Джаки Колинс
Холивудски мъже (20)

19

Преди да тръгнат към десет часа за приема, Джейд, Антонио и приятелите му унищожиха четири бутилки червено вино и всички китайски деликатеси. Компанията на Антонио представляваше живописна група: гримьор с ориенталски очи, подстриган като паж, фризьор с най-мършавото тяло, което Джейд беше виждала, и студент по актьорско майсторство, който очевидно бе новата любов на Антонио. Студентът, който изпи само една чаша вино, караше кадилака на Антонио. Влязоха в Бел Еър при Уест Гейт и тутакси се загубиха. Разнесоха се пискливи крясъци: „Оттук!“, „Не! Оттам!“, и възражения: „Надолу по хълма, не нагоре. Движим се в кръг.“

Джейд нямаше представа къде се намира. Все едно, че беше в чужбина. От стереоуредбата гърмеше гласът на Ал Джаро.

След един час съвършено случайно попаднаха на къщата. Пазачът пред вратата ги изгледа с подозрение.

— Пръсни парфюм, миличка — прошепна Антонио драматично, — иначе ще се дрогира само от въздуха в колата.

Джейд се подчини и пръсна малко „Опиум“. Кадилакът бе обвит в облаци дим от марихуаната, пушена съвместно от Антонио и другарчетата му.

Пазачът намери името на Антонио в списъка на поканените и им махна да влизат.

 

 

Когато Хевън и Еди нахлуха нафукано на купона, Джак тъкмо беше убедил Клариса да си тръгват. На излизане се сблъска с блудната си племенница и се закова.

— Не може да бъде!

— Вуйчо! Какво търсиш тук?

— Един Бог знае. По-важно е ти какво търсиш.

— Представа си нямам. — Сви рамене. — Следобед идеята ми се стори готина. — Изкиска се. — Това е Еди. Говорила съм ти за него. Пея с групата му.

Джак официално се ръкува с тъмнокосото момче и веднага им представи Клариса.

Хевън се впечатли. Беше чувала за връзката на Джак с известната актриса, но не я беше виждала. Клариса изглеждаше развеселена от момичето.

— Значи вие сте Хевън. — Изгледа я от главата до петите:

— Какво необикновено име^[1].

— Да. Аз съм.

— Много ми харесва косата ви.

— Благодаря.

— И палтото.

— Купих го в „Мелроуз“.

— Трябва да ме заведете там някой път.

— Божичко! Аз вас?

Клариса кимна.

— Ако някога имате малко свободно време, ще си напазаруваме и после ще обядваме заедно.

— Олеле, ако аз съм свободна?

— Силвър знаеше ли, че ще дойдеш? — прекъсна ги Джак.

— Предполагам. Нора ме покани.

Джак се озадачи. Не можеше да допусне, че Силвър се е затъжила за дъщеря си. До този ден не беше забелязала съществуването на Хевън, защо ли бе го сторила сега? Може би на рождения си ден е решила да се промени. Щеше да е истинско чудо!

— Ние си тръгваме. Опитайте се да се позабавлявате, въпреки че не сте попаднали на най-подходящото място.

Хевън го дръпна за ръкава на сакото.

— Вуйчо, колата на Еди се повреди долу в каньона. Как да се върнем в Долината?

Беше досадна, но я обичаше.

— Това мой проблем ли е?

— Вече да — изкиска се тя. В едно беше сигурна — вуйчо й няма да я изостави, нещо, което не можеше да твърди за майка си.

Джак бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. Отдели две по петдесет долара и рече:

— Накарай Нора да ти извика такси. И не се застоявай. Часът ти за прибиране все още е дванайсет, нали?

— Да.

— Не го нарушавай.

— Няма.

— А ако докараш косата си в нормален вид, някоя вечер ще те заведем на ресторант.

— Какво значи нормален вид? — запита невинно тя.

— Това, което ти не си. — Потупа я нежно по бузата. — Но все пак те обичам, дечко. — Кимна на Еди и произнесе отчетливо: — Грижи се за нея или ще си имаш работа с мен.

— Да, господине — отвърна Еди и застана мирно.

— Нали е страхотен? — промълви Хевън, загледана след него. — Знаеш ли, и тя е мила. Не се надува и не продава фасони на кинозвезда. Как мислиш?

Еди не я слушаше. Очите му щяха да изхвръкнат. Зяпаше по звездите и се наслаждаваше на всеки миг.

 

 

— Как ти се стори племенницата ми? — обърна се Джак към Клариса, прегърна я нежно през раменете и двамата тръгнаха към колата.

— Стори ми се объркано малко момиченце.

