Джефри Арчър
Каин и Авел (35)

35.

След като се запозна с тримесечния доклад на Тадиъс Коен, Уилям се убеди, че нищо не е убягнало от вниманието на адвоката. Притесняваше го само едно: защо и досега Авел Розновски не предприема нищо, при положение че държи такъв голям пакет от акциите на „Лестър“? Припомни си, че Розновски притежава шест на сто от банката и му трябват само още два процента, за да отговаря на точка седма от правилника на „Лестър“. Едва ли полякът се притесняваше и досега, че ще го разследват от Комисията по ценните книжа и борсите, още повече че Айзенхауер отново бе спечелил президентските избори и администрацията му явно изобщо не проявяваше интерес към случая.

Уилям с радост прочете, че Хенри Осбърн пак е загазил с парите и Розновски за кой ли път го е отървал. Колко ли още щеше да продължи това и с какво ли Хенри държеше Розновски? Дали пък Розновски си нямаше достатъчно главоболия, за да прибавя към тях и Уилям Каин? В доклада си Коен бе споменал и че полякът строи на различни места по света още осем хотела. „Барон“ в Лондон бил на загуба, хотелът в Лагос пък бил затворен, ако не броим това обаче, Розновски продължавал да жъне успех след успех. Уилям прочете още веднъж приложената изрезка от „Сънди Експрес“, където се казваше, че Флорентина Розновски е трябвало да открие новия хотел от веригата в Единбург, и се сети за сина си. После затвори папката с доклада и я сложи в касата, убеден, че няма от какво да се безпокои. Шофьорът го откара вкъщи.

Уилям вече съжаляваше, че е избухнал пред Ричард. Не искаше момичето на Розновски в живота им, но сега се разкайваше, че е обърнал гръб на сина си. Кейт се бе застъпила за него и двамата с Уилям се скараха не на шега — нещо, което се случваше толкова рядко в брака им. Кейт бе опитала какво ли не — от нежното убеждаване до сълзите, но неизменно бе удряла на камък. Уилям не искаше и да чуе да се помири със сина си. На Вирджиния и Луси също им беше мъчно за брат им.

— Кой сега ще критикува картините ми? — проплака веднъж Вирджиния.

— Искаш да кажеш, кой ще те нагрубява? — опита се да я успокои майка й.

Момичето се опита да се усмихне.

Луси пък се затваряше в банята, пускаше водата и тайничко пишеше писма на Ричард, който така и не проумяваше защо са толкова влажни. Никой в къщата не дръзваше да спомене пред Уилям името на момчето и в семейството се появиха тъжни пукнатини.

Уилям се бе опитал да прекарва в банката повече време и да работи до премала с надеждата, че това ще му помогне. Къде ти! Банката отново му пиеше силите точно когато той се нуждаеше от почивка. През последните две години беше назначил шестима нови заместник-председатели, дано те поемат поне част от бремето, легнало върху плещите му. Оказа се, че става точно обратното. Те му отвориха повече работа, товареха го с още и още решения, за капак най-младият — Джейк Томас, вече си правеше устата да заеме мястото на Уилям като председател на управителния съвет, в случай че Ричард не се откаже от момичето на Розновски. Макар че от година на година банката печелеше все повече, Уилям установи, че вече не го вълнува да трупа пари заради самите пари. Питаше се дали не се е оказал в същата задънена улица, както Чарлс Лестър. Откакто беше изпъдил Ричард и бе написал ново завещание, оставяйки всичко на дъщерите си, нямаше син, който да наследи богатството и председателския пост.

В годината на сребърната им сватба Уилям реши да заведе Кейт и момичетата на дълго пътуване из Европа с надеждата, че така може би ще забравят Ричард. Заминаха за Лондон със самолет „Боинг 707“ и отседнаха в „Риц“. Хотелът събуди много щастливи спомени от първия път, когато Уилям бе посетил Стария континент заедно с Кейт. Предприеха сантиментално пътешествие до Оксфорд и показаха на Вирджиния и Луси университетския град, после отидоха в Стратфорд на Ейвън, за да гледат „Ричард III“ на Шекспир с Лорънс Оливие. Щеше им се кралят да се казва другояче.

На връщане от Стратфорд се отбиха до църквата в Хенли на Темза, където Уилям и Кейт се бяха венчали. Пак поискаха да отседнат в странноприемница „Камбаната“, но и този път се оказа, че има само една свободна стая. Докато пътуваха с колата към Лондон, Уилям и Кейт взеха да спорят кой точно ги е венчал, дали преподобният Туксбъри или преподобният Дюксбъри. Така и не се разбраха. Затова пък бяха единодушни за едно: новият покрив на енорийската църква не бе и помръднал.

Вечерта, когато си легнаха, Уилям целуна нежно Кейт.

— Най-добре вложените петстотин лири стерлинги — отбеляза той.

След седмица заминаха със самолет за Италия — вече бяха разгледали всички забележителности на Англия, които уважаващият себе си американски турист не пропуска, а също забележителностите, които повечето американци подминават. На рождения ден на Вирджиния в Рим момичетата попрекалиха с долнопробното италианско вино и направо се поболяха. Колкото до Уилям, той пък прекали с първокачествените италиански спагети и наддаде три килограма. Всички щяха да се чувстват много по-щастливи, ако можеха да приказват на забранената тема „Ричард“. Вечерта Вирджиния се разплака, а Кейт се опита да я утеши.

— Толкова ли няма кой да каже на татко, че някои неща са по-важни от гордостта? — току питаше момичето.

Кейт не разполагаше с отговор.

Когато се завърнаха в Ню Йорк, Уилям се чувстваше освежен и готов да се потопи отново в делата на банката. За седмица успя да смъкне трите излишни килограма.

Месеците минаваха и той усещаше, че всичко отново си идва на мястото. Но от това усещане не остана и следа, когато Вирджиния — току-що завършила „Суийтбрайър“, съобщи, че се омъжва за студент от юридическия факултет на Университета на Вирджиния. Новината стресна Уилям.

— Не е достатъчно голяма — отсече той.

— На двайсет и две години е — напомни му Кейт. — Вече не е дете, Уилям. Не ти ли се става дядо? — добави тя и веднага съжали.

— В смисъл? — ужаси се Уилям. — Да не би Вирджиния да е бременна?

— За бога, не — възкликна Кейт и заговори по-тихо, сякаш са я хванали в лъжа. — Ричард и Флорентина имат дете.

— Ти пък откъде знаеш?

— Ричард ми писа, за да ми съобщи радостната новина — отвърна Кейт. — Не е ли време, Уилям, да му простиш?

— За нищо на света! — тросна се мъжът й и излезе разярен от стаята.

Кейт въздъхна тежко — той дори не бе попитал дали има внучка или внук.

На следващата година, един хубав пролетен следобед в края на март Вирджиния се венча в църква „Тринити“ в Бостън. Уилям одобри Дейвид Телфорд, младия юрист, с когото дъщеря му бе решила да свърже живота си.

Вирджиния беше настояла Ричард да й бъде шафер и Кейт бе молила как ли не Уилям да го покани на сватбата, той обаче отказа. Искаше му се да се съгласи, но знаеше, че Ричард за нищо на света няма да склони да дойде без момичето на Розновски. В деня на сватбата Ричард прати на сестра си подарък и телеграма. Уилям не разреши телеграмата да бъде прочетена на сватбената гощавка.