Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Една одисея във времето (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Firstborn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2018)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2018)

Издание:

Автор: Артър Кларк; Стивън Бакстър

Заглавие: Първородните

Преводач: Юлиян Стойнов

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-970-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4225

История

  1. — Добавяне

20: „Освободител“

— Теа, отне ни само пет дни да прекосим Слънчевата система. Помисли си само! А сега ни остават броени часове преди К-часа, момента за срещата ни с бомбата…

„Освободител“ притежаваше масата и приблизителните размери на старите носители „Сатурн V“. Но докато по-голямата част от масата на „Сатурн“ щеше да изгори и да бъде изхвърлена за минути, като остави корпуса да се носи без тяга през останалата част от полета, главният двигател на „Освободител“ щеше да поддържа пълна гравитация и тяга в продължение на дни, дори седмици. По такъв начин корабът беше в състояние да следва права като стрела траектория от едната Ю-линия до другата: от Троянската база до мястото, където се намираше бомбата. Пътят му щеше да е странно изключение в свят, където повечето тела описваха кръгови или елипсовидни орбити.

Една бе прекосила половината от разстоянието между Юпитер и далечното слънце за стотина часа.

— В момента забавяме скорост. Ще доближим К-бомбата с опашката напред, в режим на максимална тяга… Повечето офицери, служещи в космоса, са наети от американския флот, защото космическите кораби приличат всъщност на подводници. Но на „Освободител“ нещата стоят другояче. Разполагаме с толкова много енергия, имаме повече свободно място, отколкото на всички кораби от времето на „Скайлаб“ досега. Ако не си чула за това, чуй го. С Джон Метернес делим цял просторен апартамент, със спални, бани и дори килер с какви ли не запаси. Когато отидем до илюминаторите и надзърнем навън, все едно сме в някой хотел небостъргач на Земята. Но хотелите обикновено нямат антени и датчици. Нито оръдейни портове. Време е да свършваме, миличка. Предстои изключване на двигателя и ще е голям срам, ако посрещна противника, увиснала в нищото! А аз как се чувствам? Страх ме е и същевременно съм развълнувана. Вярвам в способностите си, в тези на Джон и на „Освободител“, който вече доказа, че е прекрасен кораб. Мога само да се надявам, че ще се справя с предстоящите трудности. Аз… Либи, това е всичко. Затвори файла.

— Да, Една. Време е.

— Зная. И повикай Джон, ако обичаш.