Джаки Колинс
Холивудски мъже (42)

41

Две силни струи бял прах в ноздрите, и Хауард се почувства истински мъж. Беше на върха на щастието. Отдавна не бе прекарвал така добре, както сега, във Вегас.

Облегна се на хладния мрамор на стената на банята и зачака наркотикът да завладее цялото му тяло. Когато се върнеше на купона, щеше да е дяволски неотразим.

Беше твърдо решен да посочи на Манън къде лежи приятелският му дълг. Как се осмеляваше да му отказва да се снима във филм на „Орфей“! Говнян актьор. Звезди или не, всички бяха говна. Манън му беше приятел, а човек правеше жестове за приятелите си. Подписването на договор с „Орфей“ беше един от тях.

Докато мислеше за принципите на приятелския дълг, въобще не се сети, че е настървен да вкара бившата жена на Манън в кревата си. Изключителната Уитни. Ставаше му само при мисълта за нея. Което го наведе на мисълта за Попи, от която неизменно му омекваше.

Хауард се засмя с глас, облегнат на умивалника, и наплиска лицето си със студена вода.

Беше на поредния купон в събота вечерта, продължение на честването на Карлос Брент.

Карлос също криеше потенциални възможности. Не се беше снимал във филм от десет години и Хауард твърдо възнамеряваше да го закове. Вярно, че в миналото бе претърпял няколко провала, защото беше певец, а не драматичен артист. Блестяща идея осени Хауард — да му предложи мюзикъл в стила на четирийсетте години. Носталгия по миналото. Щеше да допадне на всички!

Защо ли никой досега не се е сетил за това, недоумяваше Хауард. Касовият успех направо избождаше очите! Щеше да наеме млад и популярен режисьор сценарист, едно от онези деца чудо, дето само чакат по-тлъст бюджет. И опитен продуцент, който да държи всичко под око. Орвил Гузбъргър беше идеален за случая. А за главната женска роля ще вземе Уитни Валънтайн!

Хауард беше тъй въодушевен, че трябваше да се изпикае, преди да се върне при гостите.

Току-що беше измислил филма на годината.

 

 

— Някои от филмите ви ме отвращават, толкова са мъжкарски. А вие играете ролите на сексистки нерез — говореше една от приятелките на Сузана Фоничети с надеждата, че негативният й подход ще впечатли Манън достатъчно, за да я покани в апартамента си да дообсъдят въпроса.

Той примижа с невъзможно сините си очи, след което й намигна.

— Ще ви призная нещо, скъпа. Вие сте напълно права.

— От друга страна — добави бързо тя, — има филми, в които сте наистина прекрасен. Квинтесенция на златокосия герой, долитащ на кон от запад.

— Трябва да решите най-сетне какво съм — заговори Манън с подчертан тексаски акцент. — Нерез сексист или проклет златен герой.

— И двете — драматично заяви тя, убедена, че е най-интелигентната жена под слънцето. — И сте ненадминат!

— А вие сте прекалено впечатлителна. Извинете. — Помота се наоколо, за да открие Карлос. Състезанието по мръсни вицове му беше далеч по-приятно от приказките на шантавите женски, които се навъртаха из Вегас.

По изключение не му се чукаше. Мъчно му беше за дома. Извън къщи се чувстваше задължен да разиграва театри. „Насам, да видите кинозвездата. Вижте как ходи, говори, яде. Опитайте да го завлечете в леглото си.“ По дяволите, беше му омръзнало. Имаше усещането, че присъства на долнопробен филм, в който играе главната роля.

— Манън, добре ли си? — Редом изникна Сузана Фоничети, по баща Брент. Типична щерка на суперзвезда от Бевърли Хилс. Холивудските отрочета имаха две възможности — да пропаднат напълно или да продължат със същия начин на живот, докато са живи. Сузана беше от вторите. Беше семе на холивудско величие и го знаеше. И то как!

— Добре съм, мила — рече той и широко се усмихна. — Къде е татко ти?

Сузана се изкикоти.

— Говориш, сякаш съм на четиринайсет години.

— Не изглеждаш много по-възрастна.

— Ласкател!

Взе го под ръка и го заведе на ъгловата маса, където се беше разположил Карлос. Свитата се размърда да стори място на Манън.

— Чувал ли си вица за поршето и заека?

Карлос се заля в гръмогласен смях.

