Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (64)

Послеслов

В наше време космоелеваторът, описан от Артър Кларк във „Фонтаните на рая“ (1979), е почти осъществим инженерен проект. Техническите подробности, използвани в тази книга, се базират на изследвания в Института за футуристични идеи към НАСА и са обрисувани подробно в книгата „Космическият асансьор“ на Брадли Едуардс и Ерик Уестлинг (Спаего, Сан Франциско, 2003). Вижте също „Да напуснеш планетата с космоелеватор“ от д-р Едуардс и Филип Рейгън (lulu.com, Сиатъл, 2006) и публикациите на Джорчели, Палъм, Суон и Суон в „Алманах на британското междупланетно общество“, септември 2006. Едно наскорошно изследване на космоелеваторите като неизползващи енергия „орбитални сифони“ бе направено от Колин Макинес и Крие Дейвис в „Алманах на британското междупланетно общество“, том 59, стр. 368–74, 2006. Изказваме нашата благодарност на д-р Едуардс за дискусиите по този въпрос. Неговата компания „Черна възходяща линия“ може наистина да е първият световен космоелеваторен консорциум.

Наистина е забележително в колко много култури се среща понятието за „световно дърво“. Някои от най-приемливите обяснения на този феномен варират от скупчвания на облаци до плазмен феномен (виж например www.maverickscience.cpm/ladder_aeon.pdf).

„Циклопите“, телескопи с фреснелови лещи, се базират на проучванията на Джеймс Т. Ърли („Двайсетметров космически телескоп с дифрактивни фреснелови лещи“, от д-р Ърли и сътрудници, в „Бюлетини на КМУЕ“, том 5166, „Ултравиолетови, оптически и инфрачервени космически телескопи — иновационни технологии и концепции“, под редакцията на Хауард А. Макюън, януари 2004). Нашите описания на фреснеловия щит в „Слънчева буря“ също са почерпани от изследванията на д-р Едуардс.

Изследванията на Марс черпят вдъхновение от проучвания, в които е участвал Бакстър, вижте „Проект Бореас: станция на марсианския географски северен полюс“, под редакцията на Чарлз С. Какъл (Британско междупланетно общество, 2006). Идеята, че стари космически сонди и апарати могат да се превърнат в търсени реликви и уникати за колекционери също бе предложена от Бакстър (вижте „Лов на трофеи: от ранните експедиции до издирване на космически антики на Марс“, „Алманах на британското междупланетно общество“, том 57, стр. 99–102, 2004), а историята на човешките проучвания на Марс е описана от Бакстър в „Марсиански хроники: разкази за Марс в науката и научната фантастика“. („Фаундейшън“, номер 68, 1996, както и „Ловците на Пангея“, НИСФА, февруари 2004). Описанието на лунната полярна база в „Слънчева буря“ се основава на планове на НАСА за лунно колонизиране, обявени през декември 2006. Описанието на Титан се базира на резултатите на космическия изследователски апарат „Хюгенс“ през януари 2005.

Наскорошни изследвания потвърждават, че повърхността на северното марсианско полукълбо е много стара (Уотърс и сътрудници, „Нейчър“, том 444, стр. 905–8, декември 2006) и вероятно е дъно на огромен кратер, образуван при сблъсък с гигантски размери („Ню Сайънтист“, 24 март 2007). Вероятно причината за този сблъсък е от естествен характер.

Слънчевите платноходи са друга отдавна дискутирана тема, чието време вероятно настъпва. Грегъри и Джеймс Бенфорд, вторият физик, първият освен това и писател фантаст, взеха дейно участие в „Космос 1“, експериментален космически кораб, използващ слънчево платно. На борда на кораба имаше и диск с разказа на Артър Кларк от 1964 „Вятър от Слънцето“. За съжаление опитът завърши неуспешно.

Хибернацията може би също скоро ще излезе от страниците на фантастичните книги. За да се убедите в това, прочетете статията на Марк Рот и Тод Настън в „Сайънтифик Американ“ от юни 2005. Учени от Кралския колеж в Лондон работят над „метаматериалната“ невидимост от типа, описан в тази книга, а „гравитационните трактори“ за отклоняване на астероиди са споменати от Е. Т. Лу в „Нейчър“, том 438, стр. 177–8, ноември 2005.

Ефектът на „космическите бомби“, обрисуван в този роман, се базира на прогнози относно съдбата на вселената и ролята на черната енергия, направени от Робърт Колдуел от колежа в Дартмът през 2003. Вариабилността на Процион е въображаема, но променливите звезди наистина понякога спират да трептят. Случи се дори с една от най-известните звезди в небето, Полярната звезда, необяснима аномалия, за която можете да прочетете в „Астрофизичен журнал“, том 416, стр. 820–4, 1993, статия на Д. Дж. Ферни.

Науката „астробиология“, която се занимава с възможни извънземни форми на живот, преживя революционно развитие през последните няколко години вследствие на откриването на някои нови представители на фауната на Земята, както и на предположенията за тяхното съществуване на Марс, Европа и Титан и новите модели на „панспермия“ — естествени механизми, чрез които живи същества могат да се прехвърлят от една планета на друга. Наскорошен поглед по тази тема има в „Животът, какъвто не го познаваме“ от Питър Уорд, („Вайкинг“ 2005).

Стратегията на Първородните за пестене на енергия, описана за първи път в „Окото на времето“ (2004) и „Слънчева буря“ (2005), е израз на някои академични идеи за бъдещето на живота във вселената. Вижте например статията на Майкъл Моутнър („Алманах на британското междупланетно общество“, том 57, стр. 167–80, 2005), наречена „Животът в космологичното бъдеще — ресурси, биомаса, популации“.

Идеята за възстановяването на дивата флора и фауна в Северна Америка с животни-заместители е пропагандирана от мнозина, сред които Пол Мартин („Залезът на мамутите: измиране на видовете през ледниковата епоха и тяхното съживяване в Северна Америка“). Но има и други, които се изправят открито срещу подобни планове (Рубенщайн и сътрудници, „Биологично опазване“, том 1321 стр. 232, 2006).

Описаното в тази книга световно завоевание на Александър Велики се основава на планове, които той действително е подготвял преди смъртта си — става дума за разширяване на неговата империя от Гибралтар до Черно море, вижте например „Завоевания и империи: господството на Александър Велики“ от А. Б. Бозуърт (СУП, 1988).

За описанието на Чикаго по времето на световното изложение през 1893 използвахме „Дяволът в Белия град“ на Ерик Ларсън („Рандъм Хаус“, 2003). Описанието на вавилонския Миден се основава на археологическите проучвания на град от неолита в околностите на Чаталхююк, вижте www.catalhoyuk.org.

Глава 25 се базира на силно променена версия на разказа „Сигнал от Земята“ от Бакстър, публикуван за първи път в „Послеписи“ 5, есента на 2005.

За грешки и недоразумения естествено могат да бъдат винени само авторите на това произведение.