Джефри Арчър
Каин и Авел (34)

34.

Няколко минути след като Флорентина и Ричард тръгнаха за летището, в жилището й дойдоха Авел и Джордж. Авел вече се разкайваше и съжаляваше, че е ударил дъщеря си. Не смееше и да помисли какво ще представлява животът му без неговото единствено дете. Надяваше се да я намери, докато не е станало прекалено късно, и внимателно да я убеди да не се омъжва за младия Каин. Бе готов да й даде всичко, каквото поиска, само и само да осуети женитбата.

Двамата с Джордж застанаха пред входната врата, Джордж натисна звънеца. Не се показа никой. Джордж позвъни още веднъж, Авел поизчака, после отвори с ключа, който Флорентина му беше дала за всеки случай. Огледаха едно по едно помещенията, макар че всъщност не очакваха да намерят момичето.

— Вече е тръгнала — отбеляза Джордж, след като отиде при Авел в спалнята.

— Да, но за къде ли? — попита той и видя плика с неговото име върху нощното шкафче.

Сети се за последното писмо, оставено до легло, на което не бе спал никой. Разкъса припряно плика.

Скъпи татко,

Прости ми, че избягах, но наистина обичам Ричард и няма да се откажа никога от него само защото мразиш баща му. Ще се оженим възможно най-бързо. Не можеш да сториш нищо, за да ни попречиш. Ако някога се опиташ да му навредиш, знай, че вредиш на мен. И двамата не смятаме да се връщаме в Ню Йорк, докато не сложите край на безсмислената вражда между нашето семейство и семейство Каин. Обичам те повече, отколкото си представяш, и винаги ще ти бъда признателна за всичко, което си сторил за мен. Моля се това да не е краят на отношенията ни, но докато не промениш мнението си, „не търси вятъра в полето — безпредметно е да дириш онова, което си е отишло“.

С обич,

твоя дъщеря Флорентина

Авел се свлече на леглото и подаде писмото на Джордж, който, след като го прочете, попита безпомощно:

— Мога ли да направя нещо?

— Да, Джордж. Искам си дъщерята, дори това да означава да разговарям не с друг, а с онзи негодник Каин. Поне в едно съм сигурен: и той иска да осуети този брак, каквото и да му струва това. Свържи ме по телефона.

Мина доста време, докато Джордж издири номера на Уилям Каин. В указателя го нямаше. Накрая му го дадоха от нощната охрана на банка „Лестър“. Джордж обясни, че е спешно и е свързано със семейството на господин Каин.

Стиснал писмото на Флорентина, Авел седеше мълчаливо на леглото. Беше й казал тази полска поговорка още навремето, когато бе малка.

Джордж набра номера на Каинови. Вдигна някакъв мъж.

— Търся господин Уилям Каин — обясни той.

— За кого да предам? — попита невъзмутимо мъжът.

— За господин Авел Розновски.

— Ще проверя дали си е вкъщи.

— Май се обади икономът на Каин. Отиде да го търси — обясни Джордж и подаде слушалката на Авел.

Той зачака, като барабанеше с пръсти по нощното шкафче.

— На телефона е Уилям Каин.

— Обажда се Авел Розновски.

— Не думайте — произнесе ледено Уилям. — Кога точно ви хрумна да прелъстите с щерка си сина ми? Безспорно след като се издънихте с гръм и трясък в опитите да разорите банката ми.

— Я не се правете на много… — подхвана Авел, но се овладя. — Искам сватбата да не се състои точно толкова, колкото и вие. И през ум не ми е минавало да ви отнемам сина. Едва днес научих за съществуването му. Обичам дъщеря си повече, отколкото мразя вас, и не искам да я губя. Дали да не се видим и да измислим нещо?

— И дума да не става — отсече Уилям. — Навремето, господин Розновски, ви зададох същия въпрос и вие заявихте недвусмислено кога и къде ще се видим. Ще почакам дотогава, тъй като съм сигурен, че не аз, а вие ще се озовете там.

— Било каквото било, Каин. Ако знаете къде са, може би ще успеем да ги спрем. Нали и вие го искате? Или сте толкова горд, че ще стоите и ще гледате със скръстени ръце как синът ви се жени за дъщеря ми, вместо да помогнете…

Но още преди да е казал „помогнете“, Каин му затвори. Авел захлупи лице върху дланите си и зарида. Джордж го отведе в хотел „Барон“.

През нощта и на другия ден Авел направи всичко по силите си, за да открие Флорентина. Дори звънна на майка й, която призна, че дъщеря им й е казала всичко за Ричард Каин.

