Джефри Арчър
Каин и Авел (22)

22.

В края на 1932 година Съединените щати все още бяха в мъртвата хватка на икономическата криза и Авел започна да се притеснява за бъдещето на хотелска верига „Барон“. За две години се бяха разорили две хиляди банки, всяка седмица нови и нови затваряха врати. И досега безработните възлизаха на цели девет милиона, което имаше едно-единствено достойнство — така Авел можеше да държи на щат в хотелите си само доказани професионалисти. Въпреки това хотелите бяха на загуба от седемдесет и две хиляди долара в година, за която той бе предсказал, че ще излязат на нула, и вече се питаше дали кесията и търпението на неговия благодетел ще издържат достатъчно дълго, та веригата да си стъпи на краката.

По време на успешната кампания на Антон Чермак за кметското място в Чикаго Авел бе започнал да проявява жив интерес към американската политика. Чермак го покани да влезе в Демократическата партия, подела неистова кампания срещу сухия режим, и Авел начаса прие, защото забраната на алкохола се отразяваше пагубно на хотелите. Чермак също беше имигрант, бе дошъл от Чехословакия и това породи тясна връзка между двамата. Авел бе много щастлив, когато го избраха за делегат на конгреса на Демократическата партия, който се проведе в Чикаго и на който Чермак вдигна препълнената зала на крака с думите: „Вярно е, не съм дошъл с «Мейфлауър», затова пък дойдох тук при първа възможност“.

На конгреса Чермак запозна Авел с Франклин Делано Рузвелт, който му направи неизличимо впечатление. Рузвелт спечели с лекота президентските избори и назначи навред из страната хора от Демократическата партия. Сред новоизбраните членове на градския съвет в Чикаго бе и Хенри Осбърн. Няколко седмици по-късно Антон Чермак бе убит в Маями с куршум, предназначен за Рузвелт, и Авел реши да посвети голяма част от времето и парите си за каузата на поляците демократи в Чикаго.

През 1933 година хотелската верига бе на загуба само двайсет и три хиляди долара, а един от хотелите „Барон“, този в Сейнт Луис, дори излезе на печалба. Когато на дванайсети март президентът произнесе първото си пламенно слово, в което призова своите сънародници „отново да повярват в Америка“, Авел бе силно обнадежден и реши да отвори отново двата хотела, които предната година бе затворил.

Зофя все по-често се мръщеше, задето той току отскачаше до Чарлстън и Мобийл, за да се опита да извади хотелите от забравата. Не бе мечтала за нищо повече от това Авел да е заместник-директор на „Стивънс“ — то я задоволяваше напълно. Но от месец на месец темпото се ускоряваше все повече, младата жена вече усещаше, че не е на висотата на амбициите на мъжа си и се притесняваше да не би той да изгуби интерес към нея.

Тревожеше се и от това, че все не може и не може да зачене, и тръгна по лекари, които я уверяваха, че всичко си й е наред и би трябвало да забременее. Един дори предложи Авел също да се прегледа, но Зофя не искаше и да чуе — знаеше, че спомене ли му за преглед, той ще го изтълкува като кръвна обида за своята мъжественост. Накрая, когато темата стана толкова болезнена, че и двамата я избягваха, мензисът на Зофя не дойде. Обнадеждена, тя изчака още един месец, преди да съобщи на мъжа си и дори да отиде на лекар.

Авел бе неописуемо щастлив, когато на първи януари 1934 година Зофя му роди дъщеря. Кръстиха я Флорентина — на сестра му. Още щом зърна детето, Авел се прехласна по него и Зофя разбра, че от този миг нататък тя няма да е първата любов в живота му. Кръстници на момиченцето бяха Джордж и една от братовчедките на Зофя и след кръщенето, както повеляваше традицията, Авел покани приятелите и роднините на вечеря, състояща се от десет полски ястия. Новороденото получи куп подаръци, сред които и красив старинен пръстен от тайния покровител на Авел. Той побърза да върне подобаващо жеста. В края на годината хотелска верига „Барон“ отчете печалба от шейсет и три хиляди долара. Само „Барон“ в Мобийл все още беше на загуба.

