Татяна дьо Роне
Тайната на семейство Рей (15)

Ти току-що излезе и аз пъхам тази бележчица под вратата на стаята ти, а не в обичайното ни скривалище и се моля да я намериш, преди да вземеш влака за Париж. Сложих твоите рози на леглото и то бе, все едно заспивам с теб. Листенцата са ухайни и нежни като кожата ти по съкровените извивки на тялото ти, които докосвам с обич, местата, които са мои сега, защото искам да оставя своя отпечатък, за да не ме забравиш никога, никога да не забравиш нашите мигове заедно, да не забравиш срещата ни тук миналата година, първия поглед, първата усмивка, първата дума, първата целувка. Представям си как се усмихваш, докато четеш тези думи, но не ме е грижа, защото знам колко силна е любовта ни. Сигурно често си мислиш, че съм млада и глупава. Скоро ще намерим начин да се изправим пред света, ти и аз. Много скоро.

Унищожи тази бележка.