Джаки Колинс
Холивудски мъже (85)

84

Бягството беше най-тонизиращото средство, което Джейд можа да измисли. Но излизаше така, че всеки път, когато заминаваше нанякъде, бягаше от несполучлива връзка. Лос Анджелис беше убежището й от Марк. Сега в Ню Йорк искаше да забрави Джак Питън. Въпреки че той едва ли можеше да бъде наречен „връзка“. По-скоро една страстна нощ с професионален жребец. Завоеванията очевидно му бяха хоби.

Как можа да се подаде толкова лесно? Не беше някоя новачка.

В Ню Йорк се постара да остави цялото изживяване зад гърба си и се хвърли в срещи със стари приятели. Обядваше в „Руска чайна“, „Мортимър“ и „Льо Сирк“. Вечеряше в „Хард Рок Кафе“, „21“ или „При Илейн“, в зависимост от настроението си. И, разбира се, пазаруваше като обезумяла в трите големи „Б“ — „Бендел“, „Бъргдорф“ и „Блумингдейл“.

Ходеше из улиците, вдъхваше студения градски въздух и се чувстваше прекрасно. Посети родителите си в Кънектикът и прекара там събота и неделя, които й се сториха дълги, спокойни и безгрижни.

Когато подписваше договора с „Клауд“, не беше схванала до каква степен ще е ангажирана с продажбата на продуктите им. Оплака се на агента си и той й показа копие от договора, където черно на бяло пишеше: „Джейд Джонсън ще участва в лични изяви осем седмици през дванайсетмесечния период.“

Джейд Джонсън беше подписала.

Джейд Джонсън трябваше да отиде.

Разбира се, бе щедро възнаградена. Договорът с „Клауд“ решаваше финансовите й проблеми за цял живот. Сега можеше да участва във филми, като сама поставяше условия, или изобщо да не участва.

Зепо Уайт се обади да й съобщи, че Хауард Соломан е купил правата за филмиране на „Доживотен брак“ и че превъзходен сценарист се е заел да скрои сценария по нейна мярка.

— Извоювах ти най-сладкия договор в света — изграчи той. — Съдържа всичко, което ти поиска, плюс още много работи. Ще ти го изпратя довечера. Върни ми го веднага, скъпа.

— Как е в Лос Анджелис? — попита тя, зъзнеща в преотстъпения от една приятелка апартамент.

— Жега. Наближава Коледа. Ще ядем пуйката до басейна. А ти къде ще бъдеш?

— Ще отида при семейството си и ще се върна веднага след празниците.

— Чакам те с нетърпение. Айда иска да организира купон в твоя чест.

До гуша й беше дошло от купони. Гала тържеството на „Клауд“ се състоя в „Прозорци към света“ и беше пищна история, на която присъстваха нюйоркски големци, журналисти и най-нетърпеливите да диктуват модата светски дами и господа. От всички посоки към нея се стичаха мъже. Пълен политик с неразгадаем акцент. Звезда на Бродуей, която искаше да я свали. Бивш съпруг на Силвър Андърсън. И висок, тънък дамски модист, който го даваше двупосочно.

Беше отклонила всички предложения и когато задълженията й свършиха, реши да се върне в Лос Анджелис и да заснеме последната група реклами и фотографии за „Клауд“. Чакаше снимките с нетърпение. За девет месеца живот на западното крайбрежие беше свикнала с ритъма на Лос Анджелис, с хубавото време, с приветливите хора. Липсваше й дори апартаментът и се замисли дали да не си купи две котки, когато се върне. Ако договорът за филма се уредеше, може би щеше да се изкуши да наеме къща на плажа.

Коледното пазаруване в Ню Йорк беше като водовъртеж. Магазините гъмжаха от народ. Изборът на подаръците бе забавление — от привличане на вниманието на продавачката до плащането на кошмарните суми. Освен това Джейд разбра, че навсякъде я познават. Прие като удар загубата на свободата си.

