Джефри Арчър
Каин и Авел (40)

40.

Авел беше изненадан, че почти не изпитва задоволство от окончателната си победа.

Джордж се опита да го убеди да замине за Варшава, където да потърси парцел за новия „Барон“, но на него не му се ходеше. Вече остаряваше и се страхуваше да не би да умре някъде в чужбина и да не види никога повече Флорентина. С месеци не проявяваше никакъв интерес към делата в хотелската верига. Когато на 22 ноември 1963 година Джон Ф. Кенеди бе убит, той стана още по-потиснат и притеснен за съдбата на Щатите. Накрая Джордж все пак го убеди, че едно пътуване в чужбина няма да му навреди и когато се върне, нещата може би ще му се сторят малко по-розови.

Авел замина за Варшава, където подписа строго поверителен договор за строежа на първия хотел от своята верига в комунистическия свят. Варшавяни бяха изумени колко добре владее Авел полски, а той се гордееше, че е изпреварил зад желязната завеса „Холидей Ин“ и „Интерконтинентал“. Още му се искаше… Но това си бяха напразни мечти, в което се убеди и самият Авел, когато Линдън Джонсън назначи Джон Гроновски — първия посланик на САЩ от полски произход във Варшава. Сега вече нищо не му носеше удовлетворение. Беше разгромил Каин и бе загубил дъщеря си — дали и Каин имаше същото усещане за своя син?

След Варшава обиколи надлъж и шир света — отсядаше в своите хотели, проверяваше как върви строежът на новите. Откри първия „Барон“ в Кейптаун в Южна Африка, после замина за Германия, където откри хотел и в Дюселдорф.

Прекара половин година в любимия си „Барон“ в Париж, където денем се разхождаше по улиците, а вечер ходеше на опера с надеждата да съживи щастливите спомени за Флорентина.

Накрая след дългото изгнаничество си тръгна от Париж и се върна в Щатите. На международното летище „Кенеди“, докато слизаше по металната стълбичка на самолета, никой не го позна — беше се сгърбил и бе нахлупил ниско върху плешивата си глава черна шапка. Джордж — верният, честен Джордж, бе дошъл да го посрещне — изглеждаше доста остарял. Докато пътуваха към нюйоркския „Барон“, както винаги му съобщи какво ново има в хотелската верига. Печалбите били по-високи от всякога, младичките директори на хотелите във всички по-големи страни на света се надпреварвали да показват добри резултати. Седемдесет и два хотела, в които работеха двайсет и две хиляди души. Авел обаче не слушаше. Вълнуваше го само едно — какво става с Флорентина.

— Добре е — съобщи Джордж, — в началото на следващата година идва в Ню Йорк.

— Защо? — развълнува се Авел.

— Отваря магазин на Пето авеню.

— На Пето авеню ли?

— Единайсетият магазин „Флорентина“ — поясни Джордж.

— Виждал ли си се с нея?

— Да — призна си той.

— Добре ли е, щастлива ли е?

— И двамата са много добре и са щастливи, жънат успех след успех. Трябва да се гордееш много с тях, Авел. Внукът ти е момче за чудо и приказ, а внучката ти е голяма красавица. Същата е като майка си на нейните години.

— Ще дойде ли да ме види? — попита Авел.

— А ти ще се видиш ли с мъжа й?

— Не, Джордж. Не мога да се срещна с него, поне докато баща му е жив.

— Ами ако ти умреш пръв?

— Не вярвай на всичко, което четеш в Библията.

Продължиха мълком нататък към хотела, после Авел вечеря сам в своята стая.

Половин година не излезе от мансардния апартамент в хотела.