Артър Кларк, Стивън Бакстър
Първородните (41)

41: Ноеви ковчези

— Открихме ги, мамо. Точно където предсказаха астрономите. Дори не беше голямо отклонение за „Освободител“. Честно казано, радвахме се, че имаме възможност да поиздуем главния двигател — както и да сменим гледката зад илюминаторите. Тук не е като във филмите. Космосът е толкова пуст…

Беше цяла флотилия, издължени силуети, които се въртяха бавно и блещукаха на светлините на далечните звезди. Носеха се между останките от астероиди, прекалено бързо, за да бъдат задържани от слънчевата гравитация. Бяха се отправили на междузвездно пътешествие.

— Това са хора — промълви учудено Джон Метернес.

— Ами да.

Джон разглеждаше снимките.

— На корпусите им са изрисувани червени звезди. Да не са китайци?

— Вероятно. И сигурно скоро ще напуснат Слънчевата система.

Една увеличи изображението. Отблизо се оказа, че корабите са с различна конструкция.

Либи бе придружила картината с анализ и известни разсъждения.

— Изглежда, не разполагат с антиматерийни двигатели — прочете Една. — Но дори и да имат, пътуването ще продължи години. Вероятно екипажът е съвсем малоброен, ако въобще има екипаж — говоря за тези, които са в съзнание. Останалите може да са в хибернация, целите кораби да са като летящи Хибернакули. Или да са съхранени под формата на замразени зиготи, или яйцеклетки и сперматозоиди… — Тя прелисти надолу гъсто изписания текст. — Съществува дори възможност на борда въобще да няма човешка плът, а ДНК спирали. Или информационния им еквивалент, съхранен в изолирана от радиационни въздействия база данни. Нито капка органична химия.

— Което означава, че ще си произвеждат колонисти, когато стигнат, закъдето са тръгнали — каза Джон. — В края на краищата за тях надпреварата за Марс приключи. Вероятно са се отказали изобщо от Слънчевата система.

— Звучи напълно логично, щом Първородните не се отказват да ни удрят отново и отново. Ах! Според Либи, след като сме ги открили, трябва да се свържем с китайските власти. Флагманът се нарича „Жън Хъ“, на името на техен прочут изследовател от петнайсети век…

— Смяташ ли, че ще успеят?

— Възможно е. Ние със сигурност няма да ги спрем. Не съм сигурна дали бихме могли, без съмнение тези ковчези са тежковъоръжени. Мисля обаче, че бих предпочела да успеят. Колкото по-голяма част от човечеството е разпръсната между звездите, толкова по-големи са шансовете ни за оцеляване в дългосрочен план.

— Не е изключено — посочи Джон — Първородните да ги последват до Алфа Центавър или закъдето са се запътили и да се разправят с тях там.

— Вярно. Но това едва ли има някакво отношение към нашата мисия.

— Поредната бъркотия, която оставихме на бъдещето, мамо, ако светът преживее К-бомбата — среща между епохите, нашият антиматериен звезден кораб и зародишът на цивилизацията, която китайците може би ще успеят да създадат при двойните слънца на Центавър. Може би Теа трябва да се заеме с това. Предай й цялата ми обич. Добре, да се връщаме към нашата работа — продължаваме да кръжим около К-бомбата. Край на връзката.