Татяна дьо Роне
Тайната на семейство Рей (4)

Тази вечер те чаках на кея, но ти не дойде. Стана студено и аз си тръгнах, защото си помислих, че този път ти е било трудно да се измъкнеш. Използвах извинението, че след вечеря имам нужда от кратка разходка до плажа, но не знам дали ми повярваха. Тя винаги ме гледа, сякаш се досеща, макар да съм сигурна, абсолютно сигурна, че никой не знае. Никой. Откъде биха разбрали? Може ли изобщо да им хрумне? В мен те виждат приветлива, стеснителна, най-обикновена майка с вежливи и чаровни деца. А видят ли теб… О, който те погледне, съзира изкушение. Нима може някой да ти устои? Как бих могла аз да ти устоя? Това ти е известно, нали? Стана ти ясно още щом спря поглед върху мен в първия ден на плажа миналата година. Ти си дявол в човешки образ.

Преди да се стъмни, имаше чудно красива дъга, а сега настъпва нощта, бързо сгъстява облаците и мрака. Липсваш ми.