— Има нужда от майка — процеди Джак, — но никога няма да я получи. Силвър живее само за себе си.

— Може би е длъжна да го прави. Създала си е определен образ и всеки ден трябва да го поддържа.

— Много си умна за актриса.

Подаде квитанцията на момчето, което скочи на крака.

— Веднага ще я докарам, господин Питън.

— Колко сте груб, господин Питън — подразни го тя.

Той се вгледа в продълговатото бледо лице и напрегнатите й очи.

— Като ви заведа вкъщи, ще видите какво значи грубост, госпожице Браунинг.

Тя кимна с приятно предчувствие.

 

 

Момчетата на паркинга не очакваха нови гости и вече обслужваха напускащите приема, когато пристигна Антонио с групата си.

— Всички ли се разотидоха? — запита той, като скочи от колата и плесна ръце.

— Не, господине — успокои го едно от момчетата с вид на сърфист. — Само няколко души.

— Мииилички! — Беше зърнал Джак и Клариса.

Те се впуснаха да поздравят известния фотограф. Както винаги, беше заобиколен от ексцентрична група, която тъкмо се изнизваше от колата. Между тях се открояваше страхотно момиче, което Джак беше виждал някъде. Пусна й класическия разсъбличащ поглед и моментално съжали, защото Клариса имаше набито око.

Момичето беше високо и стройно, с прям, предизвикателен поглед, сладострастно тяло и събрана на върха на главата медноруса коса. Очите й се плъзнаха равнодушно покрай настойчивия му сигнал, сякаш не съществуваше. Джак беше свикнал на повече внимание.

— Колата ви, господин Питън — рече момчето и отвори вратата.

— Божествено е, че ви виждам отново — въздъхна Антонио. — Каква изненада!

Джак седна във ферарито, изрева с двигателя и потегли прекалено рязко. Клариса сложи ръка на бедрото му.

— Към къщи — каза хладно. — И спри да мислиш за мацката. Нали вече не си жребец на годината?

Колко добре го познаваше.

 

 

— Да се махаме оттук — изсумтя Манън.

— Готова съм, когато кажеш — послушно се отзова Мелани-Шана, която бързаше да останат насаме, за да му съобщи радостната новина.

Манън вече не издържаше да съзерцава бившата си съпруга през стая, пълна с гости. Толкова силно искаше да си я върне, че загуби представа за всичко останало. Нямаше сили да я гледа в компанията на типове като Чък Нилсън.

Реши утре рано сутринта да се обади на адвоката си и да му продиктува условията за развод с Мелани. Не искаше да я ощетява — беше мило момиче, но не му подхождаше. Нещата трябваше да се решат с един замах, каквото и да му струва това. Трябваше му спокойствие, за да се съсредоточи изцяло върху проблема как да си върне Уитни.

 

 

Нора първа забеляза Хевън. Поне реши, че е тя. Кой друг би се появил в такъв вид? Устреми се към нея, загубила ума и дума, а това рядко й се случваше.

— Едва те познах.

Хевън дръзко се ухили и се завъртя. Дългото палто замете пода.

— Не съм ли рядък екземпляр? — гордо заяви тя. — Еди също.

Еди кимна. Очите му не спираха да оглеждат стаята.

— Изключително рядък — отбеляза сухо Нора. Не беше виждала Хевън повече от година. Детето очевидно се беше променило. Силвър щеше да припадне.

— Еди и аз основахме своя група — заразправя Хевън. — Той свири на китара. Аз пея и пиша песните. Имаме още две момчета — барабани и втора китара. Ако ми беше казала, можехме да дойдем да посвирим тази вечер.

— Нямаше да е уместно — бързо изрече Нора. — Видя ли се с май… ъъъ… със Силвър?

— Не. — Хевън заскуба щръкналата си коса, за да се увери, че няма някой клепнал кичур.

— Ще те заведа — предложи Нора. Знаеше, че срещата трябва да стане, и прецени, че ще е по-добре да присъства.

— Добре — съгласи се небрежно Хевън. — Хайде, Еди.

Последваха Нора през стаята и излязоха в покрития с шатра вътрешен двор, където Силвър седеше на централното място на маса за десет души. Разказваше някакъв виц и всички гости на масата я слушаха с напрегнато внимание в очакване на края.

— Не мога да позная Елвис — приключи Силвър, едва сдържаща смеха си, — но оня в средата е Уили Нелсън!

Цялата маса избухна в смях. Нора използва момента да привлече вниманието й.

— Виж кой е дошъл!

Силвър се извърна грациозно, готова да поздрави поредния влиятелен гост или звезда. Като видя Хевън, видимо пребледня.

