Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stars Look Down, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Ясников, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Арчибалд Кронин. Звездите светят отгоре
ИК „Ребус“, София, 1996
История
- — Добавяне
Глава тринадесета
Пръв умря Хари Брейс. Сърцето на Хари беше слабо, той не беше млад човек; самото му слизане във Флятс беше голямо изпитание за него. Той умря чисто и просто от изтощение. Никой не разбра кога и как е умрял, докато Нед Софтли случайно докосна с ръка неговото лице, покрито с мъртвешка студенина, и извика, че старецът е издъхнал.
Пат Риди, като най-млад, чувстваше най-силно болките на глада. Роберт имаше в джоба си три бонбона за кашлица. Той подаде един бонбон на Пат, сетне и втори. Колко време е минало между двата бонбона?… Пет минути или пет дни? Само един господ знае!
След втория бонбон, Пат прошепна:
— Много ми олекна, мистър, много.
Роберт се усмихна. Той се накани да даде на Пат и третия бонбон, но странната мисъл, че той е последен, го накара да се спре. „Ще го пазя за него“ — помисли си той.
Поради мрака, много мъчно можеха да пресмятат времето. Само Роберт измежду тях имаше часовник, но и той бе спрял, когато Роберт попадна във водата в Суели. Най-вече Хюги се измъчваше за времето. Той седеше край баща си със свити вежди, унесен в тежки мисли. Цялото му тяло беше в напрежение от това болезнено мислене. Най-сетне той каза тихо:
— Тате! Колко време има, откак сме тука?
Роберт каза:
— Не мога да ти кажа, Хюги.
— Но колко предполагаш, тате?
— Два дни, може и три.
— Искам да пиша на мама — каза Пат Риди и избухна ненадейно в плач.
— Добре — каза Роберт сериозно. — Ще пишеш на майка си. Аз имам молив. Кой има малко книга?
Нед Софтли имаше един бележник за записване теглото на вагонетките и го подаде на Роберт. Роберт откъсна един двоен лист, сложи го върху гърба на бележника и го подаде на Пат, заедно с молива, после запали свещта.
Пат взе книгата и бележника заедно с молива и изхълца от радост. Момчето започна веднага да пише със своите едри валчести букви: Мила мамо… сетне спря, наклони глава на една страна, прочете написаното. Мила мамо… Пат отново се спря. Мила мамо… той отново го прочете и спря. После заплака силно, плака горчиво… Пат беше едва петнадесетгодишен.
Роберт взе бележника и молива, и тесния двоен лист, пъхна ги в джоба си, после угаси свещта. Той прегърна Пат с лявата си ръка, като да го закриля. В това положение Пат заспа.
Втори умря Бенет, а шест часа по-късно — и Сет Колдър. Те бяха неразделни другари и бяха работили заедно близо четиринадесет години. Четиринадесет години бяха работили заедно, бяха пили и играли на карти наедно. Но никога не бяха и помисляли, че ще умрат наедно. От двамата Бенет беше по-тих. Сет Колдър, когато почувства, че силите му го напускат, започна да стене: Не искам да умра. Млад съм още. Имам млада жена. Не искам да умра! Все пак, Сет Колдър умря.
Останалите бяха вече толкова отслабнали, че нямаха сили да отместят труповете на Бенет и Сет Колдър. Освен това, на Роберт му бяха останали само две клечки кибрит, заедно с остатъка от свещта. Той даде последния бонбон за кашлица на Пат. Сега вече сигурно няма да мине много, докато дойдат спасителите от Скъпърхол. Сигурно! Ох, да идват по-скоро, божичко, защото иначе никаква полза няма да има!
Сега те само лежаха, без сили да се мръднат от място. Нямаха сила даже и да отиват до мястото, което употребяваха при нужда. Само лежаха неподвижно. Както лежаха, на Роберт му дойде една мисъл на ум. Той извикваше всяко име до три пъти. Ако и след третия път отговор не дойдеше, той знаеше, че е свършено.
Пръв Нед Софтли престана да отговаря. И той трябва да е умрял тъй тихо, като Хари Брейс. Нед винаги го бяха смятали за слабохарактерен, но той умря храбро, нито веднъж не се оплака.
След смъртта на Нед, Суи Месър полудя. Като другите и той бе стоял дълго време тихо на мястото си. Но сега той скочи на крака. Застанал в тъмното, другите чувстваха неговото безумие.
Той занарежда:
— Виждам ги! Виждам седемте ангели пред Бога! Чувам тръбите им. Бог ми праща откровение.
Отначало се опитаха да не му обръщат внимание, но той продължи:
— Чувам, свирят с тръбите си. Първият ангел тръби, започна сетне да вали градушка, размесена с кръв.