След раждането на Флорентина Авел си даде сметка, че прекарва много повече време в Чикаго, което ускори решението му да построи и тук хотел от веригата „Барон“. Благодарение на наскоро проведеното Световно изложение хотелиерството в Чикаго направо процъфтяваше. Авел възнамеряваше да превърне новия хотел в перлата на веригата — в памет на Дейвис Лерой.

Парцелът на авеню Мичиган, където се бе намирал опожареният „Ричмънд“, още принадлежеше на дружеството и макар често да получаваше предложения да го продаде, Авел не се бе поддал на изкушението с надеждата, че някой ден ще печели достатъчно, за да изгради наново хотела. За това обаче се искаха пари и той реши да вложи в строежа седемстотин и петдесетте хиляди долара, в крайна сметка изплатени му като застраховка от „Грейт Уестърн“ за изгорялата сграда. Веднага след това запозна Къртис Фентън с намеренията си, като уточни, че ако Дейвид Макстън не иска конкуренция на „Стивънс“, той веднага ще се откаже — според него това бе най-малкото, което можеше да стори при така стеклите се обстоятелства. След няколко дни банкерът му съобщи как тайният му покровител е посрещнал с радост вестта, че и в Чикаго ще има хотел „Барон“.

Авел го изгради за една година не на последно място благодарение на градския съветник Хенри Осбърн, който ускори възможно най-много издаването на разрешителните. Хотелът бе открит през 1936 година от кмета на града Едуард Дж. Кели, който след убийството на Антон Чермак се бе превърнал в основен двигател на Демократическата партия. В памет на Дейвис Лерой нямаше дванайсети етаж — традиция, която Авел продължи да следва във всеки новопостроен хотел от веригата.

На откриването присъстваха и двамата сенатори от щата Илинойс, които се обърнаха с приветствено слово към двете хиляди отбрани гости. Като архитектурен проект и изпълнение чикагският „Барон“ наистина бе прекрасен. Авел се бе охарчил за строежа с над един милион долара, но както личеше, парите до последния цент бяха оползотворени по най-добрия начин. Ресторантите, фоайетата и заседателните зали бяха просторни, с високи тавани и гипсова мазилка, обзавеждането бе в меките тонове на зеленото, така че да галят окото и човек да си почива, килимите бяха особено дебели. Тъмнозеленото „Б“ не биеше на очи, затова пък бе вездесъщо и красеше всичко наред, като се почне от знамето, веещо се на покрива на сградата с четирийсет и два етажа, и се стигне до реверите на пиколата.

— Хотелът вече носи знака на успеха — отбеляза Дж. Хамилтън Луис, един от сенаторите на щата, — защото, приятели мои, не сградата, а самият човек открай време е бил известен сред нас като Чикагския барон.

Авел грейна от неприкрита радост, а двете хиляди гости го аплодираха бурно.

Той благодари за поздравленията сдържано и самоуверено, с което си спечели нови бурни ръкопляскания. Вече се чувстваше в свои води сред едрите предприемачи и висшите политици. По време на пищното празненство Зофя гледаше да стои по-назад — шумотевицата я притесняваше. Нито осъзнаваше мащабите на успеха, които бе постигнал мъжът й, нито се бе стремяла към тях и макар че сега й бе по джоба да си купи и най-скъпите тоалети, пак бе облечена с демодирани дрешки, не според случая, и усещаше, че Авел се дразни от това. Стоеше до мъжа си, докато той си бъбреше с Хенри Осбърн.

— Това явно е връхната точка във вашия живот — отбеляза Хенри и потупа Авел по гърба.

— Надали… Сега съм само на трийсет години, навърших ги наскоро — възрази той, сетне прегърна градския съветник през раменете точно навреме, за да го снимат. Грейна, осъзнал за пръв път колко е приятно да те смятат за знаменитост. — Възнамерявам да построя хотели от веригата „Барон“ във всяко кътче на света! — провикна се той, за да го чуе репортерът. — Намерението ми е да се превърна за Щатите в онова, което Сезар Риц е бил за Европа. Дръжте се за мен, Хенри, и няма да съжалявате.