Джаки Колинс
Холивудски мъже (5)

4

Когато Манън Кейбъл стана да отиде до тоалетната, Хауард Соломан неспокойно се наклони към Джак Питън и рече:

— Няма да повярваш, но снощи срещнах Уитни на един купон и, Бога ми, започна да ми се слага.

Джак се засмя. Уитни Валънтайн Кейбъл, бивша съпруга на Манън, беше главозамайващо красива актриса, която Манън не можеше да изхвърли от сърцето си.

— Уитни? На теб? — проточи Джак недоверчиво и продължи да се смее.

— За Бога! — ядоса се Хауард. — Какво смешно има?

— Ами че докато ти беше импресарио на Манън, двамата с нея бяхте като куче и котка. Писнало ми беше да слушам попръжните ти по неин адрес, да не говорим какво съм чувал от нея за твоя милост.

— Коравият хуй и меката путка могат да доведат до най-странни обрати в човешките отношения — отбеляза мъдро Хауард.

Джак за малко да се задави.

— Много си падам по лириката ти.

— Я си го заври!

— Ако няма къде другаде, ще се сетя за теб.

Хауард звучно се оригна.

— Казвам ти, че инициативата беше нейна. Следващият ход е мой и аз ще го направя.

— Ще го направиш, когато Манън легне в гроб студен предупреди го Джак. — Само да посегнеш към Уитни, и ще ти изгризка ташаците.

— Какви ги брътвиш? — Хауард възбудено размаха ръце. — Та те са разведени от близо две години. Манън е женен за онази там, Мелани, как и беше името. А и Уитни след развода не се държи като вода ненапита.

— Говориш със задника си — промърмори отегчено Джак. — Не ти ли е минавало през ума, че внезапният интерес на Уитни към тялото ти съмнително съвпада с назначаването ти за шеф на „Орфей“?

— Да не намекваш, че… — възмути се Хауард, но спря насред думата, защото Манън се върна в сепарето.

— Тъкмо си мислех — каза той енергично, — че някой трябва да направи филм за жените на средна възраст, които преследват кинозвезди до писоара. Току-що едно такова съкровище ме изненада. Не знам дали ще ми повярвате, но нахлу в тоалетната и ми поиска автограф, както си пикаех!

Джак му повярва. Същото му се случи миналата седмица в един моден ресторант. Какво да се прави, слава. Не беше от най-приятните страни на живота му. Виж, сестрицата Силвър направо блаженстваше. Нямаше списание без лика й на корицата. Завръщането й на върха бе феноменално, но за щастие не го засягаше. В очите на публиката бяха съвсем отделни личности. Също като Уорън Бийти и Шърли Маклейн — фактът, че бяха брат и сестра, рядко излизаше наяве.

Днес бе рожденият ден на Силвър. Не бяха разговаряли от месеци. Единствените думи, които си разменяха, бяха свързани с Хевън, вече шестнайсетгодишна. Когато Силвър се върна в Америка, очакваха детето да отиде да живее при майка си. Една седмица, прекарана под покрива на Силвър, беше достатъчна да сложи край на тези намерения. Хевън се върна при дядо си, който продължи да се грижи за нея. Джак беше бесен — Джордж остаряваше и имаше нужда от малко покой. Хевън беше станала доста необуздана, а на Силвър не й пукаше. Не беше казала на Хевън дори кой е баща й.

— Какво ще кажеш, Хауард? — продължи Манън. — Направи филм, озаглавен „Старите досаднички“ или „Как свикнах да пикая пред хора“. Не е ли завладяващо?

— Ще кажа, че трябва да участваш във филм на „Орфей“ — сериозно откликна Хауард. — Кажи си условията и нямаш проблеми.

— Стига де. Никой не знае по-добре от теб, че нямам време да кихна.

Хауард лакомо се зае с поредното хлебче и рече:

— Дай да се разберем. Щом се освободиш, идваш при нас. Не забравяй, „Орфей“ е първи на опашката.

— Да не сме се събрали да си искаме услуги?

— Да — кимна енергично Хауард.

— В такъв случай — намеси се Джак — кога ще дойдеш да участваш в моето предаване? Обещаваш от не знам кога. Каква е тая твоя кучешка преданост към Джони Карсън?

Манън се ухили и вдигна ръце.

— Всички ме търсят. Умирам от кеф.

Търсеха го вече петнайсет години, но още се радваше като дете на популярността си сред продуценти и журналисти, без да се говори за обожанието на публиката и спечелените милиони.

