Джаки Колинс
Холивудски мъже (72)

71

Скапаният задник си купи имение и се пренесе в Бевърли Хилс. Хауард Соломан щеше да получи инфаркт. Беше ужасно, когато Закари Клингър го правеше на маймуна от Ню Йорк. Какво ли щеше да бъде сега, когато живееше в съседство? „Велики Боже! Защо ме изостави?“

— Не е чак толкоз страшно — опита се да го утеши Попи.

— Да, прекрасно е! От мен се очаква да ръководя студията, а не да бърша гъза на Закари всеки път, когато отиде до кенефа.

— Толкова много ли ти се меси?

— Да — кисело отвърна той. Всъщност не беше чак толкоз зле. Закари се интересуваше само от двата филма, които считаше за свои — „Любовен роман“ и „Убийство“. За другите проекти до голяма степен беше дал зелена улица на Хауард.

Хауард беше откачил на тема разрастване. Харчеше застрашително бързо парите на студията — купуваше имоти, сценарии, бестселъри и ги придвижваше чрез екип от продуценти, сценаристи и режисьори с приемливи идеи.

Не му пукаше от нищо. Имаше и други студии. Светът не започваше и не свършваше с „Орфей“.

Хауард Соломан изпитваше желание да напусне.

А на снимачната площадка на „Любовен роман“ двете звезди в главните роли се изпокараха. Силвър Андърсън твърдеше, че е виновен Карлос Брент. Карлос Брент твърдеше, че е виновна Силвър Андърсън.

— Този човек е вманиачен егоцентрик — заяви Силвър.

— От тая баба получих колики — отсече Карлос.

— Загубил е гласа си!

— Тя вече не може да пее!

— Кой ще даде пари, за да го гледа?

— Тя става само за телевизията!

Орвил Гузбъргър се опита да изглади недоразуменията. И двамата му казаха да върви на майната си.

Закари почти всеки ден идваше на площадката да гледа как вървят снимките.

Силвър се оплака на Орвил:

— Изнервя ме.

Орвил сви рамене. В този случай не можеше да й помогне. Закари беше собственик на студията.

Силвър установи, че има ангина и не може да работи.

С всяка изминала седмица разходите все повече надхвърляха бюджета.

Междувременно в Аризона, където се снимаше „Убийство“, процъфтяваше нов роман, който смая всички, включително и Уитни Валънтайн. И тя като останалите стоеше и гледаше безпомощно отстрани.

Манън Кейбъл и Клариса Браунинг се вкопчиха един в друг, сякаш цял живот това бяха чакали. Една любовна сцена пред камерата им стигаше да изчезнат в събота и неделя.

Уитни беше шокирана. От известно време чувстваше, че Манън се готви да я покани да се върне в живота му, и въпреки бременната му съпруга и нейната връзка с Чък сериозно се замисляше дали да не приеме. Беше стигнала дотам, че обсъди въпроса с Норман Гузбъргър. Той не само се занимаваше с рекламата й, но беше станал неин приятел, в чиито съвети тя се вслушваше.

— Ако ти предложи, съгласи се — отсече Норман. — Влиянието на Чък руши живота ти. За нищо не става и те завлича със себе си.

Тя не можеше да го отрече и зачака Манън да направи първата стъпка. Вместо това той започна тази абсурдна любов с Клариса Браунинг и всички се чудеха какво толкова намира у нея.

Първо Джак Питън. Сега — Манън Кейбъл.

Двама от най-красивите мъже на Холивуд.

Клариса без съмнение имаше забележителен талант, но не би спечелила конкурс за красота. Нямаше и никакъв чар. Повечето хора, с които работеше, не можеха да я понасят. Бе критична, капризна и невероятно стисната. Никой не си спомняше поне веднъж да е почерпила екипа на някой филм в бара на хотела. Но на екрана беше вълшебна. Това беше всичко. Играта й бе безупречна и благодарение на нея Манън постигаше много повече от привичната си походка на самец и самоунищожителните погледи към камерата. Правеше забележителна роля.

Уитни се почувства предадена. Клариса Браунинг беше отнела и ролята, и мъжа й.

Тая кучка щеше да си плати. Уитни умееше да кара хората да плащат…