Татяна дьо Роне
Тайната на семейство Рей (24)

Колкото и да упорствам, не успявам да се овладея, отново и отново се връщам към онова съдбоносно пътуване, когато Астрид срещна Серж. Това беше преди четири години. Децата още не бяха навлезли в същинския вихър на пубертета. Бяхме се записали за почивка в Турция. В курортното селище на „Клуб Медитиране“ в Палмие. Първоначалната идея беше моя. Обикновено по-голямата част от лятото прекарвахме при Биби и Жан-Люк, родителите на Астрид, в тяхната къща в Дордон, близо до Сарла. Баща ми и Режин имаха вила в долината на Лоара, някогашен дом на презвитериански свещеник, който Режин отново бе успяла да превърне в кошмар на чудовищен модернизъм, където рядко ни канеха, а още по-рядко се чувствахме добре дошли. Летата с Биби и Жан-Люк бяха започнали да ни дотягат. Въпреки величествената красота на Перигор Ноар вече трудно понасях съжителството с родителите на жена ми. Твърде много ми идваше вманиачеността на Жан-Люк на тема перисталтика, консистенция на изпражненията, оскъдно хранене, броене на калориите и непрестанна гимнастика. Биби търпеше всичко това, по цял ден шеташе из кухнята. С усмихнато като розова луничка лице и прибрана на кок снежнобяла коса тя щастливо тананикаше и добродушно отминаваше чуждите капризи. Всяка сутрин, докато пиех черното си кафе със захар под непрестанните атаки на Жан-Люк („Тооолкова е вредно, на петдесет ще си мъртъв“) и се криех зад храстите хортензия да открадна няколко бързи дръпвания („Не си ли чувал, че всяка цигара скъсява живота ти с пет минути?!“), Биби, цялата увита в найлони, за да стимулира максимално потенето, енергично обикаляше градината, въоръжена с щеки за ски. Ако правилно съм разбрал, това се нарича северно ходене и тъй като тя е шведка, предполагам, че й харесваше, макар че определено изглеждаше нелепо.

Склонността на моите тъст и тъща към нудизма на 60-те, която се проявяваше както край басейна, така и в цялата къща, също бе започнала да ме дразни. Те се пъчеха като застаряващи фавли, нехаещи, че увисналите им задници предизвикват единствено съжаление. Не бях посмял да повдигна въпроса пред Астрид, която през лятото също минаваше към нудизъм, макар и по-умерено. Алармата се обади, когато Арно, едва навършил дванайсет, на вечеря спомена, че се притеснява да кани приятели на басейна, защото баба му и дядо му се развявали по голи задници. По това време решихме да прекарваме поне част от лятната почивка другаде.

Ето как се случи да заменим гористия Дордон на моите захласнати по овесените ядки и трици родственици с горещината, буйното веселие и калоричното меню на „Клуб Медитиране“. Отначало не бях забелязал Серж. Не улових никакъв сигнал за опасност. Астрид ходеше на водна гимнастика и уроци по тенис, децата киснеха в мини басейна, а аз прекарвах дълги часове на плажа или в морето дремех, плувах, излежавах се на слънце или се зачитах в някоя книга. Доста прочетох онова лято, романи от издателството на Мелани, талантливи нови автори, утвърдени имена, чужди писатели. Четях лежерно, за удоволствие. Всичките ми занимания онова лято бяха белязани от леност. А не е трябвало да свалям гарда. Не е трябвало да мижа срещу слънцето, убеден, че в моя малък свят всичко е наред.

Ако съм разбрал правилно, тя го е срещнала на кортовете. Имаха един и същ учител по тенис, мазен италианец, който носеше прилепнали бели шорти и се перчеше при всеки замах като Траволта на дансинга. Нищо необичайно не бях забелязал преди една екскурзия до Истанбул. Серж беше включен в нашата група от петнайсет души от „Клуб Мед“. Водачът ни беше един странен турчин — с европейско образование и изненадващ белгийски акцент. Замаяни от изтощителната жега, ние с провлачена стъпка обиколихме Топкапъ сарай, Синята джамия, църквата „Света София“, древното водохранилище с обърнатите наопаки глави на Медуза, пазара. Люка беше само на седем и доста мрънкаше.

Първото, което ми направи впечатление, бе смехът на Астрид. Бяхме се качили на корабче за обиколка по Босфора, екскурзоводът ни показваше забележителностите на азиатския бряг, когато чух, че жена ми се изхилва, спира и после пак. Серж стоеше с гръб към мен, прегърнал през раменете някакво момиче, и двамата се кикотеха. Момичето беше младо, с вързана на опашка коса, откриваща хубаво живо лице. „Ей, Тонио, ела да те запозная със Серж и Надя.“ Нямаше как, приближих се, подадох ръка и присвих очи срещу слънцето, за да огледам лицето му. В него нямаше нищо особено. По-дребен от мен, но набит. Най-обикновени черти. Забелязах единствено как Астрид не откъсва очи от него. Той също открито я зяпаше. Уж беше с приятелка, а направо изяждаше с поглед жена ми. Прииска ми се да го хвърля във водата.

Още повече ме подразни фактът, че когато се върнахме в Палмие, тоя човек изникваше на всяка крачка. Серж в турската баня, Серж като палячо приглася на аниматора, танцува с децата край басейна, на вечеря цъфва на съседната маса. Понякога в компанията на Надя, друг път сам. Модерна двойка са, обясни ми Астрид. Нямах представа какво означава това, но определено не ми хареса.

По време на часовете по водна гимнастика той неизменно се лепваше за жена ми, правеше упражненията до нея, разтриваше шията и раменете й, когато в края на сеанса дойдеше време за релаксиращия масаж, който курсистите прилагаха един на друг. По никакъв начин не можех да се отърва от него. С чувство на безсилие взех да схващам, че се налага да изчакам края на почивката, за да ми се махне от очите. Нямах представа, че авантюрата бе започнала веднага след завръщането ни във Франция. Аз лично възприех Серж като неприятен досадник, помрачил една иначе хубава почивка. Колко сляп съм бил.

По онова време забелязах признаци на напрежение у Астрид. Тя често беше изморена, раздразнителна. Като че ли престанахме да правим любов. Тя заспиваше рано, свита в края на леглото, с гръб към мен. Няколко пъти късно вечер, когато децата си бяха легнали, я заварвах да плаче в кухнята. Успяваше да ме убеди, че се чувства изтощена, има проблеми в работата, нищо сериозно. И аз й вярвах.

Толкова лесно беше просто да й повярвам. Да не задавам въпроси. Нито на нея, нито на себе си.

А тя плачеше, защото го обичаше и не знаеше как да ми каже.