Джаки Колинс
Холивудски мъже (44)

43

Някъде по средата на пътя между ресторанта и хотела Джейд промени решението си. Колкото и да я привличаше Джак Питън, връзките за една нощ не бяха в стила й. Освен това съществуваха твърде много усложнения. Не беше решила какво да отговори на Марк. А и Джак беше признал, че е силно обвързан с Клариса Браунинг. Както винаги, всичко беше много объркано.

Когато му каза, той го прие с философско свиване на раменете.

— Изглежда, не ни е дошло времето.

Докосна го леко с ръка по бузата. Усещаше, че бяха станали близки непознати.

— Нещо такова.

Разбра я напълно и се разделиха като добри приятели, без да уговарят нови срещи.

На другия ден в самолета за Лос Анджелис Антонио изгаряше от любопитство.

Тя беше сдържана.

— Вечеряхме. Говорихме. Той е направо страхотен.

— А после, красавице? Любихте ли се?

— Не е твоя работа — твърдо отсече тя.

Антонио се нацупи. Мразеше да го държат настрани от събитията.

Почти през целия път Джейд мислеше за Джак Питън. После се сети за Марк. И разбра, че значи нещо за нея. Не всичко беше свършило.

Марк беше оставил няколко съобщения на телефонния й секретар. Кори също се беше обаждал и това приятно я изненада. Обади се първо на него.

— Какво става, братче? — попита весело.

— Нищо. — Нямаше настроение. — Мислих си за теб. Искам да те заведа на обяд.

Погледна си часовника. Беше неделя, шест вечерта.

— Малко е късничко за обяд — рече непринудено тя. — Хайде да вечеряме заедно.

— Не мога. Ангажиран съм.

„Кога ли не си ангажиран?“, искаше да му каже. „Не помниш ли колко близки бяхме?“

— Къде ще ходиш? — попита малко напрегнато.

— Ами на прием… делови прием.

Понякога наистина я вбесяваше. Ако тя отиваше на прием и знаеше, че той е сам, щеше да го покани да отиде с нея. Но на него очевидно и през ум не му минаваше подобно нещо.

— Знаеш ли, аз още не съм видяла къде и с кого живееш — заяви тя и продължи бързо, за да не му даде време да я прекъсне. — Знам, че според теб не одобрявам поведението ти. Признавам, че се разстроих, като ми каза, че си се разделил с Марита. Но аз те обичам и това, което правиш… си е твоя работа. Кога ще ме запознаеш с нея?

— Коя нея?

— С приятелката си, твърдоглавецо.

Последва дълга пауза. Очевидно предложението й не го въодушеви.

Лошо. Беше чакала достатъчно. Имаше право да види жената, разбила семейството на брат й.

— Виж какво, ще ви поканя на вечеря другата седмица. Аз черпя. Удобно ли е в петък?

Мълчание.

— Бих ли могла да получа някакъв отговор? — настоя тя.

— Трябва да проверя. Ще ти се обадя утре — проговори най-сетне той.

Божичко! Човек можеше да помисли, че го кани на погребение!

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Затвори телефона и пусна Брус на уредбата. Спрингстийн нямаше грешка, винаги й оправяше настроението.

Осъзна, че трябва да направи нещо и с Марк. Посегна пак към телефона.

— Лорд Ранд замина днес по обяд — уведомиха я от хотела.

— Сигурни ли сте?

— Напълно, госпожо.

— Остави ли телефон, на който да бъде намерен?

— Момент, моля. Ще проверя.

Не можеше да се каже, че отговорът й го вълнува особено. Какъв ентусиазъм. Каква решимост. Какво копеле!

„Не бъди несправедлива, Джонсън. Ти беше тази, която се измъкна.“

Телефонистката се обади.

— Не е оставил телефон.

— Благодаря.

Затвори слушалката и се зачуди къде ли е. Беше му погодила номер, а той й го върна. Английски задник. Знаеше колко мрази подобни игрички.

 

 

Джак не можеше да вини Джейд, задето промени решението си. В края на краищата това беше естествено право на всяка жена и той винаги се бе старал да постъпва като джентълмен в подобни случаи. Само че това не променяше факта, че все още я искаше. А когато Джак Питън искаше, той получаваше.

