Джаки Колинс
Холивудски мъже (31)

30

Който е казал, че всички котки си приличат в тъмното, трябва да е бил глух, ням и сляп. Всичко беше различно — от тихите стонове на екстаз до дрезгавите искания (Силвър не се стесняваше да му казва какво й е най-приятно) и скъпо парфюмираната плът. Все едно да караш бентли след поредица вехти тойоти.

Уес смени позата и остави Силвър да мине отгоре. Имаше опнато и гъвкаво тяло на девойка. Стегнати гърди, твърди бедра (но не от стомана като на шведката) и плосък корем. Отдаваше се на секса с неприкрито удоволствие, на каквото не беше свикнал. Реба лежеше по гръб като риба на скара. Другите жени говореха мръсотии за ефект. Когато обаче Силвър му каза: „Наеби ме яко, Уес“, тя имаше предвид точно това. И той го направи. Харесваше им.

Тя се наведе и приближи към устата му зърното на гърдата си, без да намали бясното темпо на ездата. Засмука го послушно. Дори вкусът й беше друг.

Усети, че наближава върховното пътешествие. През главата му проблясваха мисли, всичко беше станало толкова бързо.

Денис си отиде.

Разговор.

Нищо сериозно.

„Да се качим горе.“

Поканата дойде от нея.

Той прие.

Като влязоха в спалнята, той я сграбчи.

Отвърна на целувката му със зъби, език и поощрително потупване по набъбналите му части.

— Идвам веднага.

Едва ли точно сега беше моментът да й каже, че е безработен барман, който живее в съборетина във „Венеция“ и се задоволява с непривлекателни, но извънредно признателни жени.

Когато се върна в спалнята, изглеждаше нов човек. Изчезнала беше късата, буйна фризура — едва сега той разбра, че е била с перука. На мястото й имаше дълга до раменете естествена тъмна коса. Беше свалила тежките изкуствени мигли и изглеждаше по-млада и по-крехка. Носеше късо кимоно.

— Ето я истинската Силвър Андърсън — рече тя без следа от смущение. — Надявам се, че не си разочарован.

Разочарован ли? Беше приятно изненадан. Взе ръката й и я насочи сама да се убеди.

— Усещаш ли ме като разочарован мъж?

Засмя се ниско и безсрамно.

— Усещам те като мъж и това ми стига.

И тръгнаха.

Той свърши така експлозивно, че тялото му се разтресе като бърз влак.

— Исусе Христе!

Силвър беше тясна и не го пускаше от плен.

— Какво общо има той? — попита тя задъхана.

* * *

Унизеният Владимир изчисти банята на Силвър и избяга от къщата в убежището си над гаража. Как можа да бъде толкова непредпазлив? Поклати глава. Не, това не беше невнимание, а нещастен случай. Просто го хванаха. Обикновено когато госпожата излизаше, отсъстваше най-малко три часа. Този път се беше върнала след един.

Лоша работа, Владимир. Трябваше да внимаваш. Сигурен бе, че ще го изгони. На сутринта щеше да последва ясно формулирано уволнение от страна на личния й асистент, придружено с чек за обезщетение от счетоводителя.

Беше покрусен. Как силно желаеше да затвори очи, да ги отвори и да открие, че всичко е било лош сън.

Преди да отиде при Силвър, беше работил за един обратен телевизионен продуцент, който живееше на върха на „Холивуд Хилс“. А преди него — при семейство пенсионери, които пред света олицетворяваха съвършената домашна идилия, а зад затворените врати и прозорци развличаха любовниците си — педерасти и лесбийки, по време на безкрайни съботно-неделни оргии.

Какво ли не знаеше Владимир. Като иконом имаше достъп до аладинови пещери, пълни с тайни. За какво ли му бяха? И кой би му повярвал?

Сигурен беше, че ще липсва на Силвър. Беше й служил вярно три години. Познаваше вкусовете й. Преценяваше настроенията й и никога не смущаваше самотата й. Охраняваше уединението й, поддържаше идеален ред в къщата и беше дискретен по отношение на любовниците й.

Отвори гардероба и трагично заоглежда дрехите си. Притежаваше два костюма — син и кафяв. Няколко ризи, малко спортни дрехи и черен водолазен костюм. Не че се увличаше от подводен спорт — беше му подарък от бивш любовник, двуметров черен юначага, който обожаваше гмуркането. Владимир живя с него два месеца, някъде между обратния продуцент и идеалната холивудска двойка. Предпочиташе да живее в своя част от приказните имения, които обслужваше.

Нежно попипа плата на дългия до глезените лилав халат, извезан с мъниста, скрит в дъното на гардероба. Един ден Силвър му даде куп стари дрехи за някаква благотворителна организация. Като провери съдържанието му, се натъкна на него и, естествено, го запази. Защо не? Беше като по мярка за него.

Извади куфара си изпод леглото и започна да го пълни безразборно. Щеше да напусне бързо и гордо, щом го уведомят за уволнението. В края на краищата по рождение беше руснак и имаше чувство за достойнство.

Уес протегна ръка над спящата Силвър към панталона си, захвърлен безцеремонно на пода, и измъкна от задния джоб смачкан пакет „Камъл“. Запали. Дръпна замислено от цигарата и се зачуди какво ли ще стане сега. Да легне с Великата Звезда беше едно — оправи я и край. Въпреки че не беше голо оправяне. Между тях възникна взаимно привличане, което доведе до изключителен секс. Но какъв ли щеше да е следващият ход? Не беше в състояние да я заведе на вечеря в „Чейсън“, а да хапват на крак в „Кентъки Фрайд Чикън“ не изглеждаше уместно.

Уес имаше проблем. Току-що беше правил любов с наистина много известна жена и ако й беше харесало наполовина от това, което показа, можеше да очаква нещо повече от кратки срещи. Какво трябваше да й каже? Истината? Или да поизлъже?

Изпращаше към тавана кръгчета дим и разглеждаше спящата Силвър Андърсън. Старицата изглеждаше чудесно, а беше виждал жени на всякаква възраст. Някои след секс имаха вид, сякаш са играли седем рунда с Джо Фрейзър, особено ако бяха надхвърлили трийсет и петте. Е, Силвър положително не беше момиченце, но държеше фронта.

Тя отвори очи, като че ли усетила погледа му. За миг му се стори, че ще попита: „Ти кой си?“

Не попита. Изгледа го дълго и одобрително, протегна се като котка и стана от леглото, горда с голотата си.

Очевидно смяташе тялото си за нещо много специално, личеше по наперения начин, по който се запъти към огледалната врата на банята. Кой беше той да спори с нея?

Дръпна още веднъж от предизвикващото рак удоволствие, стана от леглото и я последва.