Арчибалд Кронин
Звездите светят отгоре (38)

Глава тридесет и осма

Следобед, в един и половина часа, Дейвид потегли към болницата. Той знаеше, че още е много рано, но не можеше да стои спокойно в стаята и да мисли как оперират Джени. Джени, жена му, днес ще бъде оперирана… и то от Хилда!

Историята на Джени сега му беше съвсем ясна; тя му бе казала това-онова, откъслечно, беше поизлъгала тук-таме, винаги с украшения, но както винаги, жалко пропадаше в опитите си да преиначи действителността. Когато дошла най-напред в Лондон, постъпила на работа в един голям магазин.

Обаче работата била напрегната, много по-тежка отколкото в Слатери, а заплатата била малка, много по-малка, отколкото нейният оптимизъм й позволявал да си въобразява.

Скоро Джени си намерила приятел. После друг приятел. Приятелите на Джени отначало били същински джентълмени, но накрая се държали като същински скотове.

Стори му се много чудно, че Джени толкова малко си дава сметка за своето собствено положение. Беше сломена, беше пропаднала, но не била тя виновна:

— Мъже, Дейвид — плачеше тя, — няма да повярваш, Дейвид, но не искам мъже да видя повече, докато съм жива.

* * *

Джени си беше все същата. Когато той й донесе цветя, тя остана извънредно доволна, не защото се наслаждаваше толкова много от красотата им, но защото по тоя начин щеше да докаже на сестрата, че е нещо по-горе от другите в отделението. Той подозираше, че Джени трябва да е скроила някаква историйка за милосърдната сестра… без съмнение, някаква загладена, романтична историйка. Също тъй се държа Джени и когато той нареди да я поставят в отделна стая… това показваше пред сестрата какво високо мнение има той за нея.

Тя даже и в болницата си оставаше все още романтична. Невероятно беше, но факт. Когато порица скотщината на мъжете, тя го помоли да бъде тъй добър и да й подаде червилото от нейната ръчна чанта, скрита от нея в шкафчето край леглото. Тя си беше скрила едно мъничко огледалце под масичката, за да може да се понагласява преди неговото идване. Огледало беше забранено в болницата, обаче Джени си го бе скрила; искала да бъде файн за него, каза тя.

Дейвид въздъхна, когато се запъти покрай брега към болницата. Той се надяваше, че всичко в края на краищата ще се оправи… той се надяваше за това с всичката си душа.

Той погледна към часовника над входа на болницата. Много рано е още, извънредно рано. Той не може да чака навън да виси на улицата; трябва да влезе. Мина покрай стаята на портиера и се изкачи горе. Изкачи се на втория етаж, където беше Джени и седна в прохладния, висок вестибюл.

Много врати се отваряха към тоя вестибюл… към стаята на Хилда, към стаята на милосърдната сестра, към чакалнята. Но една двукрила стъклена врата привлече неговите очи… вратата към операционната зала. Той впи поглед в тая врата към операционната… двукрила врата с млечно стъкло и почувства болка при мисълта какво става сега зад тая врата.

Дежурната сестра, сестра Клег, излезе от отделението. Тя не беше сестрата от операционната зала. Сестра Клег го изгледа с благ упрек и каза:

— Много рано сте дошли. Току-що започнаха.

— Да, знам — отвърна той. — Не можах да изтърпя.

Тя отмина, без да го покани да влезе в чакалнята. Просто го остави там и там остана той, облегнат с гръб в стената, да не пречи на минаващите, за да не му кажат да се махне оттам; очите му не се откъсваха от стъклената врата на операционната зала.

Както наблюдаваше вратата, стори му се, че тя става прозрачна и той започва да вижда какво става вътре. Той често беше виждал операции във военната болница; той и сега виждаше всичко ясно, като да се намира вътре в залата.

Точно в средата на залата има една метална маса… не толкова маса, колкото някаква лъскава машина, с лъскави лостове и колела, за да може да се обръща и извива в странни и чудновати положения.

Хилда е от едната страна на тая лъскава маса, асистентката на Хилда — от другата; няколко милосърдни сестри се трупат около тях, сякаш се натискат върху масата, да видят какво е сложено върху нея. Всички са в бяло, с бели шапки и бели маски, но всички имат черни, лъскави ръце. Ръцете им са мокри, гумени и гладки.

Залата е много гореща, шуми от кипене на вода и съскане на пара. Край главата на масата стои асистентът с упойката, седнал върху един валчест бял стол, с металически цилиндри и червени тръби край себе си и с грамадна червена торба. И тоя асистент е жена, но много спокойна и важна. Големи цветни стъкла с антисептични разтвори са поставени край масата; подноси с инструментите на Хилда. Хилда не поглежда инструментите, тя просто протяга своята черна гумена ръка, пъхат един инструмент в нейната ръка, и тя започва да работи с него.

Хилда се навежда леко над масата, когато си служи с инструментите. Почти невъзможно е да се види какво има на масата, защото сестрите се притискат наоколо и се мъчат да затулят, да не се вижда какво става там. Джени лежи на масата, цялата покрита и завита в бяло, сякаш забулена в голяма тайна… бели кърпи навсякъде по нея.

Само един малък четириъгълник от тялото на Джени остава непокрит; тоя малък четириъгълник се очертава ясно сред белите кърпи, защото четириъгълникът е оцветен с хубав жълт цвят. Пикриновата киселина му придава тоя цвят. Вътре в тоя четириъгълник става всичко, в него си служи Хилда със своите инструменти, със своите гладки гумени ръце.

