Джаки Колинс
Холивудски мъже (94)

93

— Не очаквах това от теб — заговори Марк с тревожно-презрителна чупка на устните, когато седнаха.

— Ъ? — В мислите си още танцуваше с Джак, обхваната от ръцете му, заслушана в гласа му.

— Ти и завирачът.

— Моля?

— Завирач, скъпа моя, е стар английски израз за човек, който си го завира където му попадне.

— Какво си завира? — запита тя, ядосана от снизходителния му маниер.

— За Бога, Джейд. Жребец. Би трябвало да знаеш поне това какво значи.

— Еби си майката, Ранд, какво искаш да кажеш?

Лицето му пламна.

— О, силни думи. Освободената жена. Браво, мила. Достатъчен ли ти е в леглото? Затова ли аз нямам честта?

Наистина ли щеше да се омъжва за него сутринта? Нима съвсем сериозно беше взела това решение?

Семейство Уайт се върнаха на масата след кратък танц.

— Освежително беше — възкликна Зепо.

— Отегчително — промърмори Айда.

Джейд стана.

— Извинете — вежливо рече тя, — ще отида да потърся Кори.

Остави сърдития Марк да седи със семейство Уайт и се отдалечи.

 

 

— Нищо не си ял, Хауи — упрекна го Попи. — Омарът е превъзходен.

— Хиляда пъти ти казах — не съм гладен, тъй че спри да ми пробутваш ядене и млъкни!

— Колко сме сърдити! Може би танцьорките на кючек ще те развеселят. Чух, че са три. Собственоръчно избрани от Закари и страхотни.

Болката в стомаха му не преставаше. Ако имаше капчица ум, щеше да зареже тържеството, да замине за Мексико и да разбере какво, по дяволите, се беше случило.

Норман се възстановяваше добре. Бяха му го казали вчера тъпите лекари, които беше ангажирал.

Поправка. Лекарите не бяха тъпи, бяха най-добрите. Беше им платил много, за да си държат езика зад зъбите. Лъга наляво и надясно и очакваше след няколко седмици Норман Гузбъргър да се върне в града здрав и читав, с ново назначение като шеф на рекламата в „Орфей“.

По дяволите! Какво се беше случило?

Хлапето беше умряло. Казаха му — масиран вътрешен кръвоизлив. Боже мой!

Кармел и Орвил бяха тук някъде. Кой щеше да им съобщи? И какво щеше да стане, когато научеха? Щяха ли просто да се оттеглят и да приемат добрата стара холивудска традиция на мълчанието в защита на виновния?

Клариса направо се скапа. Може би не трябваше да й казва сега, но имаше нужда да сподели с някого, а тя обеща да мълчи.

— Манън трябва да бъде наказан — рече Клариса, пребледняла от мъка.

— Не — отвърна той. — Стига му, че мисълта за това ще го преследва, докато е жив. Това наказание му е достатъчно.

— Не те разбирам. Трябва правосъдието да си каже думата.

— Говориш като в някой филм. Вече е твърде късно за правосъдие. Казах ти и преди — скандалът ще съсипе кариерата и на двама ви и ще закопае „Убийство“. Това ли искаш?

— Да. Това искам.

— Вземи се в ръце, Клариса. По-големи звезди от теб са се проваляли за много по-малко. Представи си как ще се изправиш в съда и ще разкажеш случката от твоя гледна точка. Исусе! Ще те разпнат. Във Франция цялата вина щеше да е твоя. Не забравяй, че ако Манън не те беше заварил в леглото с друг мъж, това нямаше да се случи. Имала си страстна и сериозна връзка с Манън. Всички знаеха. Една дума от истината и с теб е свършено. Лично аз ще се погрижа за това заедно със Закари Клингър и голяма част от хората на тази яхта. Ще снимаш филми в Сибир. Това ли искаш?

— Всичко това е направо ненормално.

— А да лягаш с всеизвестен педал нормално ли е?

Тя се загърна в сакото си и потрепери от ветреца. Около тях купонът течеше, неподозиращ личната им драма.

Посегна да я докосне — малък жест на състрадание, за да й покаже, че не е съвсем безсърдечен. Тя се отдръпна.

— Ще го преодолееш, Клариса. Нима всички не харесвахме Норман? Утре ще отлетя и ще се погрижа за всичко. Ще обявим, че апендиксът му се е спукал. Моля се Богу да има такъв.

— Ще станеш съучастник в убийство — бавно изрече тя.

— Не, ще помогна на всички, включително и на теб.

И я остави на палубата — самотна дребна фигурка. Щеше да се съвземе. Клариса не беше лигава старлетка, беше силна жена. Щеше да оцелее.

 

 

— Здравейте, Хауард и Попи. — Уитни изплува на хоризонта, облечена в рокля, която би предизвикала у всеки нормален мъж доживотна ерекция.

— Колко се радвам, че те виждам — възторгна се Попи.

— Познавате ли се със сенатор Ричмънд? — запита Уитни, като го хвана за ръка и го задърпа към тях.

— Самият сенатор Питър Ричмънд! — възкликна Попи с неприкрито удоволствие. Не пропускаше нито едно име, особено на по-важните хора. — Не, не сме се запознавали, но съм очарована. На гости ли сте тук? Съпругата ви с вас ли е? Би ни било особено приятно да организираме вечеря във ваша чест. Нещо съвсем скромно и интимно, от порядъка на петдесет-шейсет души.

 

 

Танцьорките на кючек се появиха с десерта — гъвкави млади жени в ориенталски костюми. Носеха се из яхтата с гладки оголени кореми, кършейки подвижните си ханшове.

