Уилям Дийл
Владетелят на Ада (10)

10.

— Значи докато Пенингтън е осребрявал военните си години за билета си в Белия дом, Енгстрьом е подготвял втората Американска революция — каза Вейл.

— Точно така — отвърна Кастен. — Енгстрьом си създаде частна армия в Монтана. Получи най-после генералския си пагон като генерал-адютант на монтанската Национална гвардия, остана достатъчно дълго, за да си създаде и последователи и да привлече най-добрите офицери в частната си армия, пенсионира се и основа Църквата на Светилището на Христа и Божия гняв. След това привлече стари кримки от Виетнам и Пустинна буря, започна да приема хора от Клана, Посе Комитатус и Завета на Меча за служители на Армията на Светилището. Мечтае за армия, дегизирана като църква, която да е в състояние да събере другите милиции в една обединена революционна армия на територията на цялата страна.

— Начело с него — каза Вейл.

— Да. Той е архитектът на онова, което нарича Новата революция. Той определя задачите й, той направлява стратегията й, той е най-ефективният й вербовчик.

— И от ФБР са проспали всичко това?

— Бяха изградили около него някаква рехава мрежа, но и те си имат бюджетни проблеми, също като всички, Мартин. Пълното наблюдение струва много пари. А и Енгстрьом не беше заплаха. Започна турне с проповеди, говореше срещу контрола върху оръжията и данъците върху приходите. Не беше кой знае какво. Бюрото се разтревожи едва когато той започна да плете антиправителствени конспирации, да напада евреите и да проповядва неподчинение на правителството. Тогава вече бе успял да привлече фанатици и в четирите църкви, които се явяват ядрото на Светилището. Всяка от църквите се е превърнала в бойно подразделение на частната му армия. Хора от Клана от Джорджия, Южна Каролина, Алабама и Мисисипи се преселиха при него в Монтана и станаха част от неговата армия. А после Енгстрьом започна да излъчва радиошоу, наречено „Гневът Авраамов“. Започна като едночасово шоу един път седмично. Авраам е екстремист и отрицател на всичко. Посланието му е смесица от ненавист, граничеща с подмолна антидържавна дейност, разпространявано с усърдие, пред което Енгстрьом изглежда като примерен бойскаут. Та шоуто започна веднъж седмично. Сега върви пет пъти в седмицата, по половин час всяка вечер, и се препредава от около тридесет други радиостанции, най-вече в далечния Запад и Юга. Слушателите му възлизат на около четири до пет милиона.

— И Авраамовият гняв е насочен срещу…

— Данъците, контрола върху оръжията, хомосексуалистите, абортите, евреите, чернокожите, червените, жълтите, испаноезичните… срещу всички освен белите християни-фанатици. Той открито проповядва насилие, оправдава убийствата на рейнджъри и държавни служители. Превърнал се е в националния глас на движението на милициите. Радиошоуто се спонсорира от Светилището. Енгстрьом го представя.

— Значи в Бюрото са сериозно обезпокоени, така ли?

Тя кимна.

— Но до момента, в който ФБР започна да му обръща специално внимание, армията на Енгстрьом набъбна до пет-шест хиляди активни членове, които се обучават всеки уикенд в градовете си и веднъж месечно във Форт Яхве…

— Форт какво?

Хайнс натисна няколко клавиша и на екрана се появи видеоизображение — снимка от въздуха на нещо, което наподобяваше на военен лагер.

— Яхве. Иначе казано — библейският Йехова. Господ Бог. Имение в Скалистите планини северно от Мисула. Деветдесет хиляди акра. Домовете и фермите на най-фанатичните членове са собственост на Светилището, за да се избегне плащането на данъци. Форт Яхве сега е с мащабите на малък град. Това е територия на въоръжените милиции.

