Джефри Арчър
Каин и Авел (2)

2.

18 април 1906 година

Бостън, щата Масачузетс

Лекарят хвана новороденото за глезените и го шляпна по дупето. То се разплака.

В Бостън, щата Масачузетс, има болница, която е предназначена главно за онези, страдащи от заболяванията на заможните, и където от време на време си позволяват да израждат някой и друг богаташ. В общата болница на Масачузетс родилките не пищят и със сигурност не раждат облечени. Там това е недопустимо.

Пред родилното сновеше млад мъж, а вътре в отделението дежуреха двама акушер-гинеколози и семейният лекар. Бащата не искаше да рискува с първородното си дете. Акушер-гинеколозите щяха да получат тлъсти хонорари колкото да стоят отстрани и да наблюдават събитието. Под бялата престилка единият беше с официални дрехи, тъй като по-късно щеше да ходи на прием, но не можеше да си позволи да не присъства точно на това раждане. Тримата бяха хвърлили жребий, та да видят кой ще изражда детето, и късметът се беше усмихнал на доктор Маккензи, семейния лекар. „Името му звучи тежко и внушава спокойствие“, отсъди наум бащата, докато продължаваше да кръстосва напред-назад по коридора. Не че имаше причини да се притеснява. Сутринта Робъртс беше докарал с двуколката жена му Ан в болницата, тъй като тя бе изчислила, че точно днес е двайсет и осмият ден от деветия месец на бременността. Малко след закуска бяха започнали и контракциите, въпреки това обаче бяха обяснили на бъдещия баща, че детето ще се роди едва надвечер, след като банката затвори. Той беше човек на реда и не виждаше причини едно раждане да прекъсва добре подредения му живот. Все пак продължаваше да снове припряно. Покрай него като хали минаваха медицински сестри и млади лекари, които, щом го наближеха, понижаваха глас, а после, след като се отдалечаха, продължаваха разговора си. Той обаче не ги забелязваше, защото открай време всички се отнасяха така с него. Повечето не го бяха виждали, ала всички знаеха кой е.

Ако му се родеше момче, син, той вероятно щеше да построи новото детско отделение, от което болницата се нуждаеше толкова много. Вече бе изградил библиотека и училище. Опита се да чете вечерния вестник, но макар да виждаше думите, не вникваше в смисъла им. Беше припрян, дори притеснен. Те (за него почти всички останали бяха „те“) никога нямаше да проумеят, че на всяка цена трябва да му се роди син, който един прекрасен ден да го замени като председател на управителния съвет на банката. Той разлисти страниците на „Ивнинг Транскрипт“. Бостънският „Ред Сокс“ беше победил „Хайландърс“ от Ню Йорк — едни щяха да празнуват. Сети се за заглавието на първа страница и пак се върна на нея. Най-страшното земетресение в историята на Щатите. Опустошение в Сан Франциско, най-малко четиристотин загинали — а други щяха да скърбят. Стана му неприятно. Това щеше да отклони вниманието от раждането на сина му. Хората щяха да помнят, че на този ден се е случило и друго. И през ум не му минаваше, че може да се роди момиче. Отгърна на финансовите страници и провери котировките на фондовата борса, които бяха паднали рязко. Заради проклетото земетресение акциите му в банката се бяха обезценили с цели сто хиляди долара, ала личното му състояние възлизаше на над шестнайсет милиона и той не се притесняваше. Трябваше да се случи нещо, още по-страшно и от калифорнийското земетресение, та младият мъж да усети последиците. И занапред смяташе да живее от лихвите, шестнайсетте милиона щяха да си останат непокътнати и да чакат все още неродения му син. Младият мъж продължи да кръстосва из коридора и да се преструва, че чете вестника.

През летящата врата на родилното отделение се показа гинекологът с официалните дрехи, излязъл да съобщи новината. Смяташе, че не е зле да стори нещо, за да си заслужи баснословния хонорар, за който не си беше помръднал и пръста, пък и беше облечен най-подходящо за случая. Известно време двамата се гледаха мълчешком. И лекарят се притесняваше, но нямаше намерение да го показва пред бащата.

— Честито, драги ми господине, имате син, прекрасно малко момченце.

„Какви нелепици говорят хората, когато се роди дете! — помисли бащата. — Нима е възможно момченцето да не е малко?“

Едва след това осмисли новината: син! Прииска му се да благодари на Бога. Акушер-гинекологът се престраши да зададе въпрос — колкото да наруши мълчанието:

— Решили ли сте как ще го кръстите?

Бащата отвърна без колебание:

— Уилям Лоуел Каин.