— Стори ми се симпатичен — добави тя ехидно.

— Знаеш ли къде са сега? — подвикна нетърпеливо Авел.

— Знам.

— Къде.

— Намери ги сам.

Поредният затворен телефон.

Авел пусна обяви във вестниците, дори купи рекламно време по радиото. Опита се да въвлече и полицията, но оттам му казаха, че дъщеря му е пълнолетна. От нея нямаше ни вест, ни кост. Накрая Авел си даде сметка, че докато я намери, тя вече ще е омъжена за младия Каин.

Четеше и препрочиташе писмото. Реши, че по никакъв начин няма да се опитва да му вреди. Виж, бащата беше друго. Той, Авел Розновски, му беше паднал на колене и го беше молил, а негодникът му с негодник дори не го беше изслушал. Зарече се, падне ли му случай, да довърши веднъж завинаги Уилям Каин. Джордж чак се уплаши колко силни са страстите, бушуващи в душата на стария му приятел.

— Да отложа ли пътуването до Европа? — попита той.

Авел съвсем беше забравил, че след двегодишното обучение на Флорентина в „Блумингдейл“, което приключваше в края на месеца, е трябвало да я придружи до Европа, където се предвиждаше тя да открие хотелите от верига „Барон“ в Единбург и Кан. Сега му беше все едно кой ще ги открие и дали те изобщо ще отворят врати.

— Не мога да го отложа — обясни той на заместника си. — Налага се да открия сам хотелите. Докато ме няма обаче, Джордж, разбери къде е Флорентина, но без тя да научава. Само това оставаше да си помисли, че я шпионирам, никога няма да ми прости. Сигурно ще стане най-бързо чрез Зофя, но внимавай много, защото тя със сигурност ще се възползва от случилото се. Очевидно е разказала на Флорентина всичко от игла до конец за Каин.

— А Осбърн да предприема ли нещо с акциите на Каин?

— Не. Сега не му е времето да довършваме Каин. Когато реша да го правя, искам да съм сигурен, че това ще е краят. Засега оставете Каин на мира. С него мога да се заема винаги. Насочи всички усилия към това да намериш Флорентина.

Джордж обеща, че докато Авел се върне в Щатите, той ще е издирил дъщеря му.

 

 

След три седмици Авел откри хотел „Барон“ в Единбург. Изглеждаше великолепно. Беше кацнал на хълма, възправил се над тази Атина на Севера. Вечно имаше дребни нещица, които при откриването на нов хотел дразнеха Авел, и щом пристигнеше, той задължително проверяваше. Леко статично електричество, когато докосваш ключа за осветлението — дължеше се на изкуствените мокети. Обслужване по стаите, което се появяваше след цели четирийсет минути, или легла, твърде малки за по-пълните и по-високите. Печатът побърза да изтъкне, че се е очаквало хотелът да бъде открит от дъщерята на Чикагския барон — Флорентина Розновски. Един от репортерите в жълтата колонка на „Сънди Експрес“ намекна, че в семейството явно са възникнали пукнатини, и съобщи, че за разлика от друг път Авел не е подскачал от вълнение и не е преливал от енергия. Авел отхвърли догадките доста нескопосано, като заяви, че е преминал петдесетте, възраст, на която не приляга да подскачаш, както му пошушна да каже неговият човек, натоварен с връзките с обществеността. Но не успя да убеди пресата и на другия ден „Дейли Мейл“ помести снимка на изхвърлена медна плоча, която някой бе намерил на боклука и на която пишеше:

Хотел „Барон“, Единбург

Открит от

Флорентина Розновски

на 17 октомври 1957 г.

Оттам Авел замина за Кан. Поредният великолепен хотел, този път с изглед към Средиземно море, но това не му помогна да си избие Флорентина от главата. Поредната изхвърлена плоча, този път на френски. Без Флорентина откриването се стори на Авел доста тягостно.

Той вече се притесняваше да не би да прекара остатъка от живота си, без да види дъщеря си. За да поразсее самотата, преспа с няколко много скъпи и с няколко твърде евтини жени. И те не помогнаха. Сега синът на Уилям Каин притежаваше единствения човек, когото Авел истински обичаше. Франция вече не го вълнуваше и щом си свърши работата там, той се качи на самолета за Бон, където приключи с преговорите за парцела, на който щеше да построи първия „Барон“ в Германия. Поддържаше постоянна връзка по телефона с Джордж, но от Флорентина нямало ни вест, ни кост, затова пък Хенри Осбърн пак създавал неприятности.

