Джаки Колинс
Холивудски мъже (79)

78

— Здравей, Жак. — Френската актриса с приканващите очи и дрезгавия глас седеше в Зелената стая, когато той надникна през вратата няколко минути преди предаването. Закърши се предизвикателно през стаята, целуна го по двете бузи в галски стил и го заля с мощна вълна мускусен парфюм. Беше облечена в яркочервено.

Сенатор Питър Ричмънд — гостът му за предстоящото предаване, скочи и я последва.

— Джак! — Ръкостискането му беше сърдечно. — Радвам се да те видя. Очаквам с нетърпение да кръстосаме шпаги. Само не бъди прекалено жесток: за първи път ми е, с теб, естествено — добави закачливо той.

Като се оглеждаше отчаяно за Арита, Джак се мъчеше да разбере какво става. Някъде по веригата беше възникнала засечка. Арита трябваше да отмени вечерята му с Даниел Вадим и ако не беше тук като дама на солидно женения сенатор, Джак беше здравата загазил.

Отправи им приятелска усмивка.

— Удоволствието е мое, сенаторе.

— Долетях специално — намигна той. — А госпожица Вадим ме покани да дойда на вечеря с вас. Непрекъснато й повтарям, че последното нещо, което бихте желали, е моята компания, но тя настоя. Поне един светъл лъч, докато изтърпявам едночасовото изтезание!

— Ще си почивате по време на рекламите. — Джак пусна чара си на автопилот и си представи как ще удуши Арита, въпреки че убийството му се струваше твърде меко наказание.

Но какво да прави с Джейд? Не можеше да покани и нея. И все пак единствено му се искаше да е с Джейд.

— Пет минути, господин Питън — извика асистент-режисьорката Джини.

Проучвателят на сенатор Ричмънд забърза към Джак, докато Даниел се накланяше интимно към него.

— По-късно, chéri — прошепна прелъстително тя. — Ще се отървем от господин сенатора и ще направим, как му казвахте, една хууубава любов.

Нямаше желание да прави подобно нещо, освен с Джейд. Господи! Как попадна в този капан?

— Къде е Арита? — обърна се той към Джини, докато я следваше към студиото, готов да застане пред очакващата го публика.

— Предполагам, че е в кабината — отвърна тя.

— По дяволите!

— Станало ли е нещо?

— Кажи на Арита от мое име да се обади на Джейд Джонсън. Накарай я да й предаде, че ще се забавя в студиото и ще й се обадя по-късно. Но веднага!

— Тъй вярно!

 

 

Джейд се преоблече в джинси и пуловер. После три пъти смени пуловера. След това замени джинсите със спортен панталон, но й се стори твърде торбест и отново обу джинсите.

Беше изтрила грима си от студиото, благодарение на което придоби по-изискан вид, изми си косата, като я остави да изсъхне сама и да огради лицето й с буйни къдрици.

Изпълнена с енергия, отиде в кухнята, накисна телешкото в лимонов сок, наряза картофите, накълца магданоза, изчисти младия зелен фасул. След това заля ягодите с „Гран Марние“ и разби сметаната със захар.

Не си направи труда да слага голямата маса, а подреди салфетки на ниската масичка пред телевизора, в случай че му се гледа „Хил Стрийт Блус“. А ако не… пъхна в уредбата касетка на Сейд. Отвори заледена бутилка бяло вино и включи телевизора точно навреме за началото на „Очи в очи с Питън“.

Седна и щастлива загледа предаването.

 

 

Сенаторът се оказа приветлив и плъзгав, истински политик, който отговаряше на въпросите с непоклатимо добродушие, като заедно с това успяваше да наблегне на всичко, което смяташе за необходимо.

Стори се интересен на Джак. Как бе възможно човек да говори такива глупости и въпреки това да изглежда обезоръжаващо мил? Сенатор Ричмънд успя да го стори. За първи път Джак го остави да му се размине. Мислите му бяха другаде.

— Отдавна не съм гледал по-противно предаване — оплака се разстроеният Олдрич. — Ти му отстъпи инициативата. За Бога, Джак, това беше предаване на Питър Ричмънд.

— Къде е Арита? — рязко попита Джак, без да обръща внимание на критиката.

— Казах ти, че…

— Чух какво каза. Не съм в настроение за анализи.

Намери Арита в кабинета. Щом го видя, тя разпери безпомощно ръце.

— Знам, знам, съжалявам. Нищо не мога да направя.

— Можеш поне да ми обясниш какво е станало.

— Сутринта се обадих по телефона на Даниел. Не беше вкъщи и говорих с някаква чужденка, която даде вид, че разбра съобщението ми.

— И какво беше то?

— Че се налага да отмениш вечерята. Дори й продиктувах името ти буква по буква, за да съм сигурна.

