Джаки Колинс
Холивудски мъже (77)

76

— Трябва да летя за Аризона — обяви кисело Хауард.

— Защо? — запита Попи.

— Защото Уитни Валънтайн се кандидатира за путка на годината.

Попи сви устни.

— Знаеш, че не обичам тази дума, Хауард.

— Понякога няма друга.

— Потърси и ще откриеш — строго го смъмри тя.

— Стига, Попи. Не съм в настроение за превземките ти.

Не можеше да се отрече на Попи, че знаеше докъде да се простира, и когато й каза да престане, тя бързо се подчини.

— Имах убийствен ден от сутринта — изръмжа той и й разправи всичко за конфликта на снимачната площадка между Силвър, Карлос и Закари.

Очите й се разшириха.

— Закари Клингър удари Карлос Брент?

— Просна го на земята.

— И какво ще стане сега?

— Познай кой трябва да оправя нещата!

— Ти, естествено.

— Точно така. Силвър е виновна за всичко. Още една путка.

— Хауард!

Вдигна ръка.

— Добре, добре. Край на путките.

— Говорят ли си?

— Усти не отварят. Карлос заплашва, че ще напусне, и какъвто е див, като нищо ще го направи. Хубавото в случая е, че той има по-голяма нужда от нас, отколкото ние от него. Коя друга студия ще даде на минало величие като Карлос главната роля в продукция за двайсет милиона?

— О, Хауард! — възкликна Попи с глезено детско гласче. — Толкова си умен!

Попи не се скъпеше на ласкателства, и то тъкмо когато той имаше най-голяма нужда да му повдигат самочувствието.

— Въпреки това — продължи Хауард — трябваше да прекратим снимките до края на деня. Дано до утре духовете да са се уталожили.

— Не трябва ли да останеш тук и да се убедиш в това?

— Разбира се, че трябва. Но на снимките на „Убийство“ възникна още по-тежък проблем. Ако не отида там да принудя Уитни да си раздвижи задника, ще се наложи филмът да спре. Тя играе второстепенната роля, но всички нейни сцени са в Аризона.

— Какво е направила?

— Преструва се на болна. Вкиснала се е, защото Манън и Клариса правят чудеса на екрана и извън него.

— Чък не е ли с нея?

— Беше. Но вчера пак се скарали и той си заминал. Оттогава пу… ъъъ… тя се обявила за болна и не става от леглото.

— Толкова е несправедливо — изскимтя Попи. — Защо само ти трябва да решаваш всички тези проблеми?

— Ще се справя — храбро заяви той, като си мислеше, че може би това е подходящият момент да чукне набързо Уитни. Господ беше свидетел, че чака достатъчно.

— Да ти приготвя ли багажа? — попита неизменно грижовната му съпруга.

— Да. Но няма да отсъствам повече от трийсет и шест часа.

Малко след това вече бе в самолета на компанията.

Попи, оставена на произвола на съдбата, се обади на Кармел да чуе версията на Орвил за случката. След това докладва цялата история на Айда, която вече я знаеше, но не се интересуваше.

— Не забравяй за обеда ми в чест на Джейд Джонсън утре — напомни тя и на двете. — В дванайсет и половина, в Бистрото.

Помъчи се да реши да се обади ли на Мелани-Шана, или не. Не, реши. Скоро Мелани-Шана щеше да бъде бившата госпожа Манън Кейбъл, а нямаше нищо по-отегчително от приятелство с бивши съпруги. Какъв беше смисълът, след като известният съпруг вече липсваше?

От друга страна, може би някой трябваше да каже на Мелани-Шана за Манън и Клариса. В края на краищата имаше право да знае. Ако Хауард си сваляше гащите под път и над път, Попи с положителност би искала да я предупредят. А и бедното момиче трябваше да роди всеки момент, тъй че Манън може би нямаше да я изостави и тя щеше да продължи да бъде госпожа Манън Кейбъл.

Попи въздъхна. Ах, тези решения. Безупречно поддържаната й ръка посегна към телефона.

 

 

Дърк Прайс — режисьор и сценарист на „Убийство“, посрещна Хауард на летището в Аризона. Беше дългокос, двайсет и осем годишен възпитаник на Филмовата школа към университета на Лос Анджелис, направил два филма с младежка ориентация (разголени девственици, разгонени момчета и разгром на обществена собственост), които имаха огромен касов успех. Това бе първият му опит в територията на зрялата публика и ежедневно заснетите ленти, които веднага се изпращаха на Хауард в Холивуд, бяха впечатляващи. Особено играта на Манън Кейбъл — беше изключителен, направо смайващ. Клариса, както винаги, беше пламенна. А Уитни Валънтайн изглеждаше невероятно и играеше, сякаш току-що е завършила едномесечен курс по актьорско майсторство.

