Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (39)

39: Ню Чикаго

Пристигнаха в Ню Чикаго по обед.

Тук вече имаше гара, с перон и малка постройка за чакалня, където се продаваха билети за влаковете. Но линията свършваше тук. На север, към стария град, щяха да продължат по друг начин.

Емелайн ги поведе към града. Обясни им, че може да им отнеме няколко дни, докато организират следващото пътуване. Надяваше се, че ще намерят свободни стаи в един от двата малки хотела, в противен случай щяло да се наложи да тропат по вратите.

Ню Чикаго бе построен там, където на Земята се намираше Мемфис, но тук нямаше и следа от онзи град. С дървените си сгради, ярко боядисаните фасади, конюшните и прашните улици градчето поразително приличаше на холивудските градове във филмите за Дивия запад. Улиците бяха оживени: възрастни идваха или отиваха на работа, дечурлига се трупаха край сградата на училището. Някои от възрастните дори караха велосипеди — без верига обаче, а само с педали като на детско колело: бяха изобретени само няколко години след Хроносрива. Всички носеха кожени дрехи, като някогашните трапери, а пред салона освен коне имаше вързани и камили.

За щастие успяха да си наемат стаи в малкия хотел „Мичиган“, макар че Емелайн и Бисиса трябваше да делят своята. Във фоайето в дървена рамка бе окачена предната страница на стар вестник. Последното издание на „Чикаго Трибюн“, с дата 21 юли 1894 и водещо заглавие: „СВЕТЪТ ОТРЯЗАН ОТ ЧИКАГО“.

Разопаковаха багажа. За обяд Емелайн им поръча сандвичи с бифтек. А следобед излязоха да се разтъпчат из града.

Ню Чикаго бе град на прашни улици и дървени къщи, само църквата бе построена от камък. Населението вероятно наброяваше няколко хиляди души.

На кулата на кметството имаше красив часовник, който, както им обясни Емелайн, бил настроен според „стандартното чикагско железопътно време“.

Стандарт, към който чикагци се придържаха от първите дни след Хроносрива, макар да се отличаваше с цели три часа от астрономическото време, съобразено с позицията на Слънцето. Имаше и други признаци на култура. Бележка, прикрепена на вратата на кметството, съобщаваше за среща:

СВЯТ БЕЗ ПАПА? НАКЪДЕ ДА ПРОДЪЛЖАТ ХРИСТИЯНИТЕ?

СРЯДА, ОСЕМ ЧАСЪТ.

НИКАКЪВ АЛКОХОЛ. НИКАКВИ ОРЪЖИЯ.

На една малка къща имаше табелка: „Едисонов мемориал“. Бисиса се приближи, за да прочете останалата част от текста:

СЪДБАТА НА

ЧИКАГО

В НОЩТА

КОГАТО ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЗАМРЪЗНА

ЮЛИ 1894

Продукция за Едисон-Диксънов кинетоскоп

Патентовано в Америка

ИСТИНСКО ЧУДО ДЕСЕТ ЦЕНТА

— Едисон? — Бисиса погледна учудено Емелайн.

— По случайност е бил в града през онази нощ. Пристигнал като съветник за световното изложение. Сега е доста възрастен и беден, но беше жив — поне когато се отправях на път за Вавилон.

Продължиха да се разхождат по прашните улици.

Стигнаха неголям парк, в който върху бетонен постамент се издигаше огромна статуя. Приличаше на Статуята на свободата и вероятно достигаше стотина стъпки височина. Повърхността й бе позлатена, макар че покритието бе издраскано и потъмняло.

— Голямата Мери — обяви Емелайн, в гласа й се долавяше гордост. — Или Статуята на републиката. Главната атракция на световното изложение, или по-точно Световната експозиция в Колумбия от 1893, година преди Хроносрива. Когато избрахме място за Ню Чикаго, „Мери“ бе сред първите неща, докарани тук, въпреки че ни коства огромни усилия.

— Величествена е — съгласи се Абдикадир с нескрито възхищение. — Дори Александър щеше да е впечатлен.

— Е, поне е някакво начало. — Емелайн очевидно бе доволна от резултата. — Човек трябва да показва намеренията си. Тук сме и ще останем тук.

Само дето бяха дошли тук, защото не можеха да продължават да живеят в стария Чикаго.

На чикагци им бяха необходими седмици, дори месеци, за да осъзнаят това, което Бисиса бе узнала от направените от орбита снимки на „Союз“. Кризата не беше само местна климатична катастрофа, както бяха смятали в началото, случващото се бе много по-всеобхватно. Чикаго бе остров от човешка топлина насред един замръзнал, безжизнен континент, късче от деветнайсети век, забодено в праисторически лед. От гледна точка на ледената шапка, Чикаго бе рана, която щеше да се затвори.

Емелайн им разказа, че първите емигранти от Чикаго поели на юг в годината след Хроносрива. Ню Чикаго бе продукт на упорит и дългогодишен труд на хора, изпълнени с тъжната увереност, че са единствените оцелели в целия свят.

Но дори в сърцето на новия град вятърът от север бе хапещ и студен.

Стигнаха една ферма в покрайнините на града. Докъдето стигаше поглед, из прерията се разхождаха на воля овце и крави. Тук-там сред зеленината стърчаха малки дървени къщи.

Емелайн ги отведе при месопреработвателната фабрика на открито, нарече я „Чикагската кланица“. Миришеше на кръв, разложено месо и тор, плюс странният възкисел мирис на пърлена козина.

— Повечето съоръжения бяха демонтирани и пренесени от стария Чикаго. Преди Хроносрива в Чикаго колели милиони глави добитък и в кланицата работели двайсет и пет хиляди души. Сега естествено обработваме много по-малко. Но добре че я имаме, иначе щяхме да гладуваме, както беше през първите години. В наши дни пращаме месо дори за стария град. Не се налага да го замразяваме, природата се грижи за това вместо нас…

Докато тя говореше, Бисиса погледна към хоризонта. Отвъд обработваемата земя видя мамути и мастодонти, разхождаха се с гордо вдигнати глави. Споходи я невероятната, изумителна мисъл, че оттук, та чак до океанския бряг няма и следа от човешка дейност и че градът зад нея е като единствена стъпка сред необятната ледена пустош.

Бисиса легна рано, но не можа да заспи.

— Утре е поредният ден, изпълнен с впечатления, а не знам какво да очаквам — оплака се на телефона. — Прекалено съм стара за тези неща.

— Знаеш ли къде сме точно? Искам да кажа, какво щеше да е тук, ако не беше Хроносривът?

— Хайде, кажи ми.

— Имението „Грейсленд“.

— Майтапиш се.

— Но сега Мемфис не съществува.

— По дяволите! Обречена съм да живея в един свят без Мира, диетична кола и тампони и ми предстои да пътувам към ледовете, сред които има само жалки останки от някакъв град от деветнайсети век. А на всичко отгоре ми казваш, че Кралят въобще не е бил роден. — Изведнъж очите й се изпълниха със сълзи.

За да я успокои, телефонът й пусна няколко парчета на Елвис и тя слуша, докато не заспа.