— Велики Боже! На какво приличаш? Изглеждаш ужасно!

Единствено Нора забеляза болката, проблеснала по лицето на Хевън. Замени я бунтарско изражение, кехлибарените очи се втвърдиха и тя изтърси:

— Боже, мамо, кога ще се промениш! Толкова си старомодна!

На Силвър това не й хареса. Скочи на крака, за да попречи на гостите да чуят продължението, и тихо рече:

— А ти си все така груба.

— Семейна черта, майче — войнствено отвърна Хевън.

— Не ме наричай така — изсъска Силвър и погледна красноречиво Нора. „Не ти ли казах?“ Нора сви рамене.

— Елате, деца. Ще ви заведа да хапнете. Но Еди не се остави да го отстранят така лесно. Протегна ръка на Силвър и изблея с треперещ глас:

— Госпожо Андърсън, във възторг съм от вас и ви смятам за най-най-добрата.

Това беше новост за Хевън, която го стрелна с мръсен поглед. Еди. Нейният Еди. Нейният довереник и приятел. А от днес следобед и любовник. Да се държи като омаян почитател. И то не с друг, а с майка й! Обзе я ярост.

Еди стоеше тъпо и мазно ухилен, докато Силвър го дари с царствено ръкостискане и дори успя да докара на лицето си чаровна усмивка.

— Боклук — промърмори Хевън и започна да се измъква.

— Няма ли да честитиш рождения ден на майка си? — напомни Нора натъртено.

— А, да, честит рожден ден, мамо. — Втурна се към бара, без да изчака Еди. Какъв кретен!

 

 

Хауард беше купил от познат млад актьор целофанено пакетче първокачествен перуански кокаин — поне така твърдеше актьорът. И тъй като доставчикът му в студията — шантава асистентка на продуцентите, не бе напълно надеждна (имаше дни, в които дори не си даваше труда да се появи), реши да приеме предложението на актьора за „голяма сделка“. Хауард не подозираше, че плаща два пъти повече, отколкото беше платил актьорът на един от барманите за същото количество. Извърши дискретно покупката — под палма до езерото.

— Не е за мен — обясни на актьора, който и без това не даваше пет пари. — За един приятел е.

Почувства се по-сигурен с кокаин в джоба. Толкова сигурен, че реши да намери място, където да смръкне малко, просто да се оживи.

Откри до съблекалнята на плажа свободна тоалетна и изтръска солидно количество от белия прах. Не че имаше нужда от него, просто искаше да опита новия източник и да се увери, че кокаинът е първо качество.

— Дай ми водка с мартини — поръча Хевън на бармана. Не беше пила подобно нещо, но словосъчетанието й се струваше достатъчно елегантно.

Роки я огледа внимателно. Имаше вид на наркоманка. Носеше различни видове стока, не само кокаин. Докато смесваше коктейла, промърмори:

— Може да получиш всичко каквото поискаш, ако носиш пари.

— Какво?

— Пари.

Досмеша я. Силвър, с всичките си превземки, беше допуснала търгаш на наркотици зад бара си!

— Не съм в настроение — заяви надменно. Изведнъж си спомни парите, които вуйчо Джак й даде, и помисли: „А защо не? Таксито до Долината положително няма да струва сто долара.“ — Промених решението си. Имаш ли хапчета?

— Колко?

— Три-четири.

— Приличаш на рок звезда, а купуваш като дете.

Хевън опря ръце на бара.

— Наистина ли приличам на рок звезда? — запита напрегнато.

Роки влезе в ролята на Силвестър Сталоун и отвърна:

— Да, хубавице.

Тя го загледа. Беше мускулест, със среден ръст, леко подпухнали очи, смешен крив нос и въздълъг черен перчем. Прецени го като възрастен, най-малко трийсетгодишен, но какво от това? Еди се държеше като кръгъл идиот. Беше останал в свитата на Силвър и Хевън с бърз поглед установи, че още попива всяка нейна глупост със зяпнала уста.

— Благодаря. Аз съм певица, само че никой не иска да слуша песните ми.

— Бедната хубавица — пропя Роки съчувствено. Напоследък си падаше по все по-младички. Тази изглеждаше направо малолетна. Ако не беше толкова дрогиран, щеше да започне да я сваля веднага. — Имам приятел в грамофонния бизнес — добави той, като се сети, че може да я запази за друг път.

— Тъй ли? — запита тя обнадеждена.

— О, да, да, да. Разбира се. Добро приятелче е. Мога да го накарам да… ъъъ… прослуша записите ти.

