Джефри Арчър
Каин и Авел (30)

30.

Уилям си даде сметка, че Авел Розновски пак ще му създава главоболия, сутринта, когато Къртис Фентън му звънна, за да му съобщи, че Чикагския барон е закрил всички сметки на хотелската си верига в „Континентал Тръст“ и е обвинил банкера в непочтено отношение и двойна игра.

— Смятах, че съм постъпил правилно, като съм ви писал, за да ви уведомя, че господин Розновски е придобил акции от „Лестър“ — обясни сломен Фентън, — а какво се оказа, заради това загубих един от най-големите си клиенти. Направо не знам какво ще реши управителният съвет.

Уилям взе да се извинява, макар че не се получи особено убедително, после поуспокои Фентън, като му обеща да поговори с неговите шефове. Всъщност обаче по-силно го вълнуваше какъв ще бъде следващият ход на Авел Розновски.

След около месец разбра. В понеделник сутринта тъкмо преглеждаше служебната поща, когато се обади борсовият му посредник и му съобщи, че някой е пуснал на борсата акции на „Интерстейт Еъруейс“ за един милион долара. Наложи се Уилям да реши веднага да ги изкупи с пари от личната си сметка. Същия ден в два следобед за продан бе обявен още един пакет акции на стойност един милион долара. Още преди Уилям да е изкупил и тях, котировките започнаха да се понижават. В три часа, когато Нюйоркската фондова борса затвори, цената на акциите на „Интерстейт Еъруейс“ бе паднала с една трета.

В десет и десет минути на другата сутрин борсовият посредник отново се обади на Уилям. Беше доста притеснен. Още при отварянето на борсата за продан били обявени още един пакет акции за един милион долара. Посредникът съобщи, че това било отприщило същинска лавина. Всички се били втурнали да продават акциите си на въздухоплавателната компания, котировките падали главоломно и сега акциите вървели по няколко цента едната. Само допреди двайсет и четири часа бяха стрували по четири долара и половина.

Уилям нареди на главния секретар на банката Алфред Роджърс да насрочи за следващия понеделник заседание на управителния съвет. Не искаше да го свиква незабавно, за да разбере междувременно кой подбива котировките. До сряда се бе отказал от опитите си да държи високи цените на акциите на „Интерстейт“, като ги изкупува веднага щом се появят на борсата. Пак в сряда, в края на работния ден Комисията по ценните книжа и борсите оповести, че ще разследва сделките с всички акции на „Интерстейт“. Уилям знаеше, че сега управителният съвет на „Лестър“ трябва да реши дали ще подкрепя следващите три до шест месеца въздухоплавателната компания, докато разследването на Комисията приключи, или ще я остави да се разори. При всички положения това щеше да нанесе големи щети и на джоба на Уилям, и на доброто име на банката.

Той не се изненада особено, когато на другия ден научи от Тадиъс Коен, че акциите за трите милиона са пуснати от една от кухите фирми на Авел Розновски, служещи му за прикритие — казваше се корпорация „Гаранционно инвестиране“. Говорителят й бе раздал на средствата за масово осведомяване кратичко правдоподобно съобщение, в което излагаше причините да се разделят с акциите: били твърде разтревожени, след като властите в Мексико били заявили отговорно, че в „Интерстейт Еъруейс“ не поддържат добре самолетите си.

— Дрън-дрън, били заявили отговорно — възмути се Уилям. — Мексиканците не са заявявали отговорно нищо още от времето, когато твърдяха, че Гонзалес Фурията щял да спечели бягането на сто метра на Олимпиадата в Хелзинки.

Медиите вдигнаха голяма шумотевица около изявлението на „Гаранционно инвестиране“ и в петък Федералната авиационна служба забрани всички полети на „Интерстейт“, докато не направи пълна проверка на самолетите.

Уилям бе убеден, че при нея няма да се установят никакви нарушения, това обаче се оказа пагубно за краткосрочните полети. А никоя въздухоплавателна компания не може да си позволи да остави самолетите си на земята — печели се само ако те летят.

