Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (36)

36: „Хъбъл“

Януари 2070

Обикалящият на постоянна орбита около Земята телескоп „Хъбъл“ представляваше огромен двоен цилиндър с дължина тринайсет метра. Разперените му слънчеви колектори бяха обърнати към светилото.

По-тесният преден цилиндър, известен още като „предна черупка“, беше отворен, с увиснал капак. В основата му — близо до самия ръб на цилиндъра — бе монтиран двуметров огледален отражател. Огледалото бе високо прецизно, изработено от специално титаниево-силициево стъкло и покрито със защитен слой от алуминиево-магнезиев флуорид. Светлината, събирана в отражателя, се фокусираше върху втори, по-малък, и оттам се насочваше под формата на тънък лъч към цял набор сложни научни инструменти: спектрални анализатори и калибриращи прибори за поляризация и светлинен интензитет.

От външната страна на корпуса бяха монтирани перила. Телескопът бе конструиран така, че да може да се побере в товарния отсек на космическа совалка, където да бъде обслужван и ремонтиран от астронавти-инженери.

Понеже бе сложен и скъп космически проект, телескопът бе жертва на постоянно недофинансиране, закъснения и паузи в поддръжката, предизвикани от затрудненото състояние на НАСА. Изстрелването му бе забавено с години, заради бедствието с „Челинджър“. Когато най-сетне бе изведен на орбита, първите изображения, които изпрати, бяха размазани от „сферични аберации“, миниатюрен дефект в отражателя, колкото късче от човешки косъм, убягнал на инженерите при провежданите изпитания. Изминаха няколко години, преди друга совалка да откара коригираща система лещи, която да компенсира дефекта.

Все пак извеждането на първия космически телескоп на орбита бе осъществяване на отколешна мечта на астрономите да преодолеят завесата на земната атмосфера. Телескопът бе в състояние да изпрати точни снимки на облаците на двеста километра над Юпитер.

Скоро след това телескопът вече се определяше като най-успешната космическа мисия на НАСА след кацането на Луната. Десетилетия след изстрелването му снимки от него продължаваха да се използват за виртуална декорация на стени и лицеви татуировки.

Но поддържащите полети на телескопа не преставаха да са сериозно финансово бреме и след катастрофата на „Колумбия“ ентусиазмът за космически изследвания поугасна. Освен това телескопът показваше белези на остаряване. Астронавтите замениха износените жироскопи, захабените слънчеви колектори и разкъсаната изолация — всичко това следствие от микрометеорити и отломки и от корозията от високореактивни газове, каквито се срещаха в горните слоеве на земната атмосфера.

Най-накрая телескопът се сдоби и с по-млад, по-евтин и по-ефикасен съперник и му беше наредено да се разположи така, че да намали максимално атмосферното триене — тоест консервиране на орбита, докато не настъпят по-благоприятни времена.

Повечето му системи бяха изключени. Капакът на предния цилиндър се хлопна — телескопът затвори единственото си око.

Изминаха десетилетия.

Благодарение на консервацията телескопът оцеля по време на Слънчевата буря.

А след бурята настъпи нова ера, с други предизвикателства, които оценяваха значението на „очите“ в небето.

Пет години след Слънчевата буря към телескопа от Земята най-сетне се отправи космически кораб, но това не беше познатата совалка, а неин далечен потомък. Корабът бе оборудван с механична ръка и комплект архаични резервни части. Астронавтите замениха повредените компоненти, събудиха отново системите на телескопа и се върнаха на Земята. Телескопът отново отвори единственото си око. Изминаха още години. И после телескопът видя нещо.

Мнозина намериха за странно, че най-старият космически телескоп бе първата от всички наблюдателни системи, засякла приближаващата се К-бомба.

В кабинета си в Маунт Уедър Бела Фингал разглеждаше изображенията от „Хъбъл“ — малката капка, изкривяваща блещукането на звездите. Оставаше по-малко от година до приближаването на бомбата към Земята. Стомахът й се сви от ужас при тази мисъл.

Тя повика Пакстън.

— Боб, ела тук. Не можем просто да седим и да чакаме това проклето нещо. Искам да чуя свежи идеи.