Джаки Колинс
Холивудски мъже (10)

9

Разопаковането на кашоните беше загубило своята привлекателност. Посещението на Кори разстрои Джейд и тя повече не можа да се съсредоточи. Седна объркана и прегледа страниците на телефонното си тефтерче с лосанджелиски номера. Няколко от записаните познати бяха приятели на Марк, тъй че ги прескочи и потърси своя приятелка — чернокожа екзотична манекенка, с която преди време беше живяла в една квартира. Бевърли д’Амо. Беше се преместила в Лос Анджелис преди две години, за да се пробва на актьорското поприще, и сега според телефонния секретар снимаше в Перу и щеше да отсъства известно време. Разочарована, потърси друга една манекенка и фотомодел, с която се познаваше от Ню Йорк. Намери я вкъщи, но трябваше да слуша в продължение на трийсет и пет минути оплакванията й от съпруга женкар. Обади се на омъжена приятелка, която се оказа в центъра на объркан и сложен развод. Неприятностите с мъже очевидно добиваха епидемичен характер.

Реши да опита компанията на по-забавни хора, затова се обади на фотографа Антонио — извънредно приятен човек, стига да преглътнеш превземките му в стил „ненадмината звезда фотограф“. Често бяха работили заедно и можеха да си спомнят не една нощ на веселби, когато той отскачаше до Ню Йорк.

— Тук съм — обяви тя. — А добрата новина е, че съм свободна, тъй че може да се видим. За предпочитане довечера.

— Bellisima — пропя той. — Моята bella Джейд. Какво прекрааасно удоволствие да чуя гласа ти.

— И за мен, скъпи. Как е Дикс?

— Вече го няма — прозвуча драматичният отговор.

— Пак те зарязаха, така ли? — Не беше изненадана. Антонио всеки месец си намираше нов приятел и според него всички го изоставяха.

— Какво искаш, англичааанин — изсумтя Антонио, сякаш това обясняваше всичко.

— Е, значи ставаме двама без гаджета. Върнах Марк на жена му.

— Bene. И той беше англичааанин. Довечера ще те заведа на рождения ден на една истинска кууучка.

— Познавам ли я?

— Силвър Андърсън. Ще позеленее, като те види. Облечи се добре, bella.

Затвори телефона и реши, че голям холивудски купон в компанията на пиперливия Антонио беше точно това, от което се нуждае. Обикновено думата „купон“ директно предизвикваше отказа й. Марк странеше от големи сбирки. Вероятно не искаше да рискува някой да го снима с нея.

Какво ли беше обяснявал на жена си? Жълтите журналисти често ги бяха снимали на излизане от ресторанта на Илейн в Ню Йорк или при откриването на нови художествени галерии. Познавайки добре Марк, тя не се съмняваше, че я беше представял за случайна позната, и аристократичната лейди Фиона беше вярвала на всяка негова лъжлива дума. Марк и безупречните му лъжи. Господи!

Сипа си чаша вино и си позволи удоволствието да си припомни развръзката.

 

 

Лорд Марк Ранд се връщаше от фотографска мисия, изисканите му черти грееха от добро настроение, кестенявата коса беше разрошена като на малко момче. Наближаваше петдесетте, но не изглеждаше на повече от трийсет и пет. По план трябваше да прекара шест дни в Ню Йорк при нея, а след това да се върне в Лондон. Обикновено разпределяше времето си между Англия, Америка и различни задачи в чужбина.

Пусна на земята многобройните фотоапарати и я прегърна.

— Здравей, красавице. Готова ли си да приютиш и нахраниш един капнал от умора англичанин?

Шестте години вече бяха част от миналото й, но не искаше да му го казва веднага.

— Вониш като камила — отбеляза тя и сбръчка нос. Той се засмя и рече:

— Изкъпи ме. Натрий ме с благовонни масла. Масажирай умореното ми тяло и ще бъда вечно твой.

Изричащ баналности английски задник. Защо никога преди не го беше забелязвала?

