Джефри Арчър
Каин и Авел (19)

19.

Уилям остави слушалката върху вилката, по-скоро развеселен, отколкото подразнен от сприхавите подмятания на Авел Розновски. Съжаляваше, че не е успял да накара банката да подкрепи дребничкия поляк, убеден, че може да вдигне на крака хотелска верига „Ричмънд“. Изпълни останалите си задължения, като уведоми финансовата комисия, че Авел Розновски е намерил кой да му помогне, сетне подготви книжата за прехвърлянето на хотелите и оформи архивната папка с документацията за веригата.

Беше на върха на щастието, когато няколко дни по-късно Матю пристигна в Бостън, за да оглави отдел „Инвестиции“ в банката. Чарлс Лестър не криеше, че опитът, натрупан в конкурентна банка, няма да навреди на момчето в дългосрочната му подготовка за председател на управителния съвет на „Лестър“. Работата на Уилям веднага намаля наполовина, инак сега той бе зает повече и отпреди. Колкото и да роптаеше, уж ужасен, при всеки сгоден случай приятелят му го мъкнеше по тенискортове и плувни басейни. Само предложението на Матю да покарат ски във Върмонт се натъкна на категоричното „не“ на Уилям, макар че тази внезапна бурна дейност ако не друго, поне разсейваше донякъде самотата му и нетърпението, с което той очакваше Кейт.

Матю направо не можеше да повярва.

— На всяка цена трябва да се запозная с жената, способна да накара Уилям Каин да се отдава на мечти, и то на заседание на управителния съвет, на което се обсъжда дали банката да купува още злато.

— Чакай само да я видиш, Матю. Убеден съм, ще се съгласиш, че тя е по-добра инвестиция и от златото.

— Вярвам ти, вярвам ти. Само дано не бъда аз човекът, който ще го съобщи на Сюзан. Тя и досега смята, че си единственият мъж на белия свят.

Уилям се засмя. Изобщо не му беше хрумвало.

Малката купчинка писма от Кейт, която от седмица на седмица набъбваше все повече, стоеше заключена в чекмеджето на писалището на Уилям в Червената къща. Младежът ги четеше отново и отново, докато накрая не ги научи наизуст. Най-сетне пристигна и писмото, което той чакаше отдавна и което бе с надлежно отбелязана дата.

Бъкхърст Парк

14 февруари 1930 г.

Драги ми Уилям,

Най-после опаковах, разпродадох, раздадох и се отървах от всичко, което ми беше останало тук, и на деветнайсети пристигам в сандък от чай в Бостън. Чак се плаша от срещата с теб. Ами ако прекрасното опиянение се пукне като сапунен мехур в студената зима на Източното крайбрежие? Дано, за бога, не стане така. Ако не беше ти, направо не знам как щях да оживея през тези самотни месеци.

С обич,

Кейт

Вечерта преди пристигането на Кейт Уилям си обеща, че няма да я кара да върши неща, за които по-късно и двамата ще съжаляват. Както сподели и с Матю, не бе в състояние да прецени как са се развили чувствата й в този преходен период след смъртта на нейния съпруг.

— Я не се занасяй! Ще взема да се разплача — подсмихна се приятелят му. — Влюбен си, мой човек, защо не погледнеш истината в очите?

Още щом зърна Кейт на гарата, Уилям почти забрави за намеренията си да бъде предпазлив — толкова се зарадва да види лицето й, грейнало с простодушна усмивка. Запроправя си през навалицата по перона път към младата жена и я притисна до себе си толкова силно, че тя остана без дъх.

— Добре дошла у дома, Кейт.

Тъкмо понечи да я целуне, когато тя се отдръпна. Младежът се изненада.

— Ела, Уилям, да те запозная с майка си и с баща си.

Той отиде да вечеря у родителите й и после се виждаше с нея всеки ден, стига да се измъкнеше — пък било то и за час-два, от проблемите на банката и тенисракетата на Матю. След като се запозна с младата жена, Матю предложи на Уилям всичките си акции в злато в замяна на една Кейт.

— Никога не продавам по занижен курс — отвърна Уилям.

— В такъв случай настоявам да ми кажеш къде и аз да намеря такова съкровище като Кейт?

— В отдела, занимаващ се с ликвидациите, къде другаде? — засмя се неговият приятел.

— Побързай, Уилям, да я превърнеш в свой актив, защото, не го ли сториш, ще го направя аз.

Оказа се, че загубата на „Каин и Кабът“ от финансовия крах през 1929 година възлиза на над седем милиона долара, горе-долу сумата, която бяха загубили и останалите банки със същия капитал. Доста други, които не бяха кой знае колко по-малки, се бяха разорили и през 1930 година се наложи Уилям да внимава много с инвестициите и да се движи по острието на бръснача, заради което живееше в постоянно напрежение.

С щедри обещания за помощи, за възстановяване и обновление Франклин Д. Рузвелт бе избран за президент на Съединените щати, но Уилям се опасяваше, че новият курс, общо взето, няма какво да предложи на „Каин и Кабът“. Икономиката се съживяваше много бавно и Уилям рядко се престрашаваше да мисли за разширение.