Манън имаше всичко, което искаше. С изключение на Уитни. Беше го зарязала, когато имаше най-голяма нужда от нея, и още не можеше да я забрави. Новата му жена Мелани-Шана не беше разрешила този проблем. Беше хубава и мила, последната „Мис Тексас“, но не беше Уитни и оценяваше женитбата си с нея като груба грешка. Ако не бяха проблемите с издръжката и общата собственост, щеше да я зареже седмица след сватбата. Като последен глупак не я беше накарал да подпише предбрачен договор, ограничаващ имуществените й претенции при развод. Все пак адвокатите му работеха по въпроса и щом получеше ясно становище, щеше да поиска развод. Естествено, Мелани-Шана не знаеше нищо за намеренията му. Нямаше сметка да я предупреждава. Нека си мисли, че всичко е наред до деня на атаката, а после — чао, хубава малка кралице на красотата…

Трябва да е бил луд да се ожени за нея. Очевидно беше акт на отмъщение към Уитни, която бе заживяла с негов бивш приятел, известен жребец от Малибу, на име Чък Нилсън, който не можеше дори да играе като хората и се снимаше само във филми, отхвърлени от Манън. За щастие връзката им се бе поразклатила и Манън (щом уредеше развода си) се канеше да си я върне.

— Не мога да участвам в твоето предаване — заяви той мрачно. — Прекалено сериозно е.

— Сериозно ли? — Джак поклати глава. — Май не си гледал разговора ми с госпожица Мидлър миналата седмица.

— Боже, какви цици има тази жена — намеси се Хауард.

— Какъв талант има — натърти Джак.

— И цици — добави Манън.

Джак не се сдържа и се разсмя.

— Ех, вие! Цици и дупета. Само това ви е в главите.

— А в твоята няма ли ги? — в един глас попитаха Хауард и Манън.

— Само когато ми се чука — отвърна Джак и тримата се заляха от смях.

 

 

Уитни Валънтайн Кейбъл имаше умопомрачително тяло и главозамайващо лице. Очите й бяха прозрачно сини и замечтани, носът — правилен и обсипан с лунички, устните — леко извити надолу, когато беше сериозна, а усмивката на Уитни Валънтайн Кейбъл беше най-широката, най-красивата и най-белозъбата в цял Холивуд.

Косата й беше дълга, руса и пухкава. Зрели мъже сънуваха тази коса. Зрели жени копираха стила на скъпите й дрехи.

Беше личност и звезда, но за съжаление Уитни Валънтайн Кейбъл не беше никаква актриса.

Това, изглежда, не пречеше на кариерата й, защото за пет години достигна върха на една доста прилична популярност. Помагаха й неизброимите корици на списания, едната година участие в телевизионен сериал, последвана от поредица рекламни филмчета, разкриващи я в различни оскъдни облекла. Уитни беше носила костюми, състоящи се от три стратегически разположени смокинови листа, до бални рокли с кожи от визон. Но никога не беше позирала чисто гола. Въпреки цялото си великолепие Уитни знаеше, че е мъдро да остави нещо скрито. Тъй че очите на великата всеядна публика не бяха успели да проникнат до чувствените зърна на гърдите й и до русото копринено триъгълниче, въпреки че „Плейбой“ и други подобни издания я бяха молили, умолявали и дори падали на колене, само и само да се разголи, като й предлагаха огромни суми.

Огромни, но не достатъчни. Ако Уитни се съгласеше да се снима без нищо, щеше да е най-малко за един милион. А толкова не й бе предложил никой.

 

 

Уитни Валънтайн извърши преселението си в Холивуд по най-лесния възможен начин. Работеше като фризьорка в малко градче близо до Форт Уърт и също като останалите му жители гореше от любопитство да погледа външните снимки на истинския холивудски филм, който се правеше там. В събота следобед отиде на снимачната площадка с приятелката си и веднага привлече вниманието на Манън Кейбъл, който играеше главния герой.

За Манън не беше любов от пръв поглед. Просто действаше по правилото „шава ли, закови я“. А възхитителната Уитни беше най-годното за заковаване парче, което бе виждал през последната седмица. Беше осемнайсетгодишна и невинна (поне твърдеше така), когато той се опита да я открехне на радостите от секса с голяма кинозвезда.

Уитни не беше щастлива в градчето. Искаше да се махне, а Манън Кейбъл й се стори идеалната изходна виза. Инстинктът й подсказваше, че единственият начин да го впримчи, е недостъпността. Оказа се права. Наричаше я как ли не — от тъпа женска до безжалостна кокетка, но след шест седмици се предаде и се ожени за нея, а когато снимките свършиха, заведе я в Бевърли Хилс като законна съпруга.