За капак и други големи фирми, представлявани от „Лестър“, започнаха да обмислят дали да не сменят банката. Печатът не закъсня да разтръби, че именно „Лестър“ е гарант на „Интерстейт Еъруейс“. За всеобща изненада в късния следобед в петък котировките на „Интерстейт“ пак започнаха да се вдигат и на Уилям не му трябваше много време, за да се досети защо, догадка, по-късно потвърдена от Тадиъс Коен: купувачът се казваше Авел Розновски. Той бе продал акциите си при най-високите котировки и сега ги изкупуваше на най-ниски цени. Уилям поклати глава и волю-неволю му се възхити. Розновски трупаше малко състояние, като същевременно разоряваше Уилям и петнеше доброто му име.

Банкерът изчисли, че макар да е рискувала да се раздели с три милиона, в крайна сметка хотелска верига „Барон“ е прибрала баснословна печалба. И не само това — бе повече от очевидно, че на Розновски не му пука за временните загуби, които при всички положения щеше да приспадне при данъчното облагане, и че го вълнува само едно — как да съсипе „Лестър“ и доброто име на банката.

В понеделник, на заседанието на управителния съвет Уилям разказа от начало до край за сблъсъка си с Розновски и подаде оставка. Тя не беше приета, дори не беше гласувана, но всички взеха да шушукат и Уилям знаеше, че ако Розновски го вземе още веднъж на мушка, колегите му може би няма да са така снизходителни.

След това управителният съвет обсъди дали и занапред да подкрепят „Интерстейт Еъруейс“. Тони Симънс ги убеди, че разследването на Федералната авиационна служба ще бъде в полза на банката и въздухоплавателната компания бързо ще си върне парите до последния цент. След заседанието Тони все пак се видя принуден да признае пред Уилям, че в крайна сметка подобно решение само ще налее вода в мелницата на Розновски, но ако искаше да отстоява доброто си име, банката нямаше друг избор.

Симънс се оказа прав и за двете неща. Когато накрая Комисията по ценните книжа и борсите обнародва резултатите от разследването, в заключението й се казваше, че „банка «Лестър» не може да бъде обвинена в нищо“ и корпорация „Гаранционно инвестиране“ е превишила правата си. Същата сутрин на фондовата борса пак бяха пуснати акции на „Интерстейт“ и Уилям с изненада видя, че котировките им се покачват неотклонно и не след дълго ще достигнат първоначалните четири и половина долара за акция.

Тадиъс Коен съобщи на Уилям, че и този път основен купувач е Авел Розновски.

— Само това ми липсваше — завайка се той. — Не стига че си прибира в джоба тлъста печалба, но и може да повтори същото, когато си поиска.

— Всъщност точно това ти трябва — каза адвокатът.

— Каквото и да имаш предвид, Тадиъс, не те помня да говориш с недомлъвки — рече Уилям.

— Господин Авел Розновски допусна първата си грешка, защото нарушава закона и сега е твой ред да го погнеш. Вероятно дори не знае, че върши престъпление, защото го прави от съвсем различни подбуди.

— Нищо не разбирам! — възкликна Уилям.

— Елементарно е! — каза Тадиъс Коен. — Мислиш само за едно — за Розновски, той също мисли единствено за теб, ето защо и двамата явно не виждате очевидното. Ако продаваш акции с единствената цел котировките да паднат и после пак да изкупиш същите акции на възможно най-ниската цена, за да реализираш печалба, нарушаваш параграф 10б, алинея 5 от Правилника на Комисията по ценните книжа и борсите и извършваш престъпление — измама. Повече от сигурен съм, че господин Розновски не е възнамерявал първоначално да прибере бърза печалба, всъщност знаем прекрасно, че единствената му цел е да ти създаде неприятности. Но кой ще повярва на Розновски, ако той тръгне да обяснява, че е продал акциите, защото е смятал търговското дружество за ненадеждно, а после е изкупил същите акции, но при най-ниските им котировки? Отговор: никой, особено пък онези от Комисията по ценните книжа и борсите. Утре, Уилям, ще ти пратя пълен писмен доклад, в който ще обясня кои точно закони са нарушени.

— Благодаря ти — каза Уилям. Направо ликуваше.