Тя посочи няколко сгради на снимката. Спални помещения, погреб, комуникационен център, домове за офицерския състав, складове — и в центъра на всичко това един четириъгълник, върху който десетина бойни подразделения в зелени униформи маршируваха в пълен синхрон. В близост до четириъгълника се намираше стрелбището, пълно с мъже и жени, които стреляха с автомати и карабини.

— Това е заснето миналия август. В продължение на три месеца през лятото Светилището спонсорираше учения за оцеляване, партизански тактики, запознаване и овладяване на различни видове оръжия, ръкопашен бой, бойни изкуства и снайперистка стрелба. Много сериозен курс на обучение, който привлича членове на милицията, мъже и жени, от цялата страна. Цели семейства прекарват летните си ваканции, като се обучават при генерала-проповедник. Все повече и повече членове на Светилището прехвърлят домовете и фермите си на църквата. Разбира се, те могат да продължават да си живеят в тях, но без да плащат повече и цент данъци.

— Което е съвсем законно.

— Да. Светилището се е превърнало в основния земевладелец на щата.

— Между другото, бих казал, че Проповедника се справя идеално. Нищо от това, което прави, не е противозаконно. Те са защитени от Първата, Четвъртата и Шестата поправка към конституцията.

— В Бюрото са съвсем сигурни, че…

— Тук „съвсем сигурни“ не играе, госпожо генерален прокурор. Можете ли да докажете, че са направили нещо, каквото и да е то, незаконно?

— Не.

— Да има нещо нередно с военното обучение на хора? Форт Яхве незаконна организация ли е?

Тя поклати глава.

— Църква с идеална цел.

— Мардж, не можеш да се хванеш абсолютно за нищо с тези хора и го знаеш много добре.

— Ела все пак да поговорим в кабинета ми.

Кастен поръча две кафета. Вейл седна пред бюрото й.

— Не знам какво искаш да направиш във връзка с Енгстрьом и армията му — каза той, — но от моя гледна точка, до този момент Светилището не е направило абсолютно нищо незаконно.

— Според ФБР те са замесени в два банкови грабежа и в кражба на армейско оръжие и муниции от оръжейния склад на Националната гвардия в Хелена. Еднакъв начин на действие и при трите случая. Военно планиране на операциите, съвършен синхрон…

— Съвсем сигурни… според ФБР… еднакъв начин… не можете да докажете абсолютно нищо.

— Засега.

— Какво искаш, Мардж? Защо съм ти, по дяволите?

— Президентът би искал да приемеш длъжността заместник генерален прокурор.

— Но защо?

— Специален обвинител. Искаме да осъдиш Светилището и четирите му църкви по параграфа РИКО.

Вейл беше зашеметен. Предложението беше абсолютно неочаквано.

— Искате от мен да изградя обвинение срещу тях по РИКО? По дяволите, та ФБР не може да ги глоби дори за незаконно паркиране.

— Вкарай в съда водачите за престъпленията им, осъди ги, накажи ги, изхвърли ги от обществото за дълго. Хората ще осъзнаят какво представлява цялото движение, ако изкараме водачите пред съда.

— Какви престъпления? Те не са нарушавали никакви закони.

— Мартин, ти си най-добрият обвинител по параграфите на РИКО. Ние ти предлагаме длъжността заместник генерален прокурор. В твоя помощ ще бъдат ФБР, Службата по контрола върху алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Службата по контрола върху медикаментите, Службата за контрол върху приходите и данъците, Министерството на правосъдието, дори и армията, ако се наложи. Пълен картбланш от страна на президента, работиш директно с генералния прокурор.

— Каква е разликата кой ръководи представлението?

— Ще има създадена специална група, Марти. С върховен приоритет. Уилям Хардистан, човекът номер две във ФБР, ще ти бъде пряко подчинен. Ще имаш властта да караш океаните да се разтварят пред теб.

— Това е политика, а на мен от политика ми е дошло ей дотук.

— Ти ще си ръководителят, Марти. Ще се отчиташ само пред мен и пред президента. Били Хардистан ще приема заповедите си от теб.

