Джаки Колинс
Холивудски мъже (84)

83

Холивуд, Калифорния

Декември 1985 година

Нервният крясък, долетял откъм банята на Силвър, наведе Уес на мисълта, че тя още не е готова. Той хвърли поглед към часовника. Закъсняваха за предварителната прожекция и тържеството в чест на „Любовен роман“. Нищо ново. Силвър винаги закъсняваше. Двете с Елизабет Тейлър държаха рекорда в това отношение.

Прозя се, седна на леглото и включи телевизора. Беше готов от четирийсет и пет минути.

Последва нов крясък.

— По дяволите! — Силвър излезе от банята. — Приличам на дърта вещица!

Беше облечена с бежов велурен костюм тип „Гаучо“, който наистина не й отиваше. Раменете бяха твърде широки, полата — прекалено дълга, талията — прицвъкната. Тоалетът би подхождал на двайсет и две годишна манекенка с ръст метър и осемдесет.

— Какво смяташ? — запита войнствено тя, като напълно осъзнаваше, че не изглежда добре.

— Прекрасна си — сговорчиво рече той.

— Лъжец! — извика Силвър, върна се в тоалетната стая и тресна вратата зад себе си.

Уес си събу обувките и вдигна крака на леглото. Можеше да се обзаложи, че жена му ще се забави поне половин час. Това не го притесняваше. Чувстваше се напълно защитен, докато я чакаше на леглото. Пътешествието в миналото, извършено преди шест седмици, беше премахнало у него всяко желание да скита сам. Побоят, който му нанесоха на паркинга, и принудителната среща с тлъстия търговец на наркотици не се покриваха с представата му за приятно прекарано време.

Припомни си онази вечер с отвращение. Цялата шибана вечер, защото го бяха освободили едва на другия ден.

Явно някой го беше издал, че се е върнал при призраците от миналото си. Предугаждаше, че това е трогателната му стара приятелка — проститутката. Не че я упрекваше — беше готова на всичко за някой и друг долар. Но му беше интересно каква ли цена бяха определили за изнамирането му.

За щастие черепът му беше от бетон. Ония кретени го бяха ударили с нещо тежко, завлякоха го до задната седалка на някаква кола и го откараха при черния тип с лайнената усмивка и големите тъмни очила с бели рамки.

Този път срещата беше в запустял склад. Когато дойде в съзнание, видя, че е стоварен на прашен циментов под, а ръцете и краката му са вързани с тел. За миг го връхлетя истински страх. Господин Силвър Андърсън щеше да свърши земните си дни сам и необичан, точно както ги беше започнал.

Сърцето му запрескача като изпусната топка за тенис и за малко да се изпусне в панталоните. Запази спокойствие, кънтеше в главата му някакъв глас. Не могат да ти направят нищо — вече не си никой.

— Какво си мислиш, човече? — Чернокожият го сръга с върха на обувката си. — Да не си въобразяваш, че сме някакви смотаняци? Смяташ, че ще чакаме вечно за парите си?

Простена и се помъчи бързо да подреди мислите си.

— Дължиш ни пари, бели човече, и сме готови да си ги приберем.

— Дължа ви дръжки — успя да отговори той. — Вие ме вкарахте в капан.

— Искаме си парите — повтори черният. — Ще бъдем справедливи. Ти ни даваш двайсетте и две хилки, а ние забравяме за откраднатите от къщата наркотици.

Замята се, за да се освободи от телта, и рече:

— Да не смяташ, че ти вярвам?

— По-добре мисли бързичко как да върнеш парите, които ни дължиш.

Светкавичен ритник в долната част на корема, в опасна близост с деликатните му части, го накара да се задави от болка.

— Хубавичко си помисли. Ще се върна утре.

Оставиха го вързан цяла нощ. На сутринта се появи някакъв да го освободи.

— Ще донесеш парите на същия паркинг в осем часа във вторник.

След известно време циркулацията на кръвта в китките и глезените му се възстанови, затътри се до колата и се прибра вкъщи. Силвър беше тръгнала за студиото. Когато си дойде късно вечерта и го завари проснат на дивана с торбичка лед на главата, побесня.

— Махмурлук, а? Пада ти се! — изсъска коравосърдечно тя.

— Пребиха ме — възрази той.

Сарказмът й бликаше като фонтан.

— Срам и позор!

— Не ми ли съчувстваш?

— Ще има да духаш.

Качи се горе и няколко дни се държа, сякаш го нямаше.

На снимачната площадка очевидно нещата бяха потръгнали, защото и Орвил, и Зепо се обадиха да му благодарят.

— Не знам какво си й казал — подсмихна се Орвил — или направил. Но тя и Карлос се държат като най-добри приятели.

Прие поздравленията като нещо заслужено, като прикри изненадата си.

— Казах ви, че всичко ще се оправи — рече величествено. — Можете да ми се обаждате всеки път, когато трябва да й се стегнат юздите.

Орвил и Зепо го обожаваха. Но мина доста време, преди Силвър да се настрои на същата вълна. Обичаше да върши всичко по свой начин. Без изключение. Беше се държал предизвикателно и това не й допадна.

Малко по малко благоразположението й започна да се връща. Причината беше сексът. Силвър се нуждаеше от него, искаше го и мразеше да остава на сухо. Но и двамата извлякоха по един урок от този период на отчуждение.

Той нямаше никакво намерение да връща двайсетте и две хилядарки. Да го духат. Бяха му подхвърлили тези пари и по негово мнение те изобщо не можеха да компенсират инсценировката в Лоръл Каньон. Освен това ги пазеше за черни дни. Беше ги скрил в личен сейф в Първа междущатска банка и не възнамеряваше да ги пипа. От тях плати само наема на Реба. Не можеха да му направят нищо. Беше се върнал в Бел Еър — сигурен и защитен от новата алармена инсталация. Успя да убеди Силвър да я монтират. За презастраховка взе от сейфа оръжието — друг сувенир от Лоръл Каньон, и го носеше непрекъснато за самозащита. Нямаше да се остави да го заловят пак. Уес Мъни се завърна към сладкия живот.