Върна се в празния апартамент и се обади на Клариса в Ню Йорк. Бе отседнала при приятелка във Вилидж. Големите хотели и луксозните апартаменти под наем не я привличаха.

— Обичам да живея между обикновените хора — беше му казвала. — Във Вилидж никой не ми обръща внимание. Мога да ходя където си искам, без някой да ме познае.

Положително. Никой не можеше да забележи Клариса извън екрана. Обади се самата тя.

— Здравей, скъпа — рече той. — Седя сам и мисля за теб.

Гласът й бе приглушен.

— Кой се обажда?

Исусе! Да ходиш с една жена повече от година и тя да не познае дори гласа ти по телефона!

— Фил Донахю — сухо отговори той.

— Боже мой, Джак. Тук е два и половина през нощта. Къде си?

— Никога няма да повярваш.

— Опитай.

— Лас Вегас.

— Пиян ли си?

— Виждала ли си ме някога пиян?

— Щом си във Вегас…

— Трезвен съм. И ми липсваш. Реших просто да те чуя.

— Пиян си. И ме събуди. Наистина, Джак, понякога действаш, без да мислиш. Смущаването на нощния сън нарушава биоритмите ми.

— Говориш като истинска калифорнийка.

— Какво?

— Нищо.

— Ще се опитам пак да заспя. Обади ми се утре, ако искаш.

Е, не заслужаваше ли наградата Мис Романтика на годината?

Наля си чаша коняк. Изпи го замислено, взе студен душ и си легна.

Като не върви, не върви.

 

 

Хауард не успя да свали най-хубавата от трите приятелки на Сузана и се спря на дребна червенокоса дама с огромни силиконови цици и глуповата усмивка. Когато я заведе в апартамента и я разсъблече, дори той се отврати от двете неописуемо големи друсливи топки плът. Приличаха на течен цимент, преди да се втвърди, и имаха вид на гигантски пъпеши с по една черешка отгоре.

— Боря се с една простуда — заяви той и се направи, че киха. — По-добре си върви.

— Нека се борим заедно — помоли тя. — Разполагам с най-доброто лекарство.

— Не — настоя той. — Не ми е добре. Май имам температура.

Докато се обличаше неохотно, тя му призна, че пише сценарий заедно с една приятелка.

— Мога ли да ти го изпратя? — попита с надежда.

Все същият капан.

— Да, разбира се.

Щом си отиде, потърси снощната жена. Отговори телефонен секретар, но след пет минути се обади самата тя.

— Ела — рече той. — Да продължим недовършеното от миналата нощ.

Тя се поколеба.

— Заета съм.

— Кое може да те направи незаета?

Тя реши, че може да му поднесе истината.

— Вземам хиляда долара на нощ. Снощи беше за сметка на хотела. Какво ще кажеш? Може и с кредитна карта.

Той се разгневи.

— Проститутка ли си?

— Не, Мери Попинс. Не можа ли сам да разбереш? Искаш ли ме, или не?

Тресна слушалката. Хауард Соломан не спеше с проститутки. Хауард Соломан никога в живота си не беше плащал за това!

Какъв кретен е този Дино Фоничети. С кого си въобразяваше, че има работа?

 

 

След купона Манън се върна във великолепната къща на Карлос Брент. Свитата ги последва, а по пътя се присъединиха няколко заблудени души.

Карлос го разведе из имението, което имаше шестнайсет спални, напълно оборудвано студио за звукозапис, два басейна с олимпийски размери и собствено игрище за голф.

— Това е малкото ми убежище — хвалеше се той. — Истинският ми дом е в Палм Спрингс. Бих искал в най-скоро време да ми погостуваш с хубавата си жена.

— Нямам нищо против — добродушно се съгласи Манън.

— Гледал съм я по телевизията. Страхотна е!

Кога ли бяха давали Мелани-Шана по телевизията?

— Уитни Валънтайн Кейбъл — продължи замислено Карлос. — Каква красавица!

Манън се навъси.

— Ние се разведохме.

Карлос се смая.

— Мъж, който би изпуснал такава кобилка, трябва да е луд!

Манън кимна. Някои твърдения не можеха да се отрекат.

 

 

Самолетът на Клингър излетя от Лас Вегас по-рано от очакваното. И тримата пътници бяха на борда, нетърпеливи да се приберат в Лос Анджелис.