Той влезе в тесния хол на апартамента й в Гринич Вилидж. Няколко пъти й беше предлагал да се премести извън града в по-скъпо жилище.

— Можеш да си го позволиш — оплакваше се той. — Защо стоиш тук?

Не беше споменавал възможността да плати част от наема й. Не че имаше нужда от пари, печелеше достатъчно добре. Все пак… подобно предложение щеше да покаже ангажираност.

Никога досега не й беше правило впечатление.

— Как мина пътуването?

— Божичко, невероятно беше! — възкликна той възторжено. — Не съм виждал такива залези.

— А момичетата? — Говореше за трите фотомодела, които беше снимал за календар с голи тела.

— Млади, скучни и тъпи.

— Спа ли с тях?

Вдигна подигравателно вежди.

— Що за странен въпрос?

— А с жена си спиш ли?

Той се намръщи и рече:

— Какво става с теб? Знаеш, че не. Обсъждали сме този въпрос хиляди пъти.

Гледаше го, без да мига.

— Искам да ми го кажеш пак.

Поклати глава и издекламира:

— Не съм спал с трите скучни малки моделчета. Не спя и с жена си. — Спря. — Това задоволява ли те?

— От колко време не си спал с нея?

— Джейд — в гласа му се прокрадна острота, — уморен съм и умирам от глад. Пътуването беше изнурително и бих желал да си почина.

— От колко време, Марк?

Даваше му последна възможност да каже истината.

— Фиона и аз не сме спали, откак се запознах с теб — тросна се той. — Знаеш го прекрасно и ми е противно да бъда подлаган на подобни разпити.

Очите й светнаха застрашително.

— Нито веднъж ли?

Отвърна на погледа й, без да мигне.

— Нито веднъж, нито дваж — Съблече якето си и продължи: — А сега, моля те, мога ли да получа едно уиски със сода? И гореща баня. И неподправеното удоволствие на твоето тяло. В този ред.

Всичко беше свършено, но защо да не си поиграе малко с него? Да му причини болка, както той на нея.

— Разбира се, господине — весело изрече тя. — Едно голямо уиски с капка сода. И ще приготвя банята ви.

Той си отдъхна.

— Какво добро момиче!

Какъв английски задник!

Зае се да пълни ваната, но пусна само гореща вода. След това отиде в кухнята и наля канадски бърбън в пластмасова чаша — Марк мразеше пластмасовите чаши почти колкото канадския бърбън, и добави две кубчета лед, което бе за него върховно оскърбление.

Като си подсвиркваше весело, Марк влезе в банята. Изглеждаше смешен в торбестите шорти. Тя го последва с питието.

Събу шортите и стъпи във вдигащата пара вана.

— Божичко! — изрева и бързо отскочи. — Вряла е!

— Извинявай — промърмори тя и му подаде чашата.

Той отпи солидна глътка и едва не се задави.

— Но това е бърбън — кресна обвинително. — Знаеш колко го мразя.

— О, Боже!

Гледаше го съвсем безучастно. Така, гол в банята й, не беше най-привлекателната гледка на света. Краката му бяха твърде тънки, а почервенелите от горещата вода стъпала и глезени не допринасяха много за естетиката на вида му. Пенисът му бе жалък и провиснал, имаше шкембенце и гърди с втъкани червеникави косми, изпъстрени със сиво.

Точно такъв искаше да го запомни.

— Изглежда наистина се е случило нещо — заяви той накрая. Очевидно не беше изцяло безчувствен към настроението й.

Тя бръкна в джоба си и извади смачканата изрезка от списание със снимката на лейди Фиона, гушнала малкия лорд или какъвто се наричаше според английските закони.

Той я погледна, без да губи самообладание.

— О — продума спокойно, — това е печатна грешка. Дяволски глупава грешка. Това е Фиона с детето на брат ми.

Очевидно я смяташе за малоумна. И защо не? Беше се държала повече от малоумно вече шест години.

— Проверих — сряза го хладно тя. — Това е твоят син.

Той протегна ръка към една хавлия и я зави около кръста си, очите му избягваха погледа й.

