Джаки Колинс
Холивудски мъже (51)

50

Обгърната от мека кожена рокля от „Дона Каран“, Джейд пристигна в „Айви“ преди брат си. Още не можеше да повярва, че той не промени датата на срещата им в последния момент, както беше правил седмици наред. Тъй като винаги беше зает за вечеря, най-сетне успя да го притисне да обядват заедно. Радваше се, но се и опасяваше. Ами ако не хареса новата му приятелка? Ами ако момичето не я хареса?

Един коктейл „Блъди Мери“ й се стори добра идея. Поръча и се облегна. От съседната маса й се усмихна мъж. Кимна сдържано. Лицето й беше толкова известно, че всички я имаха за своя позната. Реклама и пак реклама. Какво ли щеше да стане, когато кампанията на „Клауд Козметикс“ се изсипеше върху нищо неподозиращата публика? „Клауд“ се опитваше масирано да надмине „Ревлон“ и „Есте Лодер“, взети заедно. Ликът й щеше да се появи на всеки телевизионен екран, във всички реклами за печата, на корицата на всеки проспект, смятаха да завладеят огромните крайпътни места за окачане на реклами из цялата страна.

„Клауд Козметикс“ вече беше известна и преуспяваща международна компания. Името Джейд Джонсън щеше да стане синоним на „Клауд“, защото беше не само лицето, рекламиращо новите продукти, а и личността, която щеше да ги продава. Имаше запланувана обиколка из цялата страна, с множество лични изяви и куп други неща. Марк никога не би й разрешил да подпише подобен договор.

— Твърде много публичност и шумотевица — щеше да обяви той. — Пази личния си живот, той е една от най-ценните ти придобивки.

Като се замисли за Марк, разбра, че ако е искал да възбуди интереса й, беше свършил добра работа. Винаги си е бил умен и хитър английски задник. Откак я посети изневиделица в Лос Анджелис, не беше чула дума от него.

Нали точно това искаше, Джонсън? Нали затова избяга с такава скорост в Лае Вегас?

Не беше сигурна. Може би той наистина се развеждаше с лейди Фиона. Може би наистина се е променил.

Да, да!

— Джейд?

Погледна нагоре и възкликна:

— Бевърли! Не мога да повярвам на очите си!

Оттласна се от масата, скочи на крака и прегърна старата си приятелка Бевърли д’Амо — тъмнокожа и екзотично красива със стигащата под кръста дебела, гарвановочерна плитка и остри скули.

— Виж ти! Джей Джей! — проехтя гласът на Бевърли. — Чий го крепиш тук, момиче?

Няколко глави се обърнаха към тях. Езикът на Бевърли никога не беше се отличавал с изисканост.

— Търсих те — каза Джейд. — Телефонният ти секретар ме осведоми, че си в Перу или нещо подобно.

— Снимах филм, миличка. Истинска житейска драма! Говняна история. Пипнах дрисък още първия ден и клечах почти през цялото време в кенефа. Две минути на екрана, два месеца в кенефа!

Джейд се усмихна.

— Не си се променила. Същата стара лоша Бевърли.

— Ами да. Този град може и да е върхът, но Бронкс е в кръвта ми.

— Напуснала си Бронкс на петнайсет години — напомни й Джейд.

— Е, и? Нали корените ми са оттам?

Джейд се засмя и рече:

— Защо не седнеш, не млъкнеш и не си поръчаш нещо за пиене?

Бевърли направи гримаса.

— Не мога. Ще обядвам с импресариото си. Много важен обяд. Ще обсъждаме кариерата ми, нали разбираш? — Тя махна към другия край на залата.

Джейд поклати глава.

— Кариеристка! Но въпреки това те обичам. Искаш ли да вечеряме заедно?

— Не, тази вечер не мога. Ще присъствам на много шикарен малък купон в чест на Силвър Андърсън. Ще присъстват само седемдесет и пет най-близки нейни приятели!

— И както подразбирам, ти си една от тях.

Бевърли пусна див и писклив смях в стил „Еди Мърфи“.

— Очите дори не съм виждала на оная кучка! Но, Джей Джей, аз съм купонясващо животно! Не си забравила, нали?

Как би могла да забрави? Беше започнала кариерата си на модел заедно с Бевърли и известно време бяха известни като „Ужасната двойка“, заради грубите шеги, които си позволяваха. Джейд пазеше най-светли спомени за дивата и прекрасна госпожица Д’Амо.

— А утре вечер?

— Миличка, извади късмет. Ще ходим на яхта. Къде е Негова светлост лордът?

— Почина.

— Малко му е.

— А, значи и ти си знаела за него?

— Всички знаеха, че хуят му застава мирно, щом излезеш от стаята.

— Благодаря, че ми каза.

— Ще поговорим утре. Пълна съм до ушите с клюки.

— Нямам търпение да се видим.

— Обади ми се утре. Чао!

Джейд наблюдаваше как Бевърли се промъкна между масите и се настани при трима мъже. Гръмкият й смях кънтеше из малкия интимен ресторант.

Продължи търпеливо да чака, като си пиеше коктейла. Братчето Кори и гаджето закъсняваха. Направи знак на сервитьора и си поръча още един „Блъди Мери“.

Кори се появи след двайсет минути с изражение, което тя определи като „гузно“. Като бяха малки, винаги изглеждаше така след някоя пакост.

— Какво става, братче? — запита тя, решена да не коментира закъснението му, за да не развали настроението по време на обяда.

Поздрави я напрегнато и неспокойно огледа ресторанта. Към масата им се приближи красиво русо момиче и Джейд вътрешно се мобилизира, готова за запознанството.

Момичето бързо отмина. Зад него вървеше извънредно красив млад мъж с крехка фигура, тъмна, къдрава коса и трапчинка на брадичката.

Кори сложи свойски ръка на лакътя на младежа.

— Норман — рече той с неестествен глас, — запознай се със сестра ми Джейд.

Норман имаше сърдечна усмивка и златен „Ролекс“ на китката. Протегна приятелски ръка и се представи:

— Норман Гузбъргър. — Маниерът му бе приятен. — Очарован съм да се запозная с вас. Аз съм тайнственият съквартирант. Съжалявам, че се виждаме едва сега, но вие най-добре познавате брат си.

Досега мислеше, че го познава, но вече не беше толкова сигурна, защото очевидно Кори и Норман Гузбъргър бяха нещо много повече от съквартиранти.