Изабел Абеди
Луциан (45)

Благодаря!

Какво ли щеше да излезе, ако трябваше да напиша сама този роман?

Отговорът е прост: нямаше да се получи такъв какъвто е сега.

Благодаря на художничката Сибил Мейр, която ми предостави своите художествени произведения за романа. Художничката Шпац^[1] е измислена героиня в романа, но нейните серии „Преждата на моряка“, „Органични обекти“, както и серията „Гъби на щастието“ в действителност принадлежат на Сибил Мейр, която всъщност е и виновник за историята с „Гъбите на щастието“. Мога да потвърдя прекрасните размисли на Сибил: в присъствието на нейните Sponglia beatificae моите страхове при писането на романа нямаха никакъв шанс да оцелеят!

Благодаря и на художника от „Хайката“, който не може да бъде объркан с измисления художник от романа. Той ми даде възможност да хвърля поглед върху ателието му.

Благодаря и на отзивчивата чиновничка от хотел „Атлантик“ в Хамбург, с която се качихме на покрива на хотела, за да мога да наблюдавам града отгоре.

Благодарност и на моята приятелка Биргит Пермантиер, която ми помогна с умни съвети, наведе ме на идеята, че на ангелите не е позволено да се колебаят, и направи с мен едно приказно пътуване, което няма да забравя.

Благодаря и на своята приятелка и колежка Силвия Енглерт, която от самото начало беше винаги готова със съвет и много безценни идеи, окуражаваше ме и преди всичко се оказа прекрасен спаринг-партньор по време на развитието на фабулата в романа.

Благодарности и към д-р Михаел Дюринг и д-р Александра Шулце-Рор, които оказаха първа помощ по въпроса „кръв и парчета“, така че „обезпечиха“ в края Ребека да бъде обгрижена реално.

Благодаря на Рене Кок, на когото можех да изпращам по всяко време мейли с въпроси за Лос Анджелис и който по-късно на място ми даде многобройни указания и ми препоръча езерото Насименто.

Благодарност към Кедра Кок, която отговаряше изчерпателно на дългия ми списък с въпроси и ми показа Пасифик Палисейдс чартър хайскул, както и района Пасифик палисейдс.

Благодаря на Корнелия, Анна Лена, Оливър, Паула, Анджи, Рокс Анн, Ролф Каир и Надя, които направиха времето, в което писах в Лос Анджелис, още по-хубаво. Те се погрижиха от време на време да ставам от писалището и ме лекуваха с много разговори, и откъсвайки ме за кратко от писането, ме отвличаха от моите съмнения.

Също и на Андреа Хенце за неговото присъствие и коментарите му зад кулисите.

На Иоки Маурит-Мориц, вълшебния лечител на моя компютър, за готовността му да работи с мен и за помощта му.

Благодаря на Мария Регина Хайниц за многото беседи, за нейното търпение, за готовността й да ме изслушва винаги и за това, че е моята най-добра приятелка.

Благодарности към агентката ми Тамара Щег, която стоеше като буфер пред мен и ми осигуряваше необходимото спокойствие за писане, а също и за това, че й се доверявах сляпо, защото се грижеше за всички останали неща, с които по това време не можех да се занимавам.

Благодарности и към персонала на кафене „Матилде“, които с храна и напитки се грижеха да не умра от глад и на които дължа моя писателски остров с кафето и литературата.

Благодаря на майка си Барбара Абеди, която и този път беше до мен „live“, четеше всяка глава, даваше ми попътен вятър и кураж, като ме уверяваше, че ще се справя!

Благодаря на дъщеря си София за подарените думи, умни мисли и за огромната и порция търпение към нейната пишеща майка.

Благодаря и на дъщеря си Инай за конструктивната критика и подкрепа.

Благодаря на съпруга си Едуардо Мацедо, че и този път беше зад гърба ми и се грижеше да не мутирам в „риеща къртица“. И помагаше да бъдат отстранявани навреме различните спънки и прегради. И беше винаги до мен, когато се нуждаех.

Благодаря и:

На Мори Сендак за картинната книжка „Където живеят диваците“.

На Моника Трап за луната и магическите думи, изказани в точното време.

На графичката Фраукс Шнайдер за прекрасната корица.

На научните сътруднички към издателството Катрин Велер и Йохана Предигер за тяхната намеса и важни коментари на точните места, за един по-добър финал.

Благодарност към издателя ми Албрехт Олденбург за доверието към мен, за това, което продължи дълго, но все пак накрая свърши благополучно.

Благодарност към целия колектив на издателство „Арена“: Регине Брунс от пресата; на ръководителя на отдел „Пласмент“ Михаел Бьоме и целия му колектив; на работещите в отдел „Реклама и производство“, които с безценната си работа допринесоха от многото листа хартия да се получи истинска готова книга, която сега поема своя път из книжарниците; и накрая на търговците, които ще я предадат в ръцете на читателите.

Най-дълбока благодарност и към Христиане Дюринг, моята сътрудничка и ръководител на проекта в издателство „Арена“. Тя беше моя най-близка спътница от началото до края. И аз не зная къде ще започна и къде ще трябва да завърша, без да напиша тук още някой роман. Тя беше тази, която най-добре разбра за какво пишех всъщност в тази книга, тя беше и тази, която ми помогна да го изразя. И да го кажа с думите на Тайгър: Тя четеше и думите, които никой друг няма да прочете, защото ги отхвърляхме, за да създадем нови, и на местата, където разказът ми се проваляше като къща, която се срутва, защото основите не бяха добри, тя участваше в построяването й отново. И с всичко това тя беше тази, която, докато пишех, ми даваше увереността, че не съм сама.