Накрая накупи всичко и беше готова за семейната Коледа. Кори щеше да долети от западния бряг и сетне смятаха да се върнат заедно.

Ден преди да тръгне за Кънектикът, Марк Ранд нахълта отмъстително в живота й. Разведен и готов да се свърже с нея.

 

 

— Трябва да решиш нещо, Джак — каза Арита с най-убедителния си тон. — Иначе ще правим предавания с горкия стар Питън, седнал на самотния си задник пред камерата.

— Вече ти обясних — инатеше са Джак. — Искам Джейд Джонсън да участва в предаването.

— И аз ти обясних — търпеливо отвърна Арита, — че тя е в Ню Йорк и ще се върне чак след Коледа.

— Тогава искам твърд ангажимент от хората й, че ще участва през седмицата след завръщането си.

Арита въздъхна и оправи косата си.

— Ще направя каквото мога. Откак Норман Гузбъргър напусна „Брискин и Бауър“, няма кой да вдига дори телефона, да не говорим за нещо по-сериозно. Събрали са се едни дървени глави… Нашето предаване е по-гледано от Карсън, а тях ги мързи да натиснат копчето на телефона.

— Трябва да ми я осигуриш — строго нареди Джак.

— Работя по въпроса. Между другото Карлос Брент е почти в кърпа вързан. Разработваме Закари Клингър.

— Звучи добре.

Когато излезе от кабинета, Арита направи гримаса зад гърба му. От няколко седмици беше станал истински досадник. Обикновено беше душичка, но когато си наумеше нещо, бягай, спасявай се! Оная лисица Джейд Джонсън бе успяла да му влезе под кожата. Арита не знаеше как и защо, но знаеше, че е по-добре да не се изпречва на пътя му. Когато Джак искаше да унищожи някого, той го правеше пред камерата, а госпожица Джонсън очевидно бе следващата му жертва.

Обади се пак на „Брискин и Бауър“ и този път поиска да я свържат с Бърни Брискин. Арита отдавна бе разбрала, че ако не можеш да постигнеш целта си чрез подчинените, трябва да се обърнеш към шефовете. Правило без изключения.

 

 

Джак излезе с ферарито на магистралата. Закъсняваше за срещата с Хевън и адвоката си. Малката му племенница изведнъж се превърна в добре печелеща млада дама и вероятно скоро щеше да натрупа големи пари, затова искаше да е сигурен, че парите й са добре защитени и вложени.

Купонът за лансирането й беше истински шок за него. Очакваше да види нещо съвсем долнопробно, а се озова на събитие.

Хевън беше готова да полети и когато чу плочата й, подскочи. Имаше невероятен глас. Разбра без никакво съмнение, че тя притежава онова много особено качество, което щеше я изтласка до самия връх. Щеше да стане звезда. Също като майка си.

В началото го връхлетяха много и различни чувства. Беше прекалено млада да нагазва в това блато. Сетне почувства почти бащинска гордост от това, че е толкова добра — родена да побеждава, защото самият Джак беше такъв и знаеше какво значи да се бориш, за да успееш.

Как ли щеше да се почувства Силвър? Щеше да му е интересно да наблюдава как реагира на публични места, ако детето наистина успее.

След като Хевън изпя песента, той си проби път до нея, като разблъскваше тълпата поздравяващи.

— Аз съм един горд вуйчо — пошепна й на ухото, защото знаеше, че тя не иска роднинството им да се афишира.

— Наистина? — Детето грееше победоносно.

— Обади ми се утре. Знам, че сега си заета, и си тръгвам.

Тя кимна възторжено с блеснали кехлибарени очи. Намеси се Линди.

— Вече ме питат от къде на къде Джак Питън е тук — рече тя и му се усмихна. — Здрасти, аз съм Линди Фоксуърт и отговарям за рекламата.

