Джаки Колинс
Холивудски мъже (71)

70

Арита затвори телефона и весело изквича. Направи гласа си плътен и сексапилен и постигна доста сполучлива имитация.

— Предайте на господин Питън да ми се обади лично. И кажете на ебливото копеле да го направи час по-скоро.

— Какво! — смая се секретарката.

Арита се засмя.

— Май на нашия Джак отново му излезе късметът.

— Коя е този път?

— Както винаги красива, високопоставена и известна. Било ли е да пропусне някоя?

— Не питай мен — сви рамене секретарката.

Арита отплува към производственото съвещание с широка усмивка, залепнала за лицето й. Наслаждаваше се на свободата на Джак повече от самия него. Всяка седмица нов роман — това неизбежно правеше живота й по-интересен. След разрива му с оная кисела краставица Клариса Браунинг той действаше като куршум.

— Обадих се на Джейд Джонсън.

Потърка небръснатата си брада.

— И?

— И… иска да говори лично с теб.

Постара се да не се покаже прекалено заинтригуван.

— Защо?

— Откъде да знам? Може да иска да се погаври със старото ти тяло. Плащаш ми да върша работа, не да подпитвам.

Той размести небрежно някакви книжа.

— Иска ли да участва?

— Трябва да й се обадиш и сам да разбереш.

— За кого говорим? — присъедини се продуцентът Олдрич.

— За Джейд Джонсън — отвърна Арита и му намигна.

— Нямаме нужда от повторение на провала с Клариса Браунинг — предупреди го Олдрич. — Не знаем дали изобщо умее да води разговор, а какво остава за цял час през най-гледаното телевизионно време?

— Какво искаш да кажеш? — рязко реагира Джак. — Кога съм канил тъпанари? Тя ще се справи чудесно.

Нямаше представа дали ще се окаже сполучлив избор. А и това сякаш нямаше значение. Искаше да я види отново. През последните няколко месеца образът й го преследваше денем и нощем. Навсякъде, където погледнеше, погледът му се спираше на нея. Красива. Предизвикателна. Пряма.

И въпреки това не беше я потърсил. Не можеше да си обясни защо. Може би защото имаше нужда от пауза между Клариса и следващата сериозна връзка.

Когато съвещанието свърши, Джак се затвори в кабинета си и загледа втренчено телефона. Тази вечер щеше да излиза с Кели Сидни — руса, умна, разведена кинозвезда, която беше продуцент на филмите си и печелеше милиони, което не й пречеше да прилича на свежа гимназистка. Снощи излезе с намусена тъмнокоса певица, която обогатяваше смисъла на думата „жена вамп“. Утре вечер на ред беше френската актриса с приканващ поглед и дрезгав глас. Беше много ангажиран, ако това беше точният израз. Всичките му ангажименти… тези различни тела… никое, от които не го задоволяваше. Почувства се неспокоен, сякаш бе попаднал в капан. Това, от което имаше нужда, бе да намери жена, с която да избяга.

Вдигна слушалката и набра номера.

— Джейд Джонсън?

— Да.

— Обажда се Джак Питън.

Гласът й прозвуча дружелюбно — вежлив:

— А, здравей. Как си?

— Отдавна не сме се виждали.

— Доста отдавна.

— От Лас Вегас, нали?

— Да.

Мълчание. Продължително мълчание. Божичко! Чувстваше се като смотаняк, който събира смелост да поиска среща.

— Ъъъ… хм… обади ли ти се моята асистентка да те покани в предаването?

— Да, днес се обади.

— Интересува ме да чуя от теб „да“ или „не“, за да мога да си разработя програмата.

— Там е работата… — Тя млъкна за миг. — Там е работата, че много харесвам предаването, винаги го гледам…

— Радвам се.

— Но… ъъъ… не смятам, че ще бъда участница, каквато… ммм… търсиш.

Беше озадачен.

— Защо?

Поколеба се, преди да се впусне в обяснения.

— Просто не знам за какво да говоря цял час. Аз съм известна като лице и вероятно публиката не знае нищо за мен. И което е по-важно — едва ли я интересува.

— Много си скромна.

— Много съм права.

— Слушай, искам да участваш. Смятам, че ще бъдеш чудесна. Ще го направиш ли за мен?

— Защо? За да ме гледаш как се излагам?

— Естествено. Всички ще се посмеем за твоя сметка — подразни я той.

— Не, благодаря.

— Не приемам откази. Защо поне не помислиш?

— Хмм… може би.

— Как мога да ти помогна да вземеш правилното решение?

Можеше да му изброи много начини да й помогне. Но нямаше да направи първата крачка.

— Обади ми се другата седмица.

Сега беше моментът да я покани. Би могъл да каже небрежно: „Обвързана ли си още? Аз съм свободен и бих искал да те видя.“

— Добре, ще ти се обадя следващата седмица. Приятно ми беше да те чуя отново.