* * *

Дейвид видя как стъклената двукрила врата се затвори след носилката върху колела, когато отнесоха Джени в нейната стая, в дъното на коридора. После той се обърна и видя Хилда… тъкмо излизаше от операционната зала. Тя се запъти към него. Погледът й беше студен, далечен и презрителен. Тя му каза рязко:

— Е, свърши се. Трябва да оздравее сега.

Той й беше признателен за нейната твърдост. Не би могъл да понесе нищо друго. Той запита:

— Кога ще мога да я видя?

— Тази вечер. Не употребихме упойка с продължително действие. — Тя се поспря. — Към осем часа ще може да приема гости.

* * *

Дейвид се върна в болницата точно навреме. На горния край на стълбите той се натъкна на Хилда. Тя тъкмо бе привършила вечерния преглед на болните и сега разговаряше във вестибюла със сестра Клег, преди да си излезе. Той се спря.

— Може ли сега да дойда? — запита той.

— Да, може — каза Хилда. — Мисля, че ще я заварите много добре — добави тя. — Упойката не я е разстроила. Тя издържа великолепно.

Дейвид не можа да намери нищо какво да каже. Схващаше, че и двете жени го наблюдават изпитателно. Особено сестра Клег сякаш изпитва към него някакво женствено, непобедимо любопитство.

— Казах й, че ще дойдете — каза Хилда спокойно. — Изглежда, стана й много приятно.

Сестра Клег погледна към Хилда и се усмихна със своята студена усмивка. Обърна се към Дейвид и каза:

— Дори ме запита дали косата й е в ред.

Дейвид се изчерви леко. Имаше нещо нечовешко в това студено описание на суетността на Джени. Един бърз отговор му дойде на устата, но той нищо не каза. Тъкмо Дейвид вдигна очи към сестра Клег, една млада милосърдна сестра изскочи тичешком от отделението.

— Елате, сестра! — каза тя. — Бързо.

Сестра Клег не запита нищо. Тя знаеше какво означава тоя поглед в очите на по-младата сестра. Той означаваше нещо спешно. Тя се обърна без нито дума да каже и се върна в отделението. Хилда застана за миг, после и тя се обърна и влезе в отделението.

Дейвид остана сам във вестибюла. Случката се бе разиграла тъй бързо, че той остана слисан и не знаеше дали може да мине през отделението, щом в него има нещо неприятно. Преди той да реши какво да прави, Хилда се върна, върна се с една почти невероятна скорост.

— Идете в чакалнята — каза Хилда.

Той я загледа изумен. Две сестри от отделението й подминаха бързо към операционната; вървяха направо, неестествено, но като че ли се движеха в някакво ревю. Дейвид усети като че ли се побърква. После лампите в операционната се запалиха и стъклената врата светна… бяла и осветена, като екран на кино.

— Идете в чакалнята — повтори Хилда.

Той се подчини и отиде в чакалнята. Врата се затвори след него, чуха се стъпките на Хилда.

Мина много време, твърде много време.

Изведнъж вратата се отвори, Хилда влезе в стаята. Той не можеше да повярва, че е Хилда… толкова голяма промяна бе настъпила в нея. Тя имаше изтощен вид. Душевно сломена, лекарката каза почти изморено:

— Най-добре идете сега да я видите.

Той бързо я последва.

— Какво е станало?

Тя го изгледа.

— Кръвоизлив.

Устните на Хилда се свиха и тя каза отсечено, злъчно:

— Още щом сестрата излязла от стаята, жена ви се изправила в леглото да търси някакво огледалце. Искала да види дали е хубава. — Злъчността, отчаянието на Хилда бяха ужасни. — Да види дали е хубава, дали косата й е оправена, да си сложи червило! Можете ли да си представите такова нещо? Да търси огледало след операцията! Най-добре идете да я видите, ако искате да я заварите жива.

Дейвид излезе от чакалнята и отиде през отделението в стаята на Джени. Джени лежеше на гръб; краят на леглото беше издигнат на високо с подложки. Сестрата Клег й правеше инжекции в ръката. Стаята беше в безпорядък; навсякъде легени, лед, кърпи. Късовете на разбитото огледалце лежаха на пода.

Лицето на Джени беше сиво като пръст. Тя дишаше тежко, със задъхване. Очите й бяха отправени към тавана, гледаха ужасени; сякаш се впиваха в тавана, от страх да не се откъснат от него.

Сърцето на Дейвид се стопи, като че се пръсна из тялото му. Той падна на колене край леглото.

— Джени — каза той. — Ах, Джени, Джени…

Очите се отместиха от тавана и се насочиха колебливо към него. Белите й устни зашепнаха виновно:

— Исках да бъда файн за тебе.

Сълзи потекоха по лицето му. Той улови нейната безкръвна ръка и я задържа в своята.

— Джени — каза той. — Ах, Джени, Джени, мила.

Тя зашепна, сякаш повтаря урок:

— Исках да бъда файн за тебе!

Сълзите го задавиха, той не можа да каже нищо, само притисна бялата й ръка към страната си.

— Жадна съм — едва промълви тя. — Малко вода, моля ти се!

Той взе малката чашка… смешната чашчица, прилична на малко чайниче и я поднесе към устните на Джени. Тя вдигна с мъка ръката си и пое чашката. Тялото й трепна слабо. Водата в чашката се разля по нейната нощница.

В края на краищата всичко се бе свършило най-добре за Джени. Малкото пръстче на нейната ръка, с която тя все още държеше чашката, беше извито красиво. Джени би се радвала, ако знаеше. Джени умря красива.