Джефри Арчър
Каин и Авел (37)

37.

След конференцията на банкерите във Вашингтон Уилям се върна в Ню Йорк и разбра, че Тадиъс Коен е помолил да се свърже незабавно с него. Не бе говорил доста отдавна с адвоката, тъй като след неприятния телефонен разговор малко преди сватбата на Ричард и Флорентина отпреди три години Авел Розновски не му беше създавал неприятности. Тримесечните доклади, постъпвали след това, просто бяха потвърждавали, че Розновски не се опитва нито да купува, нито да продава акции на банката. Въпреки това Уилям се свърза веднага с Тадиъс Коен. Беше доста притеснен. Адвокатът му каза, че се бил натъкнал на информация, която не била за по телефона. Уилям го покани да дойде в банката при първа възможност.

След четирийсет минути Тадиъс Коен вече беше при него. Уилям го изслуша внимателно, без да го прекъсва.

Когато адвокатът обясни какво е разбрал, банкерът рече:

— Баща ти за нищо на света не би одобрил такива непозволени хватки.

— Твоят също — отвърна Тадиъс Коен, — те обаче не са си имали работа с типове като Авел Розновски.

— Защо смяташ, че планът ти ще проработи?

— Виж какво се случи с Бърнард Голдфайн и Шърман Адамс. При тях ставаше дума за някакви си хиляда шестстотин четирийсет и два долара сметки за хотел и палто от камилска вълна, но президентът бе притиснат до стената, когато обвиниха Адамс, че като негов съветник е злоупотребил с властта. Знаем, че господин Розновски се цели много по-високо. Затова ще бъде доста по-лесно да му подлеем вода.

— Добре тогава, само ми кажи колко ще ми струва?

— Най-много двайсет и пет хиляди, но ще се постарая да ти излезе по-евтино.

— Откъде си сигурен, че Розновски няма да се досети, че имам пръст в тая работа?

— Ще наема за посредник трети човек, който дори няма да знае името ти.

— А ако успееш, какво препоръчваш да правим след това?

— Ще пратиш всички подробности в канцеларията на сенатора Джон Кенеди и аз ти гарантирам, че това ще сложи веднъж завинаги кръст на домогванията на Авел Розновски. Тогава вече той ще бъде бита карта и дори и да успее да се сдобие с осем на сто от акциите на „Лестър“, ще му бъде доста трудно да се позове на точка седма от правилника на банката.

— Може би… в случай че Кенеди стане президент — отбеляза Уилям. — Но какво ще стане, ако на изборите спечели Никсън? Ако се вярва на социологическите проучвания, той води, пък и според мен има повече шансове от Кенеди. Представяш ли си Щатите да пратят в Белия дом един римокатолик? Лично аз не. От друга страна обаче, признавам, че сумата от двайсет и пет хиляди долара не е чак толкова голяма, ако наистина има шанс с този ход да си разчистя окончателно сметките с Авел Розновски и да се чувствам спокоен в банката.

— В случай че Кенеди стане президент…

Уилям отвори чекмеджето на писалището, извади голяма чекова книжка, на която пишеше „Лична сметка“, и написа цифрите. Две, пет, нула, нула, нула.