— Искам да я сменя — бяха първите думи на Дърк. — Съсипва целия ми филм.

— Целия ни филм — поправи го Хауард. — Длъжни сме да спазваме договора.

— Тя не спазва своята част — разгорещено заспори Дърк.

— Трябва да се въртя около нея по цял ден, а това ще съсипе бюджета ни.

— Нали затова дойдох? Ще поговоря с Уитни.

— Защо не й платим неустойката и не я изпратим по живо, по здраво? — запита Дърк. Дългата му коса бе вързана отзад на опашка и носеше една диамантена обица.

— Защото — търпеливо заобяснява Хауард и се почувства към осемдесет и пет годишен — не можем. Просто и ясно.

— Шибана работа — ядоса се Дърк.

Хауард опипа тупето си да се увери, че е на място. Дърк също започваше да оплешивява над челото. Каква ли полза щеше да има от дългата коса на тила, когато отпред нямаше да има нищо?

Бяха резервирали стая за Хауард в същия хотел, в който беше Уитни. Пусна си душ и се преоблече, преди да я посети.

Вратата на апартамента отвори помощницата й, която изпълняваше ролята и на секретарка.

— Господин Соломан — рече жената. — Слава Богу, че сте тук. Уитни ви очаква.

Чакаше го, седнала с кръстосани крака в средата на леглото. Носеше бледорозов анцуг и маратонки в пастелни тонове. Беше подчертано намусена. Забележителната й коса бе укротена в две ученически плитки. На лицето й нямаше грим, но поради здравия загар това беше без значение.

Усети поздрав от дървения господ. Надяваше се, че няма да проличи под лекия сив панталон.

— Хауард — простена тя. — Искат да ме разпнат!

— Кой? — запита търпеливо той и седна на ръба на леглото.

— Всички! — Наситеносините й очи плувнаха в истински сълзи.

Защо не можеше да играе на екрана така, както извън него?

— Разкажи ми всичко, миличка — успокоително рече той.

С трепереща долна устна изсипа цяла литания от оплаквания. Режисьорът не я искал… Клариса била кучка… Манън бил копеле… екипът бил недружелюбен. Всички участвали в заговор срещу нея.

— В края на краищата, Хауард — завърши тя с негодувание, — аз приех второстепенна роля във филм, в който трябваше да играя главната.

— Знам — съгласи се съчувствено той. — И няма да съжаляваш. Тази роля ще ти отвори всички врати. В снимките досега засенчваш Клариса. Това е твой филм.

Настроението й видимо се оправи.

— Наистина ли?

— Бих ли те излъгал?

— Знаеш, че ти вярвам.

Повярвай и на оная ми работа, едва се сдържа да не й каже той, защото въпросната работа не можеше да си намери място.

— Слушай, миличка, не бъди враг на самата себе си. Отведи хубавото си дупенце на снимачната площадка, и то още утре. Моля те! С това, че не ходиш на работа, само правиш услуга на Клариса. По този начин смята да те елиминира от филма. — Спря и се подготви да каже най-важното. — Ако не отидеш, Уит, ще се намесят адвокатите и няма да мога да направя нищо. Много ще ми е неприятно да гледам как съсипваш цялата си кариера с един грешен ход.

Загледа се замислена в него с напрегнато изражение и извити надолу устни. Изведнъж като слънчев лъч иззад облак на лицето й се появи усмивка. Уитни Валънтайн имаше най-ослепителната усмивка на света.

— Дяволски прав си, Хауард. Благодаря, че беше толкова откровен. — Плъзна се по леглото и го целуна.

Целувката беше насочена към бузата му, но той се изхитри и с бързо движение подложи устните си. Сграбчи я в мечешка прегръдка и й демонстрира прочутата смукалка на Хауард Соломан. В училище целувките му бяха легендарни.

Тя оказа лека съпротива, съвсем лека, и след това се предаде! Отговори му. Получи се дълга, страстна, задушевна целувка. Накрая го отблъсна и въздъхна.

— О, Хауард, не бива да го правим. Ти си женен.

— Само на думи — заяви той по-бързо от звука. — Откак се роди Роузлайт, Попи не може да води полов живот. Лекарите казаха, че е на психиатрична почва. Лекува се. Но аз съм все още мъж, Уитни. И то самотен.

— Едва ли си самотен. Имаш такива възможности… — Гласът й заглъхна.

— От години чакам този момент — настоя възбудено той. — Ти, аз и никой друг.

Тя не повярва на историята за Попи дори за секунда. Но една връзка с Хауард щеше да стабилизира положението й на снимачната площадка и да вбеси Манън, който може би вече не я обичаше, но щеше да се засегне, ако тя легнеше с друг от бившите му най-добри приятели.

— По-късно — обеща му с тих шепот. — След вечеря. Само ти… и аз.