— И на мен.

Затвори телефона и му се дощя да си плесне два шамара. Зрял, четирийсетгодишен мъж, със съответна репутация, а не смееше да я покани! Държеше се като пубер.

— По дяволите! — рече на глас.

Усмихнатото лице на Арита надникна през вратата.

— Подслушваш ли?

— От къде на къде?

— Иска да помисли.

— Брей, че сме важни!

— Арита.

— Да, шефе.

— Изчезвай.

 

 

Можеше да се закълне, че му се искаше да я покани. Джак Питън, с опасните зелени очи и усмивка убиец. Джак Питън, чиято снимка с някоя хубавица всеки ден се появяваше тук или там.

Какво ще кажеш да вечеряме заедно? — очакваше да чуе тя, за да отговори: Не.

Джейд Джонсън не можеше да бъде една от групата. Не желаеше да бъде вписана в ежедневно удължаващия се списък. И все пак можеше поне да я покани.

Единствената й разтуха беше работата. Бевърли непрекъснато я сватосваше с подходящи кандидати, но не беше припламнала никаква искра.

— Престани, моля те — беше й казала след последния — кльощав, гущероподобен мъж, безинтересен събеседник с няколко милиарда в джоба.

— Но той е тъй богат — настоя Бевърли. — Почти колкото Закари.

— Голяма работа!

Обичаше Бевърли, но тя напоследък май мислеше само за пари. Очевидно влиянието на Закари Клингър си казваше думата. Не го харесваше и усещаше, че той се чувства неловко в присъствието на жени. Особено силни и независими жени. Бевърли обаче не даваше прах да падне отгоре му.

— Не го разбираш — тросна се тя на Джейд.

— Много добре го разбирам.

Шейн Диксън — режисьорът на рекламите й за „Клауд“, беше единственият мъж, с когото би се обвързала. След като се разведе, стана много настойчив. Не беше съвършен, но поне й беше подръка. Щеше да вечеря с него в „Спаго“, тъй че се облече съответно — бял панталон, пъхнат в ботушките, и огромен пуловер от бял кашмир с отпуснат колан.

Когато мина да я вземе в осем без петнайсет, беше напълно готова.

 

 

В осем без пет Джак Питън пристигна в къщата на Кели Сидни на „Сънсет Плаза Драйв“. Не беше готова. Кели винаги закъсняваше.

Къщата беше пълна с деца и кучета. Тригодишният син на Кели имаше на гости двама приятели. Кучетата бяха лабрадор, немска овчарка и златист кокер-шпаньол. Весела прислужничка тракаше с тенджери в огромната кухня, във всички стаи трепкаха телевизионни екрани. Витаеше духът на домашен уют.

Джак се попита дали някога ще стане участник в подобна сцена. През двата месеца, които прекара с Хевън на плажа, едва успяваше да я държи под око. Не му беше приятно да си го признае, но когато тя се върна в Долината при Джордж, изпита истинско облекчение.

Най-много го беше яд, че през цялото време, докато се грижеше за Хевън, милата й грижовна майчица Силвър не се бе обадила нито веднъж. Неописуемо женище.

Кели го поздрави полуоблечена, с ролки на главата и разсеяно махване.

— След две минути съм готова — обеща тя.

Сияещата прислужница му сипа щедра доза уиски и той отново се замисли за студенината на Силвър към собственото й дете. Често се беше чудил наред с всички останали кой е бащата. Струваше му се невероятно гадно от страна на Силвър да не открие името му поне на дъщеря си.

След половин час се появи Кели, много хубава, с бледосиня рокля и дълги обици. Говореше се, че е костелив орех при продуцентството на собствените си филми. Безгрижното й изражение в момента не подсказваше подобно нещо.

— Къде отиваме? — запита тя, като едновременно милваше кучетата, целуваше децата и инструктираше прислужницата. Очевидно беше забравила, че когато си определиха срещата, беше избрала „Спаго“.

— Обожавам пицата с пушена сьомга, която приготвят — беше казала тя.

Той провери паметта й.

— В „Спаго“.

— Изборът ти е съвършен — усмихна се щастливо тя. — Обожавам пицата с пушена сьомга, която приготвят!

 

 

Шейн току-що бе подписал първия си договор като режисьор на игрален филм. Беше празнично настроен — поръча шампанско, от което Джейд получаваше страшно главоболие, и възбудено говореше за бъдещето си. Бивш жител на Ню Йорк, той притежаваше известен хлапашки сексапил. Приличаше на Ал Пачино. И също като Ал Пачино беше нисък. В нейните очи това беше лек минус. Беше висока и предпочиташе мъже от своя калибър. Шейн беше с няколко сантиметра по-нисък от нея и до този момент точно това я беше спирало да се обвърже с него, въпреки че той не се отчайваше. Тази вечер може би щеше да промени решението си. Само работа, работа… А той беше привлекателен мъж, въпреки че прекаляваше с разговорите за самия себе си. Току-що беше привършил двегодишен курс на лечение с психоанализа и сега смяташе, че е готов да излекува болките на света.