— Дали съм го чувал? Та аз съм го измислил, човече!

 

 

Светлината на свещите в малкия италиански ресторант хвърляше топъл отблясък. Разговорът също, защото Джак откри, че Джейд е информирана събеседница и внимателна слушателка. Говореха за всичко — от политиката на Рейгън до празните клюки. Междувременно здраво похапнаха — тънки резени сирене и домати, последвани от великолепен телешки медальон, гарниран с италианска паста и лек сметанов сос.

— Искаш ли нещо за десерт? — попита Джак, когато количката се доближи.

Джейд се усмихна.

— Защо не?

Сервитьорът им посочи различни деликатеси и тя избра сладкиш със сирене, поръсен с настърган шоколад.

— Луда съм по шоколада — призна виновно. — Имам всички симптоми на принудителното въздържание.

Той се засмя.

— Напълно те разбирам. Моето падение е сладоледът. Готов съм на всичко за една богата мелба.

Сервитьорът целуна връхчетата на пръстите си.

— Предлагаме най-добрия сладолед в града — заяви той. — Правим го тук, в ресторанта. Имаме ванилов, черешов, ромов, бананов, ягодов…

Джак го прекъсна.

— Убедихте ме. Една порция бананов.

— С горещ шоколадов сос?

— Да.

— А орехи?

— Сложете всичко.

— И две капучино?

— По-добре да се отдам на разгула и да пия черно кафе с малко амарето — рече Джейд.

— Аз също. — Джак й се усмихна през малката маса. — Знаех си, че ще ме тласнеш към порока.

Отвърна на усмивката му.

— Само един ликьор ли ти трябва?

— Ликьор и потупване по гърба. — Разглеждаше я внимателно. Беше една от най-приятните вечери, които беше прекарал с жена от дълго време насам. Не бе осъзнал доколко е сериозна Клариса. Би предпочела да си пререже гърлото, отколкото да погълне такава вечеря. Не само че беше вегетарианка, но и не близваше захар и алкохол, което правеше кулинарното им общуване безкрайно постно. — Надявам се, че ти е приятно — искрено изрече той.

— Много. Ти си прекрасен събеседник. — Тъй си и беше. Но дори да бе темерут, щеше да й стига само да го гледа. Тези очи. Тези настойчиви зелени очи. И усмивката, и гарвановочерната коса, която падаше на яката точно докъдето трябва. Беше виждала много красиви мъже, предимно модели и обратни. Джак Питън беше нещо друго — забавен и умен, с оттенък на цинизъм. Караше я да забрави с лекота Марк Ранд.

Кафето и ликьорът пристигнаха заедно със сладоледа на Джак. Тя се облегна на масата и гребна от шоколадовия му сос.

— Ммм… — промърмори и се облиза. — Фантастично!

— Обвързана ли си с някого? — ни в клин, ни в ръкав запита той.

Помълча, преди да отговори, защото сама не знаеше. Марк Ранд искаше да се върне в живота й. Не беше казала нито „да“, нито „не“, беше избягала, за да не се наложи да му отговаря. Дойде тук да обмисли по-нататъшните си действия, а вместо това прекарваше чудесна вечер. Какъв отговор би могла да му даде? Не беше толкова просто.

— Не знам — тихо рече тя.

Загледа я насмешливо.

— Как така?

Тя взе чашата ликьор и я изсипа в кафето си.

— Много е сложно. Бях обвързана, и то сериозно. Сега не съм сигурна.

— Би ли искала да поговорим за това?

— Не.

Потънаха в мълчание.

— А ти? — наруши Джейд паузата.

Да. И какво да й каже? Че е получил предложение за женитба? Крайно неуместно.

— Ами имам нещо с Клариса Браунинг — заговори предпазливо той. — Срещаме се вече повече от година. В момента е в Ню Йорк.

Тя пийна кафе. Това не беше новина за нея. Антонио я беше осведомил преди срещата.

— Тя е прекрасна актриса.

— Това да — съгласи се той.

Погледнаха се в очите и помежду им засвяткаха искри.

— Искам да спя с теб — заяви той.

— Знам — отвърна тя, потънала в очите му.

— Е?

— Не смятам, че сме идеалната двойка. И двамата имаме ангажименти.

Продължи да я гледа настойчиво.

— Искаш ли ме толкова силно, колкото аз теб?

— Да.

Изрече го, преди да се усети.