Кехлибарените й очи светнаха.

— Настина!

— Ще направя каквото мога. — Намигна двусмислено.

— Два пъти бренди — поиска дебел мъж с твърде впит пояс и взет под наем фрак.

— Веднага — отзова се Роки любезно. Надраска телефона си на салфетка и й го пробута. — Обади ми се. Мога да ти стана импресарио. Аз съм човек, който раздвижва нещата.

Тя взе салфетката и я пъхна в джоба си. Вероятно беше мошеник. Рано в живота си беше разбрала, че повечето хора са мошеници.

 

 

Антонио и групата му пърхаха около Джейд и не я пускаха да излезе от омагьосания им кръг.

— Ти си ново лице тук — предупреди Антонио. — Тъй че, cara, щеш не щеш, ще се грижим за теб.

— Хайде, хайде — засмя се тя. — Аз съм последният човек, който се нуждае от защита. Не забравяй, че съм от Ню Йорк.

— Тук е пълно с красиви жени, но ти, bellisima, си нещо специално.

Джейд не можа да не се усмихне. Ласкателят Антонио. Голяма част от най-добрите му снимки бяха станали по този начин.

— Добре, добре. Виждам, че съм обсадена — въздъхна с негодувание. — Само че искам текущ коментар за всичко и всички. Коя е тази? — Посочи Хевън, облегната предизвикателно на бара пред водката с мартини.

— Коя ли е наистина? — зачуди се Антонио. — Друго ново лице, и то без козметична операция.

— Изглежда съвсем не на място тук — продължи Джейд. Вече беше забелязала, че купонът е пълен с безупречно поддържани жени със скъпи, шити по поръчка дрехи.

— Вярно — съгласи се Антонио. — И е тъй млада. Хосе! — Щракна с пръсти на гримьора с фризура на паж и ориенталски очи. — Доведи младата дама. Има особена индивидуалност. Може би ще я снимам.

Хосе скочи на крака. Джейд се усмихна.

— Не спираш да колекционираш образи — заразмишлява тя.

— Това прави живота по-вълнуващ.

Джейд огледа покрития с шатра вътрешен двор, пълен с маси. Вечерята беше свършила и сега гостите подскачаха и танцуваха под звуците на оглушителна диско музика. Антонио беше завзел отделна маса и продължи да й сочи хората, които гъмжаха наоколо. Знаеше клюки за всички.

— Тази взема хероин. Онзи е двуженец. Онази снима порнофилми. Този не го вдига, ако не участват две жени.

— Стига! — Джейд вдигна ръка. — Достатъчно.

— Защо? — Антонио чистосърдечно се огорчи от липсата й на интерес. — Всичко е самата истина.

— Не ме интересува.

— Щом ще живееш тук, трябва да знаеш тези неща, скъпа — отбеляза той намусено.

— Защо?

— Защо… тя пита защо… — Млъкна, тъй като Хосе доведе Хевън на масата им.

Момичето наистина беше оригинал. Много хубава. И млада. Излъчваше бляскава, трептяща младост.

 

 

Силвър искаше вечерта да свършва. За щастие гостите бяха започнали да се разотиват. Нищо друго не можеше да я зарадва повече. Изпитваше силно желание да удуши Нора. Нима тази тъпачка наистина очакваше, че ще се зарадва при вида на Джак? Да не говорим за Хевън, която пристигна с огромно закъснение и приличаше на изпъдена от рок концерт.

Беше се борила дълго и имаше право да си върне титлата суперзвезда. Тази вечер трябваше да увенчае триумфа й, а всичко бе съсипано от брат й и дъщеря й. Настроението й се развали само като ги видя. И какво, по дяволите, си въобразява Нора, че толкова е спечелила, като ги е поканила?

Попи Соломан я потупа по рамото, за да се сбогува.

— Трябва да обядваме заедно — залигави се тя.

— Прекалено съм заета — отряза я Силвър. След това се сети, че Попи е женена за Хауард Соломан — шефа на „Орфей“, и добави: — Може да вечеряме.

Нямаше причина сега, когато отново беше звезда, да не се завърне триумфално на големия екран.

— Ще дам вечеря в твоя чест — обеща Попи.

— Колко мило! — Силвър значително затопли отношението си към пълничката блондинка с розово-бяло лице. Досега почти не бяха разговаряли, но и двете разбираха ползата от вечеря в чест на Силвър Андърсън.

— Ще наредя на секретарката си да се свържи с твоята — рече Попи, добре запозната с холивудския протокол.

— Прекрасно — реагира грациозно Силвър и се обърна към следващия гост, който си отиваше.