— Затънал е до гуша в дългове на конните залагания — обясни Джордж.

— Последния път го предупредих, че занапред няма да го спасявам — отвърна Авел. — Откакто загуби изборите за Конгреса, съвсем го е ударил през просото. Като се прибера, явно ще се наложи да се разправям и с него.

— Отправя заплахи — съобщи другият мъж.

— Не му е за пръв път. Никога не съм му се хващал на номерата — успокои го Авел. — Кажи му, че каквото и да иска, ще се наложи да почака, докато се върна.

— Кога ще си дойдеш? — поинтересува се неговият заместник.

— След три, най-много след четири седмици. Искам да видя няколко парцела в Турция и Египет. „Хилтън“ вече започват да строят там, ще проверя защо. Покрай това се сетих, Джордж, моите хора твърдят, че щом самолетът кацне в Близкия изток, няма да можеш да се свързваш с мен. Проклетите араби още не са измислили как да се откриват помежду си, затова работи както обикновено, докато не ти се обадя.

Близо три седмици търси из арабските държави места, където да изгради хотели. Имаше съветници — цял легион, повечето твърдяха, че били принцове, и всички го уверяваха, че имали огромно влияние, тъй като били първи приятели на най-важния министър, всъщност техен далечен братовчед. Винаги обаче се оказваше, че от въпросния министър не зависи нищо или е прекалено далечен братовчед. След двайсет и три дни в прахоляка, пясъка и жегата с газирана вода, но без уиски, Авел стигна само до едно безспорно заключение — че ако предвижданията на неговите съветници за запасите от нефт в Близкия изток се окажат верни, държавите от Персийския залив в крайна сметка ще имат нужда от много хотели и ако не иска да изостане, верига „Барон“ трябва още отсега да планира внимателно бъдещото си развитие.

Чрез множеството принцове Авел успя да намери няколко парцела, на които да вдигне хотели, но така и не разполагаше с време да установи кой от въпросните принцове наистина е в състояние да задвижи нещата. Той беше против подкупите само когато те отиваха не там, където трябва. Добре поне че в Щатите Хенри Осбърн винаги знаеше на кого от чиновниците да пусне някой и друг долар. Авел отвори малко представителство в Бахрейн и остави свой човек в него, който бе наясно, че хотелска верига „Барон“ търси парцели из целия арабски свят, но не за принцове и за братовчеди на министри.

Замина за Истанбул, където почти веднага намери идеалното място за хотел с изглед към Босфора, на стотина метра от старото английско посолство. Застана на пустеещия парцел — негова последна придобивка, и замислен си спомни за последния път, когато е бил тук. Стисна юмрук и протегна дясна ръка. Сякаш още чуваше виковете на тълпата. Оттогава бяха минали повече от трийсет години. Въпреки това го обори страх и му призля.

Изтощен от дългото пътуване, Авел се качи на самолета за Ню Йорк. По време на сякаш безкрайния полет не мислеше почти за нищо друго, освен за Флорентина и дали Джордж я е намерил. Както винаги, верният му приятел го чакаше веднага след митническата проверка. Лицето му беше безизразно.

— Някакви новини? — попита Авел, докато се качваше в кадилака, а шофьорът слагаше куфарите в багажника.

— Има и добри, има и лоши — отвърна Джордж и вдигна стъклото между седалката на шофьора и задната седалка. — Флорентина поддържа връзка с майка си. Живее в малък апартамент в Сан Франциско.

— Омъжена? — попита Авел.

— Да — потвърди заместникът му.

Известно време и двамата мълчаха.

— А младият Каин? — попита Авел.

— Намерил си е работа в една банка. На доста места са го отпратили, тъй като се е разчуло, че не е завършил Института по бизнесадминистрация към Харвардския университет и баща му не искал да се застъпи за него. Почти всички се дърпали да го назначат от страх това да не навреди на деловите им отношения с бащата. Накрая го взели касиер в „Банк ъф Америка“. Доста жалка работа, като знаем какво е учил.

— А Флорентина?

— Работи като заместник-директорка в магазин за модни дрехи недалеч от Голдън Гейт Парк. Опитва се да изтегли заем от някоя банка.

— Защо? Закъсала ли е? — разтревожи се Авел.

— Търси пари, с които да отвори свой магазин.

— Колко й трябват?

— Само трийсет и пет хиляди долара, толкова наем й искат за малка сграда на Ноб Хил.