Силвър най-сетне се появи отново, облечена в златен жакет върху къса черна рокля.

— Побързай де — въздъхна нетърпеливо тя. — Още ли не си готов?

Ха-ха! Тя го мъмреше. А беше готов преди повече от час. Напоследък беше в лошо настроение. Знаеше защо. Причината си имаше и име. Хевън. Пазената в дълбока тайна дъщеря на Силвър напоследък печелеше известност като рок звезда и това я изкарваше от релси.

 

 

Шести снимачен павилион в студия „Орфей“ беше подготвен за тържеството. Имаше балони, кръгли маси с розови покривки, малък оркестър, който изпълняваше музика от филма, бар и огромна маса, отрупана с храна. Тържеството беше многолюдно, но нямаше звезди. Този тип банкети се уреждаха в знак на благодарност от страна на продуцентите към всички участващи и техническия персонал, които получаваха разрешение да доведат и половинките си.

Обикновено и звездите на филма се появяваха. Винаги със закъснение. Винаги за малко.

Нито Силвър, нито Карлос бяха дошли още. Но Хауард Соломан беше там, редом с отрупаната в бижута Попи, която раздаваше с пълни шепи щедрост и нежност. Попи смяташе, че е много полезно за обществения й облик да бъде мила с „малките хорица“.

— В края на краищата — беше заявила сериозно на Хауард тя — и аз бях една от тях.

Да, добре помнеше времето, когато Попи му беше секретарка. Смяната на ролята не й отне много време.

След връщането си от Аризона и нереализираната връзка с Уитни Хауард започна да се плъзга по нанадолнището. Смъркаше все повече кокаин, харчеше безогледно парите на студията и се заплиташе в нови далавери, благодарение на които печалбите се насочваха към джоба му.

Беше го налегнала параноя. Въобразяваше си, че всички говорят за него. И за първи път в живота си не беше годен за секс.

Попи го забеляза веднага.

— Хауи, миличък, лошо ли ти е?

— Преуморен съм.

— Бедничкото сладурче. Имаме нужда от почивка. Да резервирам ли апартамент на Хавайските острови?

— Ще ти кажа кога.

Отпътуването нямаше да реши проблемите. Не искаше по цял ден да е с Попи, защото щеше да забележи навика му. Най-сетне призна пред себе си, че е навик. Но не непоклатим. Можеше да спре веднага щом реши.

Проблемът беше, че не искаше.

 

 

Карлос Брент се появи преди Силвър. Вървеше с наперената походка от младостта си. Придружаваха го двама телохранители, секретарка, личен рекламен агент и многострадалната му приятелка Ди Ди Дайони.

Свитата му пърхаше около него като група неспокойни пеперуди. Малко след него се появиха Силвър, Уес и Нора.

— Мразя тези мероприятия — измърмори тя на Нора. — Получавам мускулна треска на лицето от усмивки.

Махна на осветителя — неизменно най-добрият приятел на всяка актриса — и благосклонно спря до масата да се запознае с жена му.

Сега, когато филмът беше готов, я терзаеха леки опасения. Не беше ли сбъркала, като напусна „Палм Спрингс“? Телевизионният сериал й даваше възможност за постоянна изява пред огромна аудитория. Биха ли отишли всички тези хора да я гледат в „Любовен роман“? Биха ли гледали специалния й час по телевизията, който скоро щеше да започне да се излъчва? Щяха ли все още да я обичат и обожават?

Нямаше да понесе, ако я отблъснеха. Силвър отчаяно се нуждаеше от хвалебствия, точно както Хауард от кокаин.

А и Зепо Уайт не беше Куин Латимор. Куин денем и нощем се отзоваваше на повикванията й. По всяко време можеше да разчита на него да дотича при нея, за да решава и най-малките й проблеми. Зепо беше нещо друго. В качеството си на импресарио звезда той не заставаше мирно пред нея и това я дразнеше.

— Не съм сигурна, че Зепо е подходящ за мен — оплака се тя на Уес.

Той я погледна насмешливо и рече:

— Зепо е върхът. Отсега нататък ти ще се ползваш само от най-доброто.

Чувстваше вина за това, че беше измамила Уес с Карлос. Ами ако разбереше? Не, нямаше да разбере. Как да разбере? А ако все пак дочуеше нещо, тя щеше да отрича. Нора беше единственият човек, който знаеше, но досега бе пазила всичките й тайни. Защо да се променя сега?

— Мога ли да ви помоля за една услуга? — попита жената на осветителя.

Силвър великодушно се усмихна. Вероятно като всички искаше снимка с автограф.

— Естествено.

— Не е за мен.

Разбира се. Така бе винаги.

— За внучката ми е.

Внучка! Младите й почитатели непрекъснато нарастваха! Все така усмихната, забеляза, че Уес разговаря с Карлос, и се зачуди за какво ли.

Хей, знаеш ли, че онзи ден начуках жена ти?

Нима? Надявам се, че си се позабавлявал.

Да, защо не? Старицата си я бива.

— Малката Мерибет ще подскочи от радост, ако мога да й обещая снимка с автограф на дъщеря ви Хевън. И нека я надпише: „На Мерибет“.

Усмивката застина на лицето на Силвър като бетонна маска, докато тръпки на безпокойство пробягваха по гърба й.

Дяволска работа! Какво бе сторила, за да заслужи това?