа. Само след часове Кей била мъртва. Бил заключил, че е умряла от коронарна тромбоза, и решил да няма аутопсия.
Един ден по-късно въз основа на анонимна бележка за подозрителна дейност насрочили аутопсия на Кей Сайбърс. Токсикологичните доклади не показвали нищо конкретно и Кей била погребана. По-късно обаче отново се надигнали подозрения, когато плъзнали слухове, че Бил спи с една от лаборантките. Ексхумирали тялото на Кей и токсикологът патолог Кевин Балард направил тест за сукцинилхолин — наркотик, който увеличава освобождаването на калий и парализира мускулите, включително диафрагмата. В тъканите Балард открил сукцинилнохолин — вторичен продукт на сукцинилхолина и доказателство, че отровата присъства в тялото на Кей.
Каква ирония — макар че Бил Сайбърс, изглежда, много бързал да погребе жена си и да заличи доказателствата, процесът на балсамиране спомогнал за съхраняването на сукцинилтонохолина и така го открили по-лесно.