— И как го направи? — запита притеснено.

— Не се тревожи. Не съм се обаждала на Фиона да я питам. Можеш спокойно да се прибереш у дома.

— Слушай сега — започна той, като се окопити. — Тая работа с бебето стана съвсем случайно, чиста и проста случайност. — Вдъхнови се от темата и продължи: — Не ти казах, за да не те разстройвам.

Гледаше го с упрек.

— Случайност ли, Марк?

— Хайде да седнем да пийнем нещо и ще ти обясня.

Опита се да мине покрай нея. Тя препречи вратата на банята.

— Обясни ми сега — изрече ледено. — Нямам търпение да те изслушам.

Той се прокашля и се опита да събере мислите си.

— Не съм те лъгал, че откак се познавам с теб, не съм спал с Фиона — започна защитната си реч.

— Тогава бебето откъде е? Непорочно зачатие? — прекъсна го саркастично.

Продължи видимо невъзмутим, без да обърне внимание на забележката й:

— Преди няколко месеца се върнах от едно пътуване. Заварих Фиона страшно потисната. Беше умрял любимият й чичо, а и конят я беше хвърлил по време на лов, което беше наранило самолюбието й повече, отколкото можеше да понесе.

Наблюдаваше го как в момента съчинява разказа си. Чист театър. Лъжецът с най-бърза мисъл, когото познаваше.

— И? — Искаше да види докъде ще стигне. Той затегна хавлията около кръста си.

— Беше рожденият й ден. Пи доста шампанско. Когато си легнахме, тя се разплака и дойде при мен да я утеша. Нямах сърце да я отблъсна. Стана само веднъж за цели шест години и в резултат на това се появи Арчибалд.

— Арчибалд!

— Кръсти го на чичо си — обясни глуповато той. — Искаше да си спомня за него.

Джейд започна неудържимо да се смее.

— Съжалявам, скъпа. — Очевидно реши, че вече се е разминало.

Успя да се овладее дотолкова, че да продума:

— Свали хавлията.

— Какво?

Докосна с пръсти зърната на гърдите му и леко ги помилва.

— Казах да махнеш хавлията. Или искаш аз да я махна?

— Махни я — отвърна той и усети как го залива вълна от облекчение и започва да получава ерекция.

Тя дръпна възела на хавлията, която се свлече от тялото му.

— Виж ти — усмихна се със закачлив възторг. — Какво хубаво нещо си ми донесъл.

Марк се успокои и се облегна на умивалника.

С отработени движения започна да гали гърдите и корема му, после посегна по-надолу, коленичи и подразни възбудата му с език.

Той се облегна още назад и се подаде на чувствените ласки на пълните й устни, а приятното усещане нарастваше с ритъма на езика й.

В момента, когато удоволствието му достигна връхна точка, тя силно го ухапа с острите си като бръснач зъби.

Той изрева от болка.

Пусна го и спокойно се изправи. Използва олюляването му и го блъсна във врялата вода.

— Ти си откачила! — изкрещя той.

— Долен лъжец — отвърна тя. — Имала била рожден ден! Тия ги разправяй на баба ми!

Отиде до вратата на банята и се обърна да го погледне за последен път. Блъскаше се във ваната като огромна риба. Отбеляза със задоволство леките следи от зъби по бързо чезнещата ерекция.

— Сбогом, Марк. Излизам за вечеря. Когато се върна, да те няма заедно с всичките ти говнени истории. Не искам да те виждам повече.

След три часа се прибра. Беше си отишъл.

След като скъса окончателно, научи, че той бе спал с половината град. Защо никой не й беше казал? Единодушното обяснение беше, че не им се струвало редно, докато са заедно.

Почувства се измамена. Заминаването в друг град беше най-ободряващото средство, което можа да измисли.

 

 

Джейд пийна вино и отиде до гардероба да избере подходящ тоалет за вечерта.

На купон с Антонио. Можеше да е забавно, можеше и да е тъпо.

Така или иначе за предпочитане от стоенето вкъщи.