Вейл се изправи, приближи се до един от прозорците и се втренчи в Нилсън, човека от секретните служби.

— Може да отнеме години — каза той. — Проследяване и издирване на информация, опити да се извлече нещо от нея. Не искам да ме чукне петдесетакът и още да си блъскам главата как да изградя обвинение по параграфите на РИКО само защото някакъв откачен търчи нагоре-надолу и проповядва революция и президентът се е докачил лично от това.

Хайнс отвори вратата и каза:

— Имаме визуален доклад от Хардистан.

— Благодаря ти, Джими. — Кастен се обърна към Вейл.

— Може пък да откриеш нещо интересно и за себе си — каза тя и го поведе към командната зала. — Снощи в планините между Айдахо и Монтана е бил нападнат един конвой, пренасящ оръжие. Два ровъра са били унищожени, един осемнадесетколесен камион е бил отвлечен, десет войници са убити.

— Какво!

— Хардистан е на мястото. Само слушай.

— Времето е толкова лошо, че дори не можем да осъществим визуален контакт, но се надявам да се пооправи малко — прозвуча гласът на заместник-директора на ФБР.

Изображението върху монитора беше деформирано и те чуваха само гласа му, доколкото можеше да се чуе сред пращенето. След няколко секунди картината внезапно се подобри. Хардистан стоеше на открито, сгушен в палтото си, стиснал микрофона. Беше с дебели ръкавици. Слънцето още не беше изгряло над планините.

— Слушаме ви, господин Хардистан — каза Хайнс. — Госпожа генералният прокурор е до мен.

— Добро утро, Мардж.

— Добро утро, Били. Виждаме те чудесно.

— Оттук не мога да ви виждам, така че ще ви разведа из мястото на престъплението. Застанал съм върху отломки в северния край на прохода. Те са предизвикали малка лавина на това място и са затворили този край на шосето.

Зад Хардистан се виждаха няколко мощни лампи, монтирани от двете страни на пътя. Видеоизображението се разгъваше от Хардистан до прохода Изгубената следа. Вейл се втренчи в останките от двата изгорели ровъра на екрана.

— Какво е онова край пътя? — попита той.

— Найлонови чували с тела — отвърна Кастен. — Всичките десет войници от конвоя, които са загинали по време на нападението или са били екзекутирани след това. Сложили са ги в найлонови чували и са ги подредили до пътя.

— Господи! — възкликна Вейл.

Операторът закрачи към редицата зелени чували и спря до един от тях. Хардистан влезе в кадъра и дръпна ципа. Младо лице с цвят на мрамор изпълни екрана. В челото имаше дупка от куршум. Снежинки прехвърчаха през екрана, проблясвайки в лъчите на лампите.

— Това е човекът, който е бил застрелян след като тялото му е било напъхано в чувала — каза Хардистан.

Кастен извърна лице от екрана.

— Открихме още нещо интересно — продължи Хардистан, закрачи към задницата на един от разрушените ровъри и приклекна. Камерата се приближи, за да даде едър план. В задната броня бяха врязани цифрите 2–3–13.

— Нямаме представа какво означава това, но явно са били прогорени в бронята тук, на място. Дал съм го на нашите специалисти по кодове и криптология. Ако на някой му хрумне нещо, ще изслушаме с благодарност идеята му.

Вейл не откъсваше поглед от екрана. Камерата се отдръпна и даде панорамно изображение.

— Това е всичко, с което разполагаме до този момент — каза Хардистан. — Снегът и вятърът са покрили всичко и са заличили всички следи. Имаме само няколко куршума и гилзи плюс куршума, който е убил този младеж, и тези цифри.

— Благодаря, Били. Доволна съм, че си там.

— Ще се свържем пак след малко.

Изображението върху екрана изчезна.

Кастен се обърна към Вейл.

— Убили са всички тези млади момчета. Всички са простреляни допълнително с куршум зад ухото, след като са били ранени или убити по време на нападението. Всички освен младежа с изстрела в челото. Очевидно е бил още жив, когато са го напъхвали в чувала.

Вейл не каза нищо. Хайнс, който бе записал репортажа, пренави лентата до едрия план на цифрите: 2–3–13.

— Може да е нечий рожден ден — промърмори той под носа си.

— Не знаем със сигурност дали Светилището стои зад това — каза Кастен. — Но според президента това е акт на обявяване на война.

Върнаха се в офиса на Кастен.

— Все още няма никаква следа, която да свързва извършителите със Светилището — каза Вейл.

— Това е единствената група от милициите в радиус двеста мили от мястото.

— Това не означава абсолютно нищо, Мардж, и ти го знаеш отлично. Ще ни се наложи да искаме достъп до информация от банки и корпорации, да подслушваме телефони, да отваряме компютри, да искаме пълен контрол върху входящи и изходящи комуникации, ако искаш изобщо да направим нещо по РИКО. Не бих могъл да накарам някой федерален съдия да ми даде разрешение дори да си почеша главата с това, което ми показа до този момент.

— Ако успея да те убедя, че зад цялата тая параноя има и нещо друго, ще обмислиш ли молбата на президента?

Вейл не отговори.

— Ще разговаряш ли с двама души?

— Какви двама души?

— Единият е Гари Джордан.

— Кой е тоя Гари Джордан?

— Мъжът с белега на снимката от Виетнам.

— Той ще разговаря с мен?

— Пада си по хвалбите. В един федерален затвор е. Можеш да отлетиш дотам с този самолет. Три пъти е разпитван, два пъти от Бюрото, веднъж от човек от екипа ми. Мисля, че можеш да се натъкнеш на нещо, което да ни се е изплъзнало. Доколкото съм чувала, много те бива в тия работи.

Вейл я гледаше злобно. После попита:

— Кой е другият?

— Не мога да ти кажа името му. Но мога да ти обещая, че ще си бъдеш у дома навреме за една, макар и късна, вечеря. — Тя натисна един бутон под бюрото си и миг по-късно някой почука на вратата.

— Влез — каза тя. Мъжът, който прекрачи прага, беше висок и як, с обветрено лице. Над челото му беше надвиснал бял кичур. Носеше кафяво кожено сако западна кройка с външни джобове, черни джинси и каубойски ботуши.

— Марти, запознай се със Сам Файърстоун. Откраднах го от една маршалска служба. Ще те съпровожда през деня. Аз трябва да отлетя до Сейнт Луис, за да произнеса една реч на празничен обяд. Отдели един ден от живота си преди да отхвърлиш предложението на президента на САЩ.

— Ти май не си падаш по никакви номера — каза Вейл.

— Нямам време за това — отвърна тя с усмивка. — В девет сутринта в четвъртък имаш среща с президент Пенингтън. Той би искал да чуе отговора ти дотогава.

Служебният самолет на генералния прокурор излетя. Мъжът от стартовия команден пункт го проследи през бинокъла си. След малко прибра бинокъла, протегна се и каза на ръководителя:

— Ще се поразтъпча малко. След петнайсет минути съм тук.

— Добре — отвърна шефът му. — Донеси ми един хотдог с горчица и кромид и една лимонада, става ли? — и му подаде една банкнота от пет долара.

— Няма проблем.

Мъжът отиде до шкафчето си, извади портативен компютър, клетъчен телефон и модем, след което отиде в тоалетната, седна на една чиния, свърза модема към компютъра, а клетъчния телефон към модема, и набра един номер. Отговориха му веднага.

— HOREB CQ. U?

— SIMON?

— OF?

— GYRENE. 2–3–13.

— UR HOME.

— FLT PLN AMOC 1 DEST MESA FLATS. ET 0930MT. NO FLT PLN BYND. AG NOTABO. SF, UNIDM, ONLY PASS.

— CPY THAT.

— CAN U GET FL PLN FRM MF?

— NO PRBLM.

— SELAH.

Той изключи клетъчния телефон.