В девет часа на другата сутрин докладът на Тадиъс Коен вече бе върху писалището на Уилям и след като го прочете много внимателно, той свика още едно заседание на управителния съвет. Членовете му одобриха онова, което Уилям възнамеряваше да предприеме. Тадиъс Коен получи нареждане да състави добре премислено изявление за средствата за масово осведомяване, което да пусне същата вечер. На следващата заран „Уолстрийт Джърнъл“ помести на първата страница следната дописка:

Господин Уилям Каин, председател на управителния съвет на банка „Лестър“, има основания да смята, че през ноември 1952 г. корпорация „Гаранционно инвестиране“ е разпродала акциите си от „Интерстейт Еъруейс“, търговско дружество, на което гарант е именно банка „Лестър“, единствено с цел да реализира незаконна печалба.

Установено е, че на 12 май 1952 г., понеделник, още при отварянето на борсата именно корпорация „Гаранционно инвестиране“ е обявила за продан акции на „Интерстейт“ на стойност един милион долара. След шест часа на борсата се появиха акции за още един милион. Когато борсата отвори във вторник, 13 май 1952 г., корпорация „Гаранционно инвестиране“ се раздели с поредния пакет акции за един милион. Заради това котировките паднаха рекордно ниско. От разследването, проведено от Комисията по ценните книжа и борсите, се разбра, че няма незаконни сделки, осъществени с банка „Лестър“ или с „Интерстейт Еъруейс“, и акциите отново започнаха да се търгуват — по възможно най-ниските цени. „Гаранционно инвестиране“ побърза да се появи на пазара и да изкупи на подбитите цени всички акции за три милиона долара, които съвсем наскоро бе продало.

Председателят и членовете на управителния съвет на банка „Лестър“ са изпратили на отдел „Измами“ към Комисията по ценните книжа и борсите копие от съответните документи и са помолили да се възбуди пълно разследване.

По-нататък в материала се привеждаше пълният текст на параграф 10б алинея 5 от Правилника на Комисията по ценните книжа и борсите и се споменаваше, че тъкмо такъв скандал му трябва на президента Труман — под дописката дори бе поместена карикатура, където Хари С. Труман е спипал бизнесмен, който тъкмо бърка в кацата с меда.

Уилям прочете статията и се подсмихна — беше сигурен, че повече няма да си има вземане-даване с Авел Розновски.

Авел Розновски се свъси и не каза нищо, след като Хенри Осбърн му прочете дописката във вестника. Вдигна очи и взе да барабани раздразнено по писалището.

— Ония типове във Вашингтон — рече Осбърн — са решили да вдигнат голяма пушилка и да се възползват максимално.

— Но ти, Хенри, знаеш, че не съм продал акциите на „Интерстейт“ колкото да срина котировките и да прибера тлъста печалба — заоправдава се Авел. — Печалбата изобщо не ме вълнува.

— Знам — увери го Хенри, — но я се опитай да убедиш сенатската финансова комисия, че Чикагския барон не се вълнува от печалбите и само е искал да си разчисти личните сметки с някой си Уилям Каин — ще ти се изсмеят в лицето.

— Да го вземат мътните! — подвикна Авел. — И какво да правя сега?

— Като начало се сниши, докато бурята премине. Моли се да избухне по-шумен скандал, който да отклони вниманието на Труман, и политиците да се заплеснат по изборите и да не им остане време да те разследват. При повече късмет новата администрация вероятно ще зареже случая. Но каквото и да правиш, Авел, в никакъв случай не купувай акции, свързани с банка „Лестър“, инак не ти мърда тлъстата глоба. Пък аз ще имам грижата за демократите във Вашингтон.

— Напомни на хората на Хари Труман, че на последните избори съм броил за кампанията им цели петдесет хиляди долара и възнамерявам да сторя същото и за Адлай.

— Вече го направих — увери го Хенри. — Мен ако питаш, няма да е зле да дариш и на републиканците петдесет бона.

— Правят от мухата слон — оплака се Авел.

— Каин ще се възползва, само да му падне случай. Затова умната!

Другият мъж продължи да барабани по писалището.