Той поклати глава и нервно се заразхожда из кабинета.

— Сега не само че трябва да я заведа на вечеря, а на врата ми увисна и проклетият сенатор. Знаеш ли, че за нищо не те бива? — Измъкна цигара от бюрото й. — Какво каза Джейд?

— Ъъъ… Джейд — проточи неразбиращо тя.

— Не ми казвай, че си оплескала и това.

Арита изглеждаше объркана.

— Трябваше ли да правя нещо?

— Боже мой! — Вече беше бесен. — Още ли не си се обадила?

Тя се намръщи и рече:

— Моля те, престани да крещиш.

Джак пое дълбоко дъх и търпеливо заобяснява:

— Казах на Джини да ти предаде в контролната кабина да позвъниш на Джейд и да й кажеш, че не мога да отида тази вечер. Направи ли го?

— А, да.

— Как го прие?

— Спокойно.

Въздъхна с облекчение.

— Резервирай ми маса за трима в „Чейсънс“.

— Веднага.

Щом излезе от стаята, Арита трескаво заразгръща телефонното си тефтерче. Джини не й беше предала нищо и Арита знаеше, че ако Джак разбере, ще я уволни на секундата. Джини бе млада и възторжена и Арита не искаше това да й се случи.

След като я прикри, побърза да се обади. Наближаваше девет и половина.

Джейд остави слушалката и не можа да сдържи вълната на разочарование, която я заля. Защо не й позвъни сам? Защо беше чакал почти до девет и половина, за да накара някой да й се обади и да отмени посещението му от негово име?

— Налага се Джак да вечеря със сенатора — беше обяснила асистентката.

Щом е така, защо не я покани да ги придружи?

А може би очакваше прекалено много. В края на краищата беше сигурна в собствените си чувства, но очевидно за Джак Питън беше поредното момиче за една нощ.

Почервеня от яд. Репутацията му беше всеизвестна. Шейн я беше предупредил, защо ли не го послуша? Розите вероятно бяха обичайна практика. А тя се беше държала като кръгла глупачка.

Е, нямаше да седи вкъщи и да рони сълзи. Вчера се беше обадил Кори да я покани на купон в тесен кръг в чест на Петри — новия нюйоркски модист. И Антонио беше оставил известие на телефонния секретар с настояване да отиде. Точно това смяташе да направи.

 

 

Не трябваше да е гений, за да разбере, че стабилно жененият сенатор е хвърлил око на френската актриса. С малко творческо сватосване Джак реши, че след час ще може да се измъкне, стига Джейд още да иска да го вид измислеше за нея, докато Даниел бръмчеше с монотонния си дрезгав глас, а очите на сенатора жадно опипваха гърдите й. У Джейд имаше нещо тъй прекрасно и различно. Колкото и красива и възбуждаща да беше, това не бе главната й притегателна сила. Имаше свободен дух. Беше го усетил още първия път, когато я видя, и сега, когато бяха склонни да започнат сериозна връзка, искаше да я опознае истински. Всъщност нямаше търпение да започне…

Погледна притеснено часовника си и реши, че може да се измъкне и да й се обади, без да забележат отсъствието му.

— Извинете — рече вежливо той.

Сякаш щяха да му обърнат внимание.

Портиерът извика такси и тя тръгна. Беше се преоблякла набързо в къса черна кожена рокля с много сребърни бижута.

— В „Чейсънс“ — каза тя на шофьора иранец, който потегли, като че ли половината полиция на Лос Анджелис беше по петите му.

В таксито запали цигара, дръпна веднъж и я угаси. Отвори чантата си, извади кутията с козметика и внимателно провери грима си. С известно неудоволствие забеляза, че все още излъчва сиянието на страхотния секс от миналата нощ.

По дяволите Джак Питън! Защо ли въобще беше влязъл в живота й?

Шофьорът на таксито започна да говори, докато постоянно избягваше смъртта по булевард „Уилшър“.

— Откъде, си, госпожо?

— От Ню Йорк — промърмори тя с неудоволствие. Не искаше да се разконцентрира.

— Така си и мислех. Приличаш на нюйоркчанка. Двамата ми братя живеят там. Единият е женен за истинска красавица. Другият…

Спря да го слуша и съжали, че не взе собствената си кола, а трябваше да изтърпи семейната история на шофьора.

 

 

Телефонът на Джейд не отговаряше, не беше включила и телефонния секретар, тъй че не можа да й остави дори съобщение. Вероятно беше излязла. В края на краищата не можеше да иска от нея да седи до телефона и да чака да й се обади. Веднъж да се отърве от сенатора и Даниел, щеше да мине покрай апартамента й и да я изчака там.

Идеята го ободри. Нямаше търпение да тръгне. Върна са на масата и сенатор Ричмънд скочи на крака.