Хюги се обади:
— Ох, човече млъкни, за бога!
Обаче Суи подхвана още по-силно:
— После вторият ангел тръби, една голяма планина, пламнала в огън, хвърлят в морето, и третата част на морето става на кръв. Не е вода, братя, кръв е. Не ни докара вода тука, ами кръв.
Хюги се изправи и седна, после каза:
— Бога ми, не мога да търпя вече.
Но Суи продължи унесен в захлас:
— Третият ангел тръби, и звездата Пелин пада. Пелин и жлъчка е късметът ни, братя на земята; съсипва ни алчността човешка. И четвъртият ангел тръби, и петият; друга звезда пада в бездънната шахта, пушек изкача от шахтата. Ние сме в шахтата, братя; въздухът е черен от пушека. Наказание ще се струпа на главата на ония на големите места, които ни докараха тука. Виждам го, братя. Дадена ми е силата да пророкувам. Аз съм пророкът, в райската шахта.
Роберт разбра, че Суи е полудял.
Гласът на Суи се засили, превърна се в крясък, започна да ехти из галерията, сякаш таванът на галерията ще се срути отгоре им.
Хюги изпъшка:
— Не мога да търпя вече.
Той пропълзя до Суи, напипа с ръце краката му.
Суи продължи със страшен глас:
— Сега и седмият ангел започва да тръби…
Но преди седмият ангел да затръби, Хюги хвана Суи за коленете и го дръпна. Суи падна на земята и изпъшка. Гласът му се проточи жаловито; той продължи да ридае няколко минути, после се умири.
Суи се бе изтощил със своето пророкуване. Той поплака малко, сетне издъхна.
След него умря Пат Риди. Момчето се отпусна в ръцете на Роберт, с глава върху гърдите на Роберт, като малко дете на гърдата на майка си. То побълнува малко накрая, преди да свърши. Най-после каза:
— Хайде, мамичко, много ще ти благодарим.
След това Роберт повика всички по ред, сетне каза:
— Само аз и ти сме останали, Хюги, момчето ми.
Роберт бе изгубил вече всяка надежда. Той се беше ослушвал, ослушвал, без да се чуе никакъв звук от идването на хора. Трябва да са срещнали нещо на пътя си… вода или някое страшно срутване. Той нямаше вече сили да се надява, нито да се озлобява.
Той полека отмести тялото на Пат от себе си и сложи ръка около рамото на Хюги. Той никога, може би, не бе грижовен достатъчно за Хюги. Хюги твърде много приличаше на него… твърде мълчалив, свит. Не беше обичал достатъчно сина си Хюги.
* * *
Времето минаваше. Най-сетне слаба въздишка премина по тялото на Хюги.
Времето минаваше. Роберт целуна Хюги по челото, опита се да кръстоса вкочанените му ръце на гърдите, както бе скръстил ръцете на Хари. Нямаше сили да го направи. Той само прочете „Отче наш“ тихо.
Времето минаваше, Роберт трепна, отвори очи и запали остатъка от свещта. Мина му пред ума, че ще бъде жалко да не я употреби. Щом на него остана свещта, не му се искаше да умре в тъмното.
Свещта хвърли жълтата си светлина върху безмълвните призрачни очертания на мъртвите трупове наоколо му. Роберт чувстваше, че и той скоро ще умре. Не се страхуваше, нищо не чувстваше, но в последния момент му се стори, че иска да пише на Дейвид… Той винаги беше обичал Дейвид.
Роберт затърси из джоба си бележника и молива, листчето, сетне се залови да мисли мъчително и написа:
Мили Дейвид, ще получиш тая бележка, когато ме намерят. Направихме всичко, каквото можехме, но полза никаква. Промъкнахме се във Флятс. Успях да телефонирам горе и Барас ни упъти към Скъпърхол, но това срутване ни спря. Много голямо срутване. Хюги току-що издъхна. Той умря без болки. Кажи на майка си да ни четат заупокойни молитви. Надявам се да напреднеш, Дейвид, да успееш в живота. Твоят татко.
Той се замисли за малко, без да съзнава, че мисли, сетне прибави на гърба:
П. П. Барас трябва да е имал плановете на стария рудник, неговите упътвания бяха верни.
Роберт сгъна книжката, сложи я под ризата си, на голо върху мършавите си ребра.
Сетне тялото му бавно се плъзна надолу и се отпусна. Той се изопна на гръб, с протегнати ръце, сякаш се моли. Мъртвите му очи останаха отворени. Роберт се вкочани сред своите мъртви другари.
Свещта запръска слабо и изгасна.