Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Secret Kert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Татяна дьо Роне. Тайната на семейство Рей

Английска. Първо издание

Редактор: Димитрина Кондева

Техн. Редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

Худ. оформление: Десислав Аспарухов

Обсидиан, София, 2011

ISBN: 978-954-769-282-4

История

  1. — Добавяне

Обядваха късно в кафе „Ноар“ в Ноармутиеанл’Ил, най-големия град на острова. Заведението беше пълно и шумно, очевидно любимото място, където се събираха местните хора. Антоан си поръча сардини на скара и чаша бяло вино. Мелани поиска порция бонот — прочутите тук малки кръгли картофи, задушени с бекон, масло и морска сол. Слънцето силно напичаше, но свежият вятър разсейваше горещината. Терасата на заведението гледаше към малкото пристанище и тясната ивица на мътния канал с наредените край него някогашни складове за сол. Беше натъпкан с ръждясващи рибарски корабчета и малки лодки.

— Тук май не сме идвали често — подхвърли Мелани с пълна уста.

— Да, наистина — отвърна Антоан. — Бланш и Робер предпочитаха хотела. Не ходеха по-далече от плажа.

— Със Соланж или Кларис също не сме идвали, нали?

— Няколко пъти Соланж ни заведе до замъка „Ноармутие“, а също и да разгледаме църквата. И Кларис обещаваше да дойде, но после се отказваше заради мигрената.

— От замъка нищичко не помня — призна Мелани, — но главоболията на Кларис определено не съм забравила.

Той проследи как около съседната маса се струпаха тийнейджъри. Повечето бяха момичета с плитички бикини. Почти колкото дъщеря му Марго. Антоан никога не бе чувствал влечение към много по-млади жени, но онези, с които се бе запознал по интернет или е посредничеството на приятели, го бяха удивили с неприкрито предизвикателното си поведение. Колкото по-млади, толкова по-груби и стръвни бяха те в леглото. Отначало това му действаше крайно възбуждащо, но много скоро новото усещане спря да го вълнува. Къде бе изчезнала романтиката? Къде бяха чувствата, болката, споделянето, чаровната непохватност? Тези момичета бързаха да покажат ловките отработени движения на порнозвезди и пристъпваха към орален секс с такъв високомерен непукизъм, че събуждаха единствено отвращение.

— Какво се замисли? — попита Мелани, заета да покрие носа си със слънцезащитен крем.

— Сега виждаш ли се с някого? — попита той в отговор. — Имаш ли си гадже?

— Нищо сериозно. А ти?

Той отново погледна към шумната група тийнейджъри. Едно от момичетата бе поразително. Дълга тъмноруса коса, тяло като на египтянка: широки рамене, тесен ханш. Прекалено слаба е, реши той. И твърде самовлюбена.

— Още в колата ти казах. Нямам гадже.

— Дори и за една вечер?

Той въздъхна и си поръча още вино. Така няма да сваля коремчето, помисли си бегло. Много лошо.

— Омръзнаха ми свалките за една вечер.

— Същото мога да кажа и за себе си.

Антоан не вярваше на ушите си. Изобщо не предполагаше, че Мелани би се навила на вятърничава авантюра.

— Ти сигурно ме мислиш за голяма моралистка.

— Не, разбира се.

— Напротив, то си личи. Е, за твое сведение имам връзка с женен мъж.

Той я зяпна.

— И?

— Гадно ми е — сви рамене тя.

— Тогава защо си с него?

— Защото не понасям самотата. Празното легло. Самотните нощи. Ето затова.

Мелани изговаряше думите яростно, едва ли не заплашително. Продължиха да се хранят в мълчание. Но после реши да му разкаже.

— Той е много по-възрастен от мен, на шейсет и няколко. С него се чувствам млада — добави с кисела усмивка тя. — Жена му ненавиждала секса. Била интелектуалка, поне според него. Той пък е женкар. Някакъв голям бизнесмен е. Работи в сферата на финансите и не си знае парите. Купува ми подаръци. — Тя вдигна ръка да му покаже тежката златна гривна. — Направо е пристрастен към секса. От вратата ми се нахвърля, сякаш иска да ме изяде. Като някакъв смахнат вампир е. В леглото е поне десет пъти по-голям мъжкар от Оливие… А и от другите ми забежки, ако питаш.

Мисълта Мелани да спи с похотлив шейсетгодишен мъж определено не му допадаше. Тя се изкиска, като забеляза изражението му.

— Сигурно ти е трудно да си представиш малката ти сестричка изобщо да прави секс. Както е трудно да си представиш, че майка ти и баща ти са правили секс.

— Или децата ти — мрачно добави той.

Тя сложи ръка на устата си.

— О, затова не се бях сетила. Имаш право.

Сестра му не настоя да научи подробности, за което й бе признателен. Беше си спомнил как преди два месеца откри презервативи в спортния си сак, който Арно бе взел за известно време. Той му ги върна и синът му се ухили глуповато. В крайна сметка Антоан се бе смутил много повече.

Беше му дошло изневиделица. Сладкото малко момченце изведнъж се бе превърнало във висок и кльощав младеж с набола брада, който си служеше единствено с ръмжене за комуникация. Антоан си въобразяваше, че поне донякъде е подготвен за промените. Беше наблюдавал как синовете на приятелите му преминават през тази брутална трансформация. Но от това не му стана по-лесно, когато се сблъска с нея. Особено заради съвпадението на рязката промяна у Арно в пубертета с изневярата на Астрид. Едва ли можеше да се намери по-неподходящ момент. Това означаваше, че Антоан трябва да тушира неизбежните изблици на съпротива през уикенда, когато настояваше синът му да се прибира преди полунощ, да си пише домашните, поне веднъж да си вземе душ. Астрид без съмнение имаше да решава същите проблеми, но в нейната къща възрастните бяха двама. Което навярно я правеше по-малко раздразнителна и избухлива в сравнение с бившия й съпруг. Антоан се чувстваше изцеден и потиснат в самотата си. Все по-честите конфликти с Арно още повече го затормозяваха. Допреди разрива двамата с Астрид бяха отбор. Всичко бяха правили заедно. Заедно бяха вземали решенията. Заедно се бяха справяли с трудностите. С това бе свършено. Той бе останал сам. И когато в петъчната вечер чуеше как децата си отключват, трябваше да се стегне и да изправи рамене като войник, който влиза в битка.

Марго също бе навлязла в пубертета. С нея му бе дори още по-трудно. Непрестанно умуваше какъв би бил правилният подход. Тя беше като коте — безмълвно, свито на топка, затворено в себе си. С часове чатеше по интернет или правеше същото, но по мобилния си телефон. „Кофти“ текстово съобщение предизвикваше сълзи или пълно мълчание. Тя странеше от баща си и избягваше всякакъв физически контакт с него. А той жадуваше за прегръдките и обичта й. Бърбораната със закачлива усмивка и косичка на опашници си бе отишла завинаги. На нейно място се бе появила стройна девойка с напълващи гърди, акне, лъщяща кожа и ярък грим, който той едва се сдържаше да не изтрие. А фактът, че Астрид я нямаше наблизо, правеше сложното съзряване на Марго още по-трудно за възприемане. Защото бе сам.