Джаки Колинс
Холивудски мъже (36)

35

Хотел „Форум“ посрещна Джак, Хауард и Манън с цялото си великолепие. Настаниха ги в шестстайния президентски апартамент, разпрострян върху целия най-горен етаж, със спални и тераси, просторен хол, до който се стигаше по няколко стъпала надолу, вана с подводен масаж за осем души и малка кинозала.

— Харесва ми — обяви Хауард. — Струва ми се, че мога да ръководя студията, без да излизам оттук.

Манън се тръшна на огромния, покрит с пухкави кожи диван.

— Не е лошо — потвърди той. — Ако нямаме достатъчно легла, това ще свърши работа.

Джак се запита какво търси тук. През целия път в самолета Хауард и Манън си говориха за жени. Човек можеше да си помисли, че са селяни, които за първи път отиват в града без съпругите си. Хауард Соломан — шеф на студия „Орфей“, и Манън Кейбъл — суперзвезда. С единствената мисъл в главата си да свалят.

Джак беше сигурен, че отдавна ги е надраснал, и това не го тревожеше. Тревожеше го мисълта, че се съгласи да дойде. Груба грешка. Трябваше да знае какво точно може да очаква.

Хауард подскачаше наоколо като топка за тенис.

— Много ми харесва! — Продължи да възклицава. — Страхотно е! Никакви телефони. Никакви съпруги. Никакви досадници. — Телефонът иззвъня и Хауард грабна слушалката. — Да?

Джак мислеше за Клариса. Как ли се чувстваше? Не беше наясно липсва ли му, или не.

Хауард поговори бързо в телефона и остави слушалката с усмивка.

— Беше Дино Фоничети. Той и Сузана довечера организират купон в наша чест. Какво ще кажете?

Дино Фоничети беше син на Джоузеф Фоничети — собственик на хотел „Форум“. Дино беше женен за Сузана — дъщеря на легендарния певец Карлос Брент.

— Чудесно — каза Манън в един глас с Джак, който възкликна: — Ужас!

— Как така „ужас“? — развика се разгорещено Хауард. — Нали дойдохме да купонясваме?

— Аз дойдох да си почивам — решително заяви Джак.

— Не съм забравил времето, когато единствената ти почивка беше между краката на някоя мадама! — Хауард се засмя, възхитен от шегата си. — Щом не искаш, не идвай. Манън и аз ще им покажем едно–друго. Нали, Манън?

Манън снизходително кимна.

Джак се помъчи да си представи какво би станало, ако Манън надуши, че Хауард иска да чука Уитни. Едва ли щеше да бъде толкова любезен.

— Отивам да се поразходя — рече той. — Ще заложа една петдесетачка на черно, ще загубя и ще си лягам. Имах тежък ден.

— А аз да не би да съм се пекъл на слънце? — възнегодува Хауард. — Моят ден беше лудница от начало до край. Въпреки това съм готов на всичко.

— Приятна вечер — усмихна се Джак.

— Ще ти разкажем утре какво си изпуснал. Ще има да рониш сълзи в портокаловия си сок.

 

 

Джейд започна да съжалява, задето тръгна, от момента, в който самолетът се отлепи от пистата. Антонио имаше нов приятел — изтупан дизайнер, и не можеше да отлепи ръце от него. С тях пътуваше и навъсен мъж фотомодел с дълга до кръста грива. Джейд не знаеше пасивен ли е или активен, пък беше и датчанин и не знаеше дума английски, тъй че скоро го забрави.

Лас Вегас не бе по вкуса й. Разбра го в мига, в който пристигнаха. Комарът никога не я беше привличал, а задухата по улиците беше убийствена.

Хотелите бяха бляскави замъци на хазарта, хората — туристи, а шумът от въртящите се рулетки — неспирен. Надяваше се, че Антонио няма да се обиди, ако вземе обратния самолет рано на другата сутрин.

„Да, да. Тъкмо да стигнеш навреме за обяда с Марк. Кого искаш да излъжеш?“

Антонио беше резервирал стаи в хотел на име „Форум“. Ако трябваше да се посочи образец на лош вкус, хотелът щеше да вземе първа награда. В стаята си Джейд откри вибриращо легло, дебели златисти килими, огледален таван и порнофилми по хотелската телевизия.

— Вечерта ще ходим на купон. Приятелите ми Дино и Сузана го организират.

Джейд едва не се прозя в лицето му. Чувстваше се изтощена. Може би два дена сън в леглото щяха да решат всички проблеми.

— Май ще го пропусна.

— Изключено — възкликна Антонио. — Дошла си да се забавляваш. Добре! Значи ще се забавляваш.

 

 

— Добър вечер, господин Питън.

— Здрасти, Джак!

— Здравейте, Джак Питън.

— Знам кой сте.

— Божичко! По-красив сте, отколкото на екрана!

Поздравите и забележките го заобикаляха, докато усети, че ще се удави в море от ласкателства.

— Харесваш ли Бет Мидлър?

— Висока ли е Мерил Стрийп?

— Пуши ли Дъстин Хофман?

— Какво представлява отблизо Ан-Маргрет?

Въпросите валяха от всички страни, докато залепи на лицето си пресилена усмивка, с която затърси най-близкия изход.

— Здравей, аз съм Черил. Искаш ли да се повеселиш?

— Ела в стая седемстотин и три след десет минути.

— Толкова искам да спя с теб. Аз съм ти голяма почитателка.

— Ей, телевизионната звезда, искаш ли да го вдигнеш? Жените не се стесняваха. Бяха агресивни с поканите си.

Дребничка блондинка с огромни гърди, едва прикрити от лъскава синя вечерна рокля, го следваше неспирно. Накрая беше принуден да се обърне и да й каже:

— Слушай. Спри да ме преследваш. Не ме интересуваш. Ясно?

— Ти пък за кого се мислиш! — кресна войнствено тя.

— Знам за кого се мисля — измънка той, блъсна летящата врата и се озова в тишината и спокойствието около големия плувен басейн.

Извън хотела беше пусто. Минаваше десет и къпещите се и загарящи хора отдавна си бяха отишли. Загледа се в небето. Звездите грееха отмъстително. Утрешният ден щеше да бъде забележителен. Манън беше споменал нещо за наемане на лодка на езерото Мийд.

Какво правеше той тук? На теория звучеше прекрасно — почивка със стари приятели. Но беше осъзнал, че вече не е един от тях. Искаше други неща, самоцелните пиянства и свалки не