Междувременно Тони Симънс, който още оглавяваше лондонския клон на банката, беше разширил обхвата на дейността си и през първите две години бе донесъл на „Каин и Кабът“ доста голяма печалба. Резултатите му изглеждаха още по-внушително, ако човек ги сравнеше с постигнатото от Уилям, който през същия период едвам успяваше да направи така, че печалбата да покрие загубите.

В края на 1932 година Алан Лойд повика Тони Симънс в Бостън — да се отчете пред управителния съвет за дейността на банковия клон в Лондон. Още не влязъл в банката, Симънс оповести, че след година и три месеца, когато предстоеше Лойд да излезе в пенсия, той възнамерявал да се кандидатира за длъжността председател на управителния съвет. Уилям бе изненадан, тъй като бе отписал от надпреварата Симънс, изчезнал с доста опетнено име в Лондон. Уилям смяташе, че не е честно сега това петно да бъде заличено, не защото Симънс е проявил кой знае каква прозорливост, а просто защото в английската икономика имаше и проблясъци и тя не бе така скована както стопанството на Щатите по това време.

Тони Симънс се върна в Лондон за поредната успешна година и след като се прибра в Щатите, озарен от славата, съобщи на управителния съвет, че през последната, трета година отчетът на лондонския клон показва печалба от над един милион долара, поредния рекорд. Уилям отчете за същия период значително по-малка печалба. Най-неочаквано Тони Симънс си бе спечелил отново благоговението на членовете на управителния съвет, а Уилям разполагаше с броени месеци, за да ги убеди да го подкрепят, докато скоростта, набрана от противника му, не станеше неудържима.

Кейт слушаше часове наред оплакванията на Уилям, като от време на време казваше нещо състрадателно или го укоряваше, че се вживява прекалено много. Матю се бе превърнал във вторите очи и уши на своя приятел и го уверяваше, че доколкото може да се съди от настроенията на членовете на управителния съвет, половината ще застанат зад него, тъй като още обвиняват Тони Симънс за огромните загуби на банката през 1929 година, докато другата половина ще решат, че Уилям е твърде млад, за да заеме такава отговорна длъжност. Както личеше, онези от членовете, които не заемаха някакъв пост в банката и не бяха работили пряко с Уилям, щяха да се съобразят най-вече с разликата във възрастта на двамата, издигнати за длъжността председател на управителния съвет. Матю постоянно чуваше все едно и също: „И на Уилям ще му дойде времето да оглави банката“. Веднъж младежът дори се вживя в ролята на Сатаната изкусител: „С пакета акции, който притежаваш в банката, Уилям, би могъл да отстраниш всички членове на управителния съвет и да ги замениш с посочени от теб хора, които ще те изберат за председател“.

Уилям знаеше прекрасно, че би могъл да стигне и по този начин до върха, но вече бе отхвърлил подобна тактика. Желаеше да стане председател на управителния съвет единствено заради качествата и заслугите си. В края на краищата баща му се бе издигнал точно така, пък и Кейт надали очакваше друго.

На втори януари 1934 година Алан Лойд уведоми писмено всички членове на управителния съвет, че на шейсет и петия си рожден свиква заседание с една-единствена точка: избора на негов наследник. Денят на решителното гласуване наближаваше все повече и Матю всъщност ръководеше сам отдел „Инвестиции“, а Кейт се грижеше двамата приятели да си похапват добре, докато обсъждат за кой ли път последния етап от кампанията. Матю не се оплака нито веднъж, задето се е нагърбил и с работата на Уилям, който дълги часове умуваше как да се добере до заветния стол. Уилям пък си даваше сметка, че неговият приятел няма да си присвои нищо от успеха му, тъй като някой ден ще оглави банката на баща си в Ню Йорк, много по-голяма от „Каин и Кабът“, и се надяваше, че все някога и той ще помогне също тъй безкористно на Матю.

Дори и не подозираше, че този ден ще настъпи по-скоро, отколкото е очаквал.

На шейсет и петия рожден ден на Алан Лойд присъстваха всички седемнайсет членове на управителния съвет. Заседанието бе открито от председателя, който произнесе прощално слово за някакви си четиринайсет минути, на Уилям обаче му се стори, че е продължило безкрайно. Тони Симънс почукваше припряно с писалката по тефтера пред него, като от време на време стрелкаше с очи Уилям. И двамата не слушаха изобщо Алан. Накрая той седна под бурните ръкопляскания на присъстващите, доколкото ръкоплясканията на шестнайсет бостънски банкери могат да са бурни. След като отново настана тишина, Алан Лойд се изправи за последен път като председател на управителния съвет на „Каин и Кабът“.

— А сега, господа, трябва да изберем моя наследник. Предложени са двама кандидати с безспорни качества, господин Антъни Симънс, директор на лондонския ни клон, и господин Уилям Каин, директор на отдел „Инвестиции“ тук, в Щатите. Господа, познавате добре и двамата, затова нямам намерение да излагам подробно достойнствата им. Вместо това съм помолил всеки кандидат да запознае съвета какво смята да направи за бъдещето на „Каин и Кабът“, в случай че бъде избран.