Авел се облегна и както барабанеше с къси пръсти по прозореца на автомобила, се замисли над онова, което му бе казал неговият приятел.

— Уреди, Джордж, да получи парите. Извърти нещата така, че да изглежда като най-обикновен банков заем, и се постарай да не се разбере, че имам пръст в тази работа. — Той продължи да барабани с пръсти. — Но да си остане между нас, нали!

— Както кажеш, Авел.

— И ме дръж в течение за всяка стъпка на Флорентина, колкото и незначителна да е тя.

— А той?

— Той не ме вълнува — отсече Авел. — Казвай сега лошата новина.

— Пак има неприятности с Хенри Осбърн. Затънал е до гуша в дългове. Почти сигурен съм, че сега вече ти си му единственият източник на пари. Подмята, че когато сме създавали хотелската верига, си подкупвал чиновниците наред. Разправя, че пазел всички документи още от първия ден, когато сте се запознали, и бил уредил да вземеш по-голяма застраховка от полагащата се за стария „Ричмънд“ в Чикаго, който изгоря. Бил събрал папка, дебела половин педя.

— Утре сутринта ще се разправям с Хенри — каза Авел.

През останалото време, докато пътуваха към Манхатън, Джордж му разказа какво става с хотелската верига, където нещата вървяха добре, ако не се брои това, че след поредния преврат в Лагос тамошният „Барон“ бил затворен. Това не притесняваше особено Авел.

 

 

На другата сутрин той се видя с Хенри Осбърн, който изглеждаше състарен и уморен. Някога красивото лице бе цялото набраздено от бръчки. Осбърн така и не спомена папката, дебела половин педя.

— Трябват ми малко пари, колкото да закърпя положението — обясни той. — Напоследък късметът ми не работи.

— Пак ли, Хенри? Бива ли да ставаш за смях на твоите години! На теб никога не ти е вървяло с конете и жените. Колко ти трябват този път?

— Десет хиляди ще ми свършат работа — отвърна Хенри.

— Десет хиляди ли! — тросна се Авел. — Ти какво си мислиш, че съм златна мина ли? Миналия път бяха пет хиляди.

— Какво да се прави, инфлация — опита се Хенри да го обърне на шега.

— Но за последен път, чу ли? — каза гневно Авел и извади чековата си книжка. — Дойдеш ли още веднъж да ми просиш, Хенри, ще те махна от управителния съвет и ще те оставя без пукнат грош.

— Ти, Авел, си истински приятел. Честен кръст, няма да ти искам повече пари, обещавам, че е за последно. — Взе си пура от кутията с овлажнител върху масичката пред Авел и я запали. — Благодаря ти, няма да съжаляваш.

Тръгна си, обвит в облак дим. В този момент в кабинета влезе Джордж, който го изчака да затвори вратата.

— Смилих се над него за последен път — обясни Авел. — И аз не знам защо, струваше ми десет хиляди долара.

— Майко мила, имам чувството, че съм братът на блудния син — възкликна приятелят му. — Хенри ще дойде отново. Готов съм да се обзаложа.

— По-добре да не се вясва повече — оповести Авел, — защото, появи ли се, ще си изпати. Каквито и услуги да ми е правил навремето, всичко вече е пито-платено. Казвай сега какво ново при Флорентина.

— Тя е добре, но ти се оказа прав за Зофя — всеки месец им ходи на гости.

— Проклетница! — изруга Авел.

— Госпожа Каин също ги е навестявала — добави Джордж.

— А Каин?

— Все така неумолим.

— Поне това ни е общото — отсъди Авел.

— Уредих Флорентина да получи заем от банка „Крокър Нашънъл“ в Сан Франциско — продължи Джордж. — Поискала го е преди по-малко от седмица. Ще го получи, но ще реши, че банката просто е отпуснала поредния заем. Никакви облекчени условия. Дори ще й определят половин процент над обичайната лихва, така че тя няма причини да се усъмни. Никога няма да разбере, че поръчител на заема си ти.

— Благодаря ти, Джордж, това е чудесно. Готов съм да се обзаложа с теб на десет долара, че до две години дъщеря ми ще върне заема и никога вече няма да й се налага да тегли пари.

— А, за Флорентина и аз съм сигурен — отвърна Джордж. — Дай по-добре да се обзаложим за Хенри, там нещата не са така ясни.

Авел се засмя.

— Дръж ме в течение, Джордж, за всичко, което прави дъщеря ми. За абсолютно всичко.