— Изчезвам — каза той, целуна Хевън по бузата й и мушна в ръката малко пакетче, опаковано като подарък. — Честит рожден ден, сладки седемнайсет.

Оттогава не беше я виждал, въпреки че често говореха по телефона. Когато пуснаха плочата на пазара, той й предложи срещата в присъствието на неговия адвокат.

— Аз имам свой менажер — беше казала тя и това го изненада.

— Кой?

— Помниш ли Роки?

Естествено. Как би могъл да го забрави? И защо се беше свързала с този тип, когато изрично й беше забранил да се вижда с него?

По дяволите! Той не й беше баща, а вуйчо. След една година Хевън щеше да навърши осемнайсет, пък и как би могъл да й попречи да прави каквото си иска? Поне като станеше пълнолетна, можеше да спре да се тревожи за нея.

— Донеси всички договори, които е подписал Джордж от твое име, и ела да се срещнем с адвоката ми в четвъртък, в два и половина, в „Сенчъри Сити“ — нареди той.

Тя го чакаше заедно с Роки — кошмар в бял костюм, черна риза, бяла вратовръзка и двуцветни обувки.

— Здрасти — поздрави го Роки, дружелюбен като прекалено игриво кученце.

Джак не му обърна внимание, прегледа договорите заедно с адвоката си и се шокира, когато разбра, че Роки притежава петдесет и един процента от разцъфващата й кариера.

— Защо не ми ги показа, преди да накараш Джордж да ги подпише? — разфуча се той.

— Защото — сви тя рамене — винаги си много зает. И освен това — добави хапливо — вероятно нямаше да ми разрешиш да го направя.

Той посочи Роки и рече:

— Тоя жалък Сталоун притежава петдесет и един процента от теб. Това нормално ли ти се вижда?

— Ей! — възрази Роки, като оправи копчетата на ръкавелите си. — Аз й уредих работата с „Колидж“. Без мен щеше да бъде едно от многото момиченца, които се мъчат да пробият.

— Млъкни — предупреди го Джак. — Тези договори веднага ще бъдат изпратени за правна експертиза.

— Напълно законни са — реагира Роки начумерено. Не обичаше да го третират като нищожество.

— Ще видим.

— Престанете — намеси се Хевън. — Нямам нищо против Роки да получи този процент. Остави го на мира или си отивам вкъщи.

Въобразяваше ли си, или видя да изниква бледата сянка на Силвър? Щеше ли тази напъпила рок звезда да стане като маминка?

Можеше поне да се погрижи за инвестирането на парите, които щеше да спечели. Извън това я оставяше на самотек, щом толкова искаше.

 

 

Хевън се измъкна от срещата. Недоволстващият Роки я последва.

— Вуйчо ти се държи с мен като с кравешко лайно — оплака се той. — Не бях ли добър с теб?

— Беше.

— Тогава какъв е проблемът?

— Предполагам, че иска да е спокоен за мен. Той е единственият ми роднина.

— Без майтап? А дядо ти и майка ти? С тях роднините ти стават много повече, отколкото съм имал аз.

— Е, поне майка си имал.

— Не. Бил съм захвърлен на стъпалата на някаква църква веднага след раждането ми. Мило, нали?

Загледа го сериозно и каза:

— Не знаех, Роки. Наистина е ужасно.

— Оцелях.

Вървяха към колата й — яркочервен открит крайслер, подарък от вуйчо Джак за рождения й ден. В пакетчето, което й даде на купона, бяха ключовете. Колко изненадана и възхитена остана. Божичко, каква кола!

— Може би и аз трябва да си наема адвокат — размишляваше Роки на глас. — Да се грижи за приходите ми.

— Хевън! Хевън! — Две девойчета се затичаха към колата. — Ах, колко си хубава! Може ли да те докоснем? Може ли да напишеш името си на ръцете ни?

— Я се омитайте — изръмжа Роки и седна в колата.

Тя запали двигателя и избръмча по улицата. Да те разпознават по улиците беше бомба! Харесваше й все повече и повече.

