Джаки Колинс
Холивудски мъже (48)

47

— Ще наема къща на плажа за лятото — заяви Джак. Хевън, която разсеяно зяпаше от прозореца на ферарито му, изведнъж наостри уши.

— Къща на плажа! Ура! Близо ли е до плажа на мускулите?

Той се засмя.

— Не. Дори никак. Намира се в Транкас. И е отдалечена и тиха, с две думи, харесва ми.

Как ли изглеждаше едно отдалечено и тихо място? Сигурно тъпо. Защо вуйчо Джак не беше наел нещо в центъра на Малибу, където се събираха всички интересни хора?

— Искам да дойдеш с мен. Можеш да си доведеш и приятелка.

Тя започна да се върти на горещата кожена седалка.

— Звучи ужасно… — Затърси точната дума и додаде: — … самотно.

— Нищо подобно. Съвсем наблизо има магазини и ресторанти. Освен това ще се радвам, ако ми правиш компания.

Господи! Имаше поне седем приятелки, които биха умрели да правят компания на вуйчо й. Не можеше да се оплаче от липсата на обожателки въпреки възрастта си.

— А Клариса? Ще бъде ли и тя?

— Не знам — отвърна честно той. Трябваше да взема решения, а не беше в настроение за тях.

— Ами, вуйчо, мисля, че ще бъде чудесно — реши тя. — Кога мога да дойда? И за колко време?

— Ако искаш, за цяло лято.

— А дядо?

Той се усмихна.

— Едва ли ще забележи.

Усмихна се и тя. И двамата познаваха добре Джордж.

Понякога се чувстваше много близка с вуйчо си. Като тази вечер. Обади й се в неделя привечер и каза:

— Току-що се върнах от Вегас и ми се е дояла китайска храна. Познаваш ли някой, който изпитва същите щения?

— Аз! Аз! — реагира тя, без да й мигне окото, че връзва тенекия на Еди.

— Ще те взема след един час.

Верен на думата си, се яви точно след час и се понесоха главоломно към ресторанта на Мадам Ву на булевард „Уилшър“, където вуйчо й беше поръчал предварително страхотни китайски вкуснотии. Сега я връщаше вкъщи, а на нея не й се прибираше. Би дала мило и драго да остане да живее с него.

— Как върви музиката? — запита небрежно той. В ресторанта бяха обхванали училището, живота у дома и гаджетата.

— Добре — отвърна апатично тя. Честно казано, въобще не вървеше. Пееше от време на време на училищни купони, и толкоз. — Изпратила съм касетки на всички грамофонни фирми. А те непрекъснато ми ги връщат с говняния си формален отговор. — Загледа го с надежда. — Бих искала да дойдеш да ме слушаш следващия път.

Той кимна. Знаеше много добре, че й беше обещавал многократно, но непрекъснато възникваше нещо по-важно. Реши, че трябва непременно да отиде. Хевън го интересуваше и трябваше да й отделя повече време, особено сега, когато беше започнала да израства.

— Не си слушал дори записите ми — добави тя с упрек.

— Защо не ми дадеш една касетка? Ще я пусна по пътя към къщи.

— Обещаваш ли?

— Смяташ ли, че ще те излъжа?

Не смяташе, но досега не беше проявявал никакъв интерес към това, което върши.

Когато се прибраха, Джордж се беше заключил в работилницата си.

— Няма да прекъсвам заниманията му — рече Джак. — Ще му се обадя да му кажа, че ще дойдеш при мен за през лятото.

— Обещаваш ли?

Целуна я леко по бузата.

— Какво ти става тази вечер? Не вярваш на нито една моя дума.

Тя се засмя самодоволно.

— Просто искам да съм сигурна.

Когато отиде да му занесе касетата, той беше тръгнал.

По средата на пътя, в Каньона, докато слушаше Били Холидей в колата, той се сети, че не дочака Хевън да му донесе записа. Не че гореше от желание да я слуша. Ами ако пееше фалшиво? Нямаше да поеме отговорността да й го каже. Ами ако пееше като Силвър? Пази Боже! Гласът на сестра му не го очароваше. Напомняше му за майка им и за това как го беше зарязала като дете — по същия начин, по който Силвър беше изоставила Хевън.

Мислите му се пренесоха към Клариса, която още беше в Ню Йорк. Липсваше ли му? Не му ли липсваше? Още не можеше да реши.

После се сети за Джейд Джонсън и какво би станало, ако не беше променила толкова бързо решението си. Една нощ на страхотен секс. Може и повече… Как биха могли да са повече, докато не уреди отношенията си с Клариса?

Поклати глава, усили чувствения глас на госпожица Холидей и продължи към хотелския апартамент, който наричаше свой дом.