Тя заоглежда разсеяно шумния ресторант, докато той описваше срещата, която току-що беше провел с бившата си жена — зла като оса бостънка, за която изобщо не е трябвало да се жени.

— Знаеш ли какво? — сериозно продължи той. — За първи път не изпитах желание да я зашлевя.

— Колко възпитано от твоя страна — сухо отбеляза тя.

— Не. Ти не разбираш. За мен това е невероятен пробив. Говорим на макроравнище.

— Нима?

— Да. В състояние съм да гледам кучката право в очите, без да се давя от желание да я стисна за гушата.

— Изумително.

— Точно така.

Продължи да говори, а тя не спираше да оглежда знаменитостите, които изпълваха ресторанта. В единия край седеше Джони Карсън. В другия — Джон Траволта. Елизабет Тейлър и Джордж Хамилтън се появиха като кралска двойка. Дали Шейн ще говори за бившата си жена и в леглото? И дали въобще ще говори? Внезапно се запита дали са верни слуховете, че ниските мъже са супернадарени в други области, като компенсация на ръста…

— Какво се хилиш? Аз изливам душата си пред теб, а на теб ти е смешно!

— Извинявай! Сетих се за нещо, което Антонио направи вчера в студиото. Невероятна скица е!

— Да. Та ти разправям…

Извърна се. Понякога беше непоносимо скучен. Привлекателен, но скучен. Привлекателен, но нисък.

В ресторанта влезе Джак Питън.

Джак Питън с Кели Сидни.

Седеше на тръни и наблюдаваше как спира на масата за резервациите и се шегува с момичето, след което веднага го поведоха към масата му до прозореца. Беше така разположена, че седна точно срещу нея. В началото не я забеляза, наведе се и каза нещо интимно на Кели, която се засмя.

Точно когато се канеше да поръча аперитива, я зърна и изпълни един от класическите си номера — изгледа я разсъбличащо.

— Здравей — усмихна се и й махна.

— Здравей — отговори на усмивката му тя.

Кели и Шейн се извърнаха едновременно да видят с кого се поздравяват партньорите им. Оказа се, че и те се познават, и също се поздравиха. Тогава Кели се зае с представянето.

— Шейн Диксън, Джак Питън.

Джак рече:

— Кели Сидни, Джейд Джонсън.

Размениха по няколко банални комплимента, обърнаха си гърбове и се върнаха към предишните разговори.

— Винаги съм искал да се запозная с него — каза Шейн. — Интересен човек. Откъде го познаваш?

— Антонио ме запозна — уклончиво отвърна тя.

— Главозамайваща е — въздъхна Кели. — Откъде я познаваш?

— Запознахме се в Лас Вегас на един купон на Карлос Брент. А мъжът кой е?

— Шейн е режисьор от Ню Йорк.

— Филмов?

— На реклами. Но май чух, че получава предложения и за филми. Той е постановчик на рекламите на „Клауд“. Чудесни са, тъй оригинални. Виждал ли си ги?

— Не — излъга той.

— Операторската работа е ненадмината. Бих искала в следващия си филм да изглеждам като нея.

„Не се и съмнявам, помисли той. Само че, скъпа моя, колкото и да си хубава, няма да успееш.“

Вечерята беше интересна. Шейн и Кели, седнали с гръб един към друг, нямаха представа за искрите, които припламваха между масите им. Джейд се опита да се съсредоточи върху кавалера си, което се оказа невъзможно в близост до Джак Питън. Джак се стараеше да отдаде всичкото си внимание на Кели, докато крадешком наблюдаваше всяко движение на госпожица Джонсън.

Тя не можа да преглътне нито хапка.

— Нали умираше от глад? — отбеляза Шейн.

Загълта шампанско. По дяволите махмурлука, имаше нужда да пийне.

— Предполагам, че съм повече жадна, отколкото гладна — смотолеви тя.

Джак поръча пица с пушена сьомга и с облекчение я остави на Кели да я излапа цялата. Разправяше му случки от студията — разкази на ужаса за отношението на високопоставени мъже към жените звезди, господарки на съдбите си.

— Защо не говори за това в предаването? — подхвърли той. Беше участвала преди три седмици.

— Ще дойда пак — сладко обеща тя, — когато имам нов филм за рекламиране.

Погледна нагоре и срещна очите на Джейд. През цялата вечер умишлено се бяха старали да не се гледат. Този път никой от двамата не отмести поглед. Тя усети огън, който я обхвана от главата до петите, и разбра, че Шейн Диксън току-що загуби играта.