— Утре рано имам среща — обясни той.

— Тъй ли?

— В седем и половина.

Даниел протегна ръка.

— Au revoir, сенаторе.

— Лека нощ, госпожице… ъъъ… Вадим. Беше ми много приятно.

— И на мен, сенаторе.

Джак местеше поглед от единия към другия. Какво ставаше тук? Мислеше, че нещата между тях са опечени. Сенаторът излезе бързо и го остави сам с Даниел. Тя плъзна ръка по тила му и доближи лице.

— Иска да спя с него — прошепна дрезгаво. — Обещах да отида в хотела му по-късно — добави с тайнствена усмивка. — Какво да правя, Жак?

Без съмнение очакваше да чуе „в никакъв случай“. При нормални обстоятелства би го казал, но сега положението беше по-различно и единственото му желание беше да се отърве от нея.

— Обещанието си е обещание, Даниел — обяви благоразумие той.

На лицето й се изписа недоумение. Даниел Вадим бе свикнала мъжете да се стелят в краката й.

— Кучи син! — възкликна учудено тя.

— Може и да съм кучи син, но съм искрен — подслади той думите си с усмивка.

Тя го загледа с разбиране.

— Какво има, Жак? Да не си се влюбил?

Той кимна стеснително, сякаш се срамуваше от слабостта си.

Даниел сви рамене и продължи:

— Тогава защо си с мен, скъпи?

— Обстоятелства.

— О, Жак, какъв типичен американец си. — Потупа го делово по ръката. — Да тръгваме. Аз ще навестя сенатора. А ти… — Пак сви рамене.

Госпожица Вадим разбираше от тези неща.

 

 

Естествено, шофьорът на таксито нямаше дребни да й върне остатъка от петдесет долара. Не й вървеше тази вечер.

— Ще ги разваля — с раздразнение заяви тя, влезе в „Чейсънс“ и се отправи към гишето.

Шофьорът я следваше по петите, явно опасявайки се, че ще изчезне през задния вход. Продължаваше да ломоти нещо за крадци и опасностите от носене на суми над двайсет долара.

Развали петдесетте долара, плати му и той си тръгна с недоволно грухтене. Тъкмо се накани да влезе, и една ръка я спря.

— Джейд — произнесе непознат мъжки глас.

Обърна се и видя напълно неизвестен за нея мъж. Той разбра, че тя не го позна, и се представи.

— Аз съм Пен Съливан. Видяхме се с Бевърли д’Амо преди няколко месеца в „Мортънс“. Бях с Франсис Кавендиш. На делова вечеря.

— Нима? — рече дяволито. Спомни си го. Бевърли беше обяснила, че е актьор. — Надявам се, че сте имали полза от нея — добави тя, като се сети и за разменените реплики между него и по-възрастната жена на паркинга.

Той прекара ръка през гъстите си къдрици.

— Вече работя. По-добре е, отколкото да сервирам по ресторантите, което правих цели три години в този град.

Беше малко над двайсетгодишен и безспорно привлекателен.

— Отивам на купона на Петри. А вие тук ли ще вечеряте?

— И аз отивам там — отвърна тя.

— Сама? — запита той с известна надежда.

 

 

Джак държа стола на Даниел, докато стане. Както би се изразил Хауард, французойката го надцака с поведението си. Може би в знак на благодарност щеше да я представи на Хауард, за да й даде роля в някой филм. Във Франция беше звезда, но в Америка още не бе пробила. Но се държа като дама и той не можа да не се възхити от поведението й. Прегърна я приятелски през раменете и тръгнаха към изхода.

Тъкмо когато Джейд се канеше да отхвърли очевидните аванси на Пен Съливан, Джак и Даниел се появиха във вестибюла на ресторанта. Изглеждаха погълнати един от друг. Ръката му беше обгърнала голите рамене на френската актриса, която го гледаше с обожание. Когато се приближиха, тя измърмори:

— Merci, chéri! — Изправи се на пръсти и го целуна по бузата.

Джейд остана като ударена от гръм. Какъв мръсник! Не можа да повярва на очите си!

Веднага се овладя и се обърна към Пен.

— Да вървим на купона — заяви хладнокръвно тя и го хвана плътно под ръка.

— Чудесно — отвърна приятно изненадан той.

В този момент Джак ги забеляза.

— Ей — започна той. — Какво правиш тук? Тъкмо смятах…

Усмихна се, но погледът й беше стоманен.

— Джак Питън — възкликна безгрижно тя. — Радвам се да те видя. Познаваш ли моя приятел Пен Съливан?

Нямаше желание да се запознава с красивия млад актьор. И какво, по дяволите, правеше тя с него?

Очевидно на Джейд Джонсън не й трябваше много време да смени пропадналата си среща с друга. А той я смяташе за по-различна.