Роки я изгледа с крайчеца на очите си. Сладка бебешка плът. А още не я беше докоснал с пръст, въпреки че перспективите бяха съблазнителни. Знаеше, че няма да се задържи дълго при нея. Един грешен ход, и вуйчо й щеше да започне да души чрез тежките си адвокати. Всичко беше законно, но ако Джак искаше да го изрита от играта…

Нямаше желание да се връща към търговията с наркотици. Опасна работа, която му беше дошла до гуша. Тази хлапачка щеше да стигне до върха, а той искаше да я придружи.

Между другото още живееше с дядо си. Трябваше да я измъкне оттам и да я настани в самостоятелна къща. И да се погрижи да я обвърже, може би дори да се ожени за нея. Тогава вуйчо Джак можеше да пие чаша студена вода.

Мисълта му допадна.

— Слушай, сладур — започна непринудено той. — Искаш ли довечера да отидем на купон?

Роки никога не я беше канил на извънслужебни сбирки. Отношенията им бяха чисто делови.

— Не знам… — отвърна предпазливо тя. — Къде?

— На плажа, при един приятел. Цяла седмица не си вдигала глава от нотите и текста на „Убийство“. Време е да се поразведриш.

— Да… — рече колебливо тя, но й се искаше да я беше поканил Пен Съливан. Запознанството й с него на купона за плочата беше тъй вълнуващо!

За жалост след успеха си се занимаваше единствено с работа. Еди се беше обаждал един-два пъти, но не можа да отдели дори минута за него. Отговорната работа по композирането на песента „Убийство“ май щеше да се окаже по-интересна от „Довечера ще те изям“, която се качваше в класациите по-бързо от очакванията и на най-големите оптимисти. В момента беше на четвърто място в „Билборд“ с куршум срещу заглавието, което означаваше, че продължава да се качва.

— Ще стигнеш до първото място — уверяваха я всички в „Колидж Рекърдс“. След това я попитаха иска ли да напише и изпее песента за филма „Убийство“.

Дали искаше? И още как!

В началото „Орфей“ настояваше за Синди Лопър или Мадона. Но един от шефовете на „Колидж Рекърдс“ се срещна с Хауард Соломан и го убеди, че Хевън е най-пламтящият и най-млад метеор на хоризонта.

„Убийство“ все още се снимаше в Пуерто Валарта и изоставаше от сроковете. Показаха безразборно на Хевън части от ежедневните снимки и дори тя разбра, че готовият филм ще има шумен успех. Клариса Браунинг беше зашеметяваща, Уитни Валънтайн — ослепително красива, а Манън Кейбъл изграждаше забележителна роля. Не беше младежки филм, но страшно й допадна. Съдържаше всички елементи на завладяващото голямо кино.

— Харесва ли ти? — запита я Хауард Соломан, който се беше вмъкнал в прожекционната зала.

— Страхотен е — възторжено откликна тя.

— Измисли ни нещо по така — намигна й той.

— Непременно, господин Соломан, непременно.

И го направи. По нейно мнение това беше най-хубавата песен, която бе композирала.

Когато се върна вкъщи, дядо Джордж беше в работилницата си, което значеше, че няма да се появи до сутринта. Беше оставила Роки в апартамента му в Холивуд.

— Ела да ме вземеш в десет — каза й той.

— В десет? — възкликна тя. — Кога започва купонът?

— Миличка, не си струва да се ходи на купон преди единайсет.

— Ако мога да се измъкна.

— Ако можела да се измъкне! — засмя се подигравателно.

— Трябва да помислим дали да не се настаниш да живееш отделно.

Семето беше хвърлено. Искаше да отдели Хевън от всичко, което можеше да се нарече семейство. Щеше да стане рок звезда. Коя рок звезда живееше в Долината при дядо си?

Да, реши Роки. Довечера сладката малка бебешка плът трябваше да съзрее.