Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Една одисея във времето (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firstborn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2018)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018)

Издание:

Автор: Артър Кларк; Стивън Бакстър

Заглавие: Първородните

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-970-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4225

История

  1. — Добавяне

40: Слънчева светлина

Май 2070

В отговор на загадъчното повикване на Атина Мира се върна в Порт Лоуел и я откараха на марсианска орбита, където се качи на фотонния кораб „Джеймс Кларк Максуел“.

След което се отправиха на поредното космическо пътешествие към Земята — но не към самата Земя.

— U5 — каза Алексей Карел. — Гравитационно стабилна точка на шейсет градуса зад Земята.

— Изкарах цяла кариера в астронавтиката — тросна се Мери. — Зная какво е U5.

— Извинявай. Просто се опитвам да те подготвя.

Фактът, че не желаеше да й каже нищо повече, само я ядоса допълнително.

Бяха трима на „Максуел“. Мира остана изненадана, че Юрий О’Рурк е готов да се откаже от заниманията си на Марс.

— Не гледам на себе си като на водач на екипа на станцията — обясни й той. — Вярно, че това е официалната ми позиция в договора, подписан с университетите и фондациите на Земята и Марс. Но другите ще ме убият, ако започна да се държа като шеф. Изглежда обаче това оказва влияние на атмосферата там. А и имам чувството, че скоро отново ще бъдеш източник на неприятности за всички ни.

— Не смятам да правя нищо, докато не се върне майка ми.

— Напълно те разбирам. Въпреки това инстинктът ми подсказва да те следвам навсякъде.

— Какво пък, нямам нищо против да ми правиш компания.

— Ами хубаво — подсмихна се той. — Но ще ти призная, че заниманията ми с ледената шапка бяха много по-интересни от онова, което ни готвят онези негодници Първородните.

Едрият шумен и грубоват Юрий се чувстваше доста неловко на борда на „Максуел“. Непрекъснато мърмореше, оплакваше се и съжаляваше, че са го откъснали от любимия му Марс. Непрестанно пращаше запитвания до „Уелс“, за да се увери, че хората там продължават с рутинните занимания по събиране на образци и поддръжка. Опитваше се да не се откъсва от работата си, носеше цяла портативна лаборатория и непрестанно работеше над нещо. Но с течение на времето недоволството му само нарастваше. Не ставаше за компания, а и скоро съвсем се затвори в себе си.

Що се отнася до Алексей, той бе все така резервиран, както първия път, когато Мира го бе срещнала. Имаше свои планове, от които полетът до U5 бе вероятно най-маловажният. Уравновесен, целеустремен, той се оплакваше от скука само ако му отказваха да играят покер с него.

Позволиха на Мира да направи опит да се свърже с Чарли и дори с Юджийн, стига да не издава нищо за плановете им. Но въпреки големите си възможности изкуственият интелект не можа да ги открие никъде в Слънчевата система. Или се криеха преднамерено, или бяха някъде другаде. Тя продължи да ги търси, с нарастващо отчаяние заради негативния резултат.

Тримата бяха мълчалив и враждебен екип.

Ако имаше нещо, което я радваше тук, то бе, че отново се е върнала в света на светлината.

Всъщност бе започнала да свиква с марсианския полюс и безкрайната нощ под гъстото облачно покритие. Но сега нефилтрираната слънчева светлина будеше в душата й екстаз. Тя беше от поколението, преживяло Слънчевата буря, и предполагаше, че винаги ще изпитва известни опасения от могъществото на светилото. Въпреки това се радваше, че го вижда отново. Нищо чудно, че половината космически бяха поклонници на Слънцето.

И така, тя пращаше запитвания за Чарли, упражняваше се, четеше книги и гледаше виртуални драми, а кожата й се къпеше в слънчевата светлина, която ги тласкаше към Земята.

Преди паузите да станат твърде дълги, Мира разговаря с Ели на Марс.

— Ели, ти си физик. Помогни ми да разбера нещо. Какво е Мир? Как е възможно да съществува друга вселена? Къде е майка ми?

— Кратък отговор ли искаш, или изчерпателен?

— Опитай и двете.

— Кратък отговор — не зная. Никой не знае. Изчерпателен отговор: нашата физика не е напреднала достатъчно, за да ни осигури нещо повече от откъслечни прозрения, може би аналогии, на далеч по-дълбоките познания, които притежават Първородните. Какво знаеш за квантовата гравитация?

— По-малко, отколкото можеш да си представиш. Опитай с някоя аналогия.

— Добре. Виж — да предположим, че хвърлим майка ти в някоя черна дупка — голяма. Какво ще се случи с нея?

— Ще бъде изгубена завинаги — отвърна след кратък размисъл Мира.

— Така е. Но съществуват два проблема, свързани с това. Първо, майка ти, или, което е по-важно, информацията, която я дефинира, ще бъде изгубена за нашата вселена… — „Което е по-важно“. Ели в лекционния си вихър. — Но това би нарушило едно основно правило на квантовата механика, според което информацията винаги трябва да бъде съхранена. В противен случай ще бъде прекъсната последователността на събитията и произтичащият от нея баланс. Или, казано по-точно, вълновото уравнение на Шрьодингер повече няма да е в сила.

— Уф. И какво е решението?

— Черните дупки се изпаряват. Квантови ефекти при хоризонта на събитията ги принуждават да ръсят в пространството частици, които постепенно отнасят тяхната маса-енергия. По този начин се прецежда обратно и информацията за Бисиса. Ура — вселената е спасена! Нали разбираш, че говоря в най-общ план. Ако имаш възможност, попитай Талес за холографския принцип.

— Ти каза, че проблемите са два — припомни й Мира.

— Да. И тъй — ние си връщаме информацията за Бисиса. Но какво става с Бисиса от нейната гледна точка? Хоризонтът на събитията не е някаква тухлена стена в космоса. От нейна страна, информацията, която я определя, не е вплетена в хоризонта на събитията, за да се просмуква през него, а я следва към вътрешността на черната дупка.

— Ясно — бавно каза Мира. — Значи има две копия на информацията за майка ми, едното вътре в дупката и второто, което се процежда отвън.

— Не. Това също не е позволено. Още един фундаментален принцип — теоремата за клонирането. Не можеш да копираш квантова информация.

Мира осъзна, че са стигнали задънена улица.

— И какво става тогава?

— Неустановеност. Във всекидневния живот установяването на едно местоположение е аксиома. Аз съм тук, ти си там, не можем да сме на две места едновременно. Но решението на главоблъсканицата с черните дупки е, че част от информацията може да бъде едновременно на две места. Звучи парадоксално, но много от характеристиките на квантовата вселена са такива — квантовата гравитация е дори по-лоша. Двете места на съществуване на информация, разделени от „хоризонт“, подобно на хоризонта на събитията, могат да са раздалечени — дори на светлинни години. Вселената е пълна с хоризонти, не ти е нужна черна дупка, за да ги създадеш.

— И ти смяташ, че Мир…

— Според нас Първородните са в състояние да манипулират хоризонтите и неустановеността на информация, за да създадат миниатюрни вселени и да прехвърлят майка ти и всякакви други обекти между тях. Не ме питай как точно го правят. Нито на какво още са способни. Всъщност нямаме представа дори за границите на техните възможности. — Ели направи пауза. — Това отговаря ли на въпроса ти?

— Не съм сигурна. Предполагам, че ще ми трябва време да го обмисля.

— Мисли за това просто като за революционна физика.

— Е, все пак е някаква утеха.