Предната вечер претендентите за длъжността бяха хвърляли жребий кой да се изкаже пръв. Спечели Уилям, който се изправи и говори двайсет минути, обяснявайки най-подробно, че възнамерява да навлезе в нови области, в които банката не е работила досега. Подчерта най-вече, че иска да разшири дейността на „Каин и Кабът“ и да прекрачи границите на притиснатата от кризата Нова Англия, за да се доближи до сърцето на банковото дело — Ню Йорк. Дори спомена, че е възможно да основе холдинг, който да се занимава главно с търговски сделки — при тези му думи някои от по-възрастните членове на управителния съвет само поклатиха невярващо глави. Уилям изтъкна, че желанието му е банката да се разширява, да отправя предизвикателства към новото поколение финансисти, които в момента водят напред Щатите, и „Каин и Кабът“ да навлезе във втората половина на двайсети век като една от най-големите финансови институции в държавата. Седна, доволен от одобрителното шушукане. Като цяло съветът бе приел изложението му.

После се изправи Тони Симънс, който говори много по-сдържано: през следващите няколко години банката трябвало да заздрави позициите си, да навлиза само във внимателно подбрани области и да се придържа към традиционните подходи в банковото дело, благодарение на които „Каин и Кабът“ днес се радвал на такова добро име. Тони си бил извлякъл поука от финансовата криза и основната му грижа — добави той, — била „Каин и Кабът“ да оцелее до втората половина на двайсети век, при което всички се засмяха. Говореше премерено, с авторитет, какъвто Уилям съзнаваше, че е прекалено млад, за да притежава. Когато Тони седна, Уилям не можеше да каже кого ще подкрепят членовете на управителния съвет, макар и да му се струваше, че повечето ще бъдат по-склонни да заложат на разширението, а не на застоя.

Алан Лойд уведоми другите директори, че и той, и двамата кандидати ще се въздържат от гласуване. Четиринайсетте души, които щяха да дадат гласовете си, получиха малки листчета, които надлежно попълниха и върнаха на Алан да ги преброи.

Уилям не намираше сили да вдигне поглед от тефтера, целия надраскан със заврънкулки — върху страницата дори бе останал отпечатък от потната му длан.

След като Алан приключи с преброяването, в помещението се възцари тишина и той обяви, че за Каин са гласували шестима, за Симънс — другите шестима, а двама са се въздържали. Членовете на съвета взеха да шушукат помежду си и Алан помоли за тишина. Уилям въздъхна тежко, така че го чуха всички.

Известно време Алан Лойд мълча, сетне оповести:

— При така стеклите се обстоятелства според мен е най-уместно да проведем второ гласуване. Ако някой от членовете, въздържал се при първото гласуване, реши да подкрепи един от кандидатите, той ще получи мнозинство.

Отново бяха раздадени листчета. Този път Уилям дори не погледна какво става. Заслуша как стоманените пера на писалките поскърцват, докато мъжете в заседателната попълват листчетата, които после отново отидоха у Алан Лойд. И този път той ги разгърна бавно едно по едно, сега обаче зачете на глас имената.

„Уилям Каин.“

„Антъни Симънс, Антъни Симънс, Антъни Симънс.“

Три на един гласа за Антъни Симънс.

„Уилям Каин, Уилям Каин.“

„Антъни Симънс.“

„Уилям Каин, Уилям Каин, Уилям Каин.“

Шест на четири гласа за Уилям.

„Антъни Симънс, Антъни Симънс.“

„Уилям Каин.“

Седем на шест гласа в полза на Уилям.

Уилям затаи дъх — имаше чувството, че е минала цяла вечност, докато Алан Лойд отвори последното листче.

— Антъни Симънс — оповести той. — И този път, господа, за двамата са подадени еднакъв брой гласове: по седем.

Уилям знаеше, че ще се наложи Алан Лойд да гласува, за да излязат от задънената улица, и макар той да не бе споделял с никого кого предпочита за свой наследник, младежът бе сигурен, че ако се наложи, ще подкрепи него, а не Тони Симънс.

— И двата пъти за двамата кандидати са подадени еднакъв брой гласове и тъй като не очаквам някой от членовете на съвета да промени мнението си, ще гласувам за човека, който според мен трябва да стане следващият председател на управителния съвет на „Каин и Кабът“. Знам, положението ми не е завидно, но нямам друг избор, освен да изразя мнението си и да подкрепя оногова, който според мен трябва да оглави банката. Този човек е Тони Симънс.

Уилям не можа да повярва на ушите си. Тони Симънс изглеждаше не по-малко стъписан. Всички изръкопляскаха, Тони се изправи от стола точно срещу Уилям, застана на челното място и се обърна към присъстващите за пръв път като новия председател на управителния съвет. Благодари на всички за подкрепата и похвали Уилям, задето не се е възползвал от силните си финансови и семейни позиции, за да се опита да повлияе на гласуването. Покани го за заместник-председател на управителния съвет и предложи Матю Лестър да замени Алан Лойд като директор — и двете предложения бяха подкрепени единодушно.

Уилям седеше, вторачен в портрета на баща си, когото — знаеше — е подвел.