В продължение на пет години Уитни беше образцова. Готвеше, поддържаше къщата им на плажа в Малибу, позираше за снимки с известния си съпруг и в общи линии се държеше като мечтата на всеки мъж.

И тогава, една гореща неделна сутрин в Малибу, докато струите за подводен масаж къдреха повърхността на басейна, а ароматът на скарата се носеше наоколо като нежен полъх, Хауард Соломан — приятел и импресарио на Манън, й подшушна, че някакъв телевизионен агент търси актриса за роля, която много би й подхождала, ако беше актриса.

Лицето й светна от оживление.

— Хауард, моля те, уреди ме! Длъжен си да го направиш.

— Манън ще ме убие — простена той.

— Иначе аз ще те убия — изсъска тя.

Яви се тайно на пробните снимки.

Получи тайно ролята.

Когато Манън научи, побесня.

— Тъп задник такъв — изкрещя на Хауард. — Последното нещо, от което се нуждая, е второстепенна актриса за съпруга!

— Но тя сама поиска — оправда се тромаво Хауард.

— Вече не си ми импресарио — изрева Манън и насочи гнева си към Уитни.

— Искам да работя — заяви тя спокойно. — Скучно ми е.

— Скучно й било! — Беше вън от себе си. — Ти си МОЯ ЖЕНА! Как може да ти е скучно?

— Ти си винаги зает. По цял ден няма какво да правя. Самотна съм.

— Тогава защо не родиш едно дете? Толкова пъти сме говорили. Знаеш колко искам.

— А пък аз искам да постигна нещо в живота, преди да улегна и да взема да раждам деца. Моля те, Манън, разбери, че имам нужда от това.

Той неохотно се съгласи да се пробва като актриса. Уитни беше жената, с която имаше намерение да изживее живота си, и щом толкова й се искаше да се помотае няколко седмици в шоубизнеса, нека. Скоро щеше да разбере какъв хазарт е.

Първата й работа беше да изруси отгоре и отдолу светлокестенявата си коса. След това реши да използва за професионални цели моминското си име Уитни Валънтайн, като добави Кейбъл, за да направи удоволствие на Манън (направи удоволствие и на рекламния отдел на телевизионната програма, но това е друга история).

Така започна издигането й до звезда. Не беше трудно. Пожъна голям успех в телевизията. Притежаваше в изобилие всички необходими качества, плюс известен съпруг, и рекламната мелница я подхвана.

След пет години и петстотин корици на списания вече беше звезда — точно според желанието си. Животът й с Манън бе минало. Не смяташе да се развежда, но той не можа да понесе успеха й и нямаше друг изход. От осемнайсет месеца бяха разделени. В момента, в който формалностите приключиха, Манън се ожени за някаква тексаска хубавица. Уитни не можеше да не се почувства засегната, защото тя бе поискала развод, а Манън й се беше клел във вечна любов до деня, в който се ожени повторно. Известно време и тя се изкушаваше да стори същото със сегашния си любовник Чък Нилсън, бивш приятел на Манън. Но Чък въпреки че беше много мил, когато не се друсаше, откачаше напълно след поредната доза. Освен това новото усещане за свобода й допадаше.

 

 

Докато отпиваше чай с лед до оформения като бъбрек басейн в градината на къщата си в Лома Виста, Уитни мислеше за Хауард Соломан. Кой би допуснал дори насън, че един ден той ще оглави студията „Орфей“? Когато беше импресарио на Манън, не можеше да го понася. Изтърпя го, докато лансираше кариерата й и до момента, в който най-сетне заряза импресарската работа, за да основе собствена продуцентска фирма. След като мина през няколко влиятелни длъжности, накрая той цъфна като шеф на студия. Не можеше да не се впечатли.

Протегна изящното си краче и се залюбува на перления блясък на лака върху педикюрираните нокти. Хауард Соломан. Един от най-близките приятели на Манън. Забавният, вулгарен уличник Хауард.

Потрепери от неудоволствие. Самата мисъл да легне с него й се струваше нелепа, познаваше го прекалено добре. И все пак снощи на купона у Фийлдови тя и Хауард се бяха усамотили в тихо кътче и нещо бе прещракало. Хауард я разбираше. Разбираше нуждите на кариерата й. А понякога това беше най-същественото в една връзка.