Чък Нилсън се опита да ощипе едната, докато танцуваше близо до него с обещаващи очи над скритата с воал долна половина на лицето.

— Ела тук, маце — гракна той и затегли прозрачния шифон на шалварите между краката й.

— Махай се, кретен — промърмори тя с крайчето на устата си и чевръсто се отдалечи.

Само Бевърли и Закари знаеха кои са екзотичните танцьорки на кючек. И трите бяха проститутки, специално обучени за тазвечерното представление. Закари обичаше да развлича гостите си с нещо неочаквано.

След кючека дойдоха танцьорите на брейк — шест талантливи черни момчета.

— Толкова са ритмични! — възкликна възторжено Хевън.

— Да — съгласи се Роки, въпреки че не виждаше какво толкова се прехласва. Самият той предпочиташе танцьорките на кючек. Виж, те бяха нещо!

* * *

На долната палуба в дамската тоалетна Мелани-Шана откри, че мие ръцете си редом с Уитни Валънтайн. Не бяха се срещали от прочутия бой между Манън и Чък на горния етаж на Бистрото.

Уитни поиздърпа горната част на впитата си рокля.

— Здравей, Мелани. Как си?

— О… здравей, Уитни. Не те видях.

Никой не можеше да пропусне да види Уитни с целия й блясък. Тялото й докарваше до сълзи големи мъже.

— Честито бебе — рече Уитни. — Сигурна съм, че Манън е много щастлив, винаги е искал деца.

— Благодаря.

Уитни намаза с глицерин устните и бухна косите си.

— Доволна съм, че не се разделихте. Повярвай ми, Клариса Браунинг е ненадмината путка. Би го направила много нещастен.

Мелани-Шана, заета с червене на устните си, кимна в знак на съгласие.

— Всичко е наред — тихо каза тя. — Изживяхме Пуерто Валарта и връзката му с нея. Радва се, че се е върнал при мен и бебето. Твърди, че Клариса е истински кошмар.

— Чудесно — твърдо заяви Уитни. — Искаш ли да станем приятелки?

Мелани-Шана трудно можеше да си го представи, но поне най-сетне се почувства сигурна пред бившата му съпруга. Уитни не искаше Манън, а и той вече не я искаше.

— Как е Чък? Заедно ли сте още?

— Понякога — да, понякога — не. — Уитни сви рамене. — Тази вечер предимно не. Такъв задник е, когато се дрогира. — Наведе се доверително към новата си приятелка. — Запознах се с един страшно интересен и привлекателен по-възрастен мъж. Казва се Питър Ричмънд. Сенатор Питър Ричмънд. И ми се струва, че ме харесва.

— Той не беше ли женен? — попита Мелани-Шана, докато прибираше червилото в чантичката си.

— Формално. Когато човек се занимава с политика, разводът е строго забранен. Въпреки това той казва…

Напуснаха тоалетната, като си бъбреха приятелски.

Клариса преброи до десет, преди да излезе от заключената кабинка.

 

 

— Значи не си говорите? — заинтересува се Уес.

— Не съм казвала такова нещо — отговори Силвър остро, готова за спор.

— Тя седи точно срещу нас, а не сте разменили една дума. Защо? Не говориш с баща си и брат си. А сега откривам, че не говориш дори с детето си.

— Смятам, че е редно тя да дойде при мен.

— А аз смятам, че говориш глупости.

Силвър заговори надменно.

— Какво по-точно искаш да кажеш с тази забележка?

— За Бога, тя ти е дъщеря, а не съперница на живот и смърт. Отпусни се и поне я поздрави.

— Ако обичаш, не си пъхай носа, където не ти е работа.

— Не говориш разумно. Щом не искаш да я поздравиш ти, ще отида аз.

Изгледа го сърдито.

— Да не си посмял!

— Защо? Аз съм й пастрок. Отивам да й се представя.

Силвър не знаеше за разговора му с Нора по повод отношенията й с Хевън.

— Защо не иска да има нищо общо с детето? — беше се заинтересувал той.

Нора поклати глава.

— Някакво чувство за вина, свързано с бащата.

— Кой е той?

— Никой не знае.

— Хайде, хайде. Ти знаеш.

— Не, не знам.

— Знаеш, знаеш.

— Не знам.

— Закълни се в живота си.

— Направи нещо, Уес. Ти си единственият човек, когото слуша.

Силвър взе шампанското си и пресуши чашата.

— Ако отидеш при нея, няма да ти проговоря цяла вечер.

— Май ставаме прекалено много.

— Не се шегувам, Уес.

— Ще видим.

— Казах ти, че съм сериозна.

Той стана.

— Ще се върна след минута.

 

 

Джейд не можеше да открие Кори. Блуждаеше из яхтата, като успя да се сблъска с Попи, с недружелюбния Хауард и накрая налетя на Чък Нилсън, който й се представи и започна да й досажда.

— Страхотна си — не спираше да ломоти той. — А аз съм мъж за теб.

Предложи й цигара с наркотик.

Отказа му.

Предложи й кокаин.

Отказа му.

Предложи й тялото си.

Изсмя се.

— Не ми се подигравай! — изрева той и грубо я сграбчи.

— Остави дамата на мира. — До тях изникна Джак със смъртоносна заплаха в гласа.

Чък безмълвно изчезна.

— Знаеш ли какво сме ние двамата? — попита Джак с гальовен глас.

Тя поклати глава.

— Ние сме една недовършена история. И в никакъв случай няма да те оставя да се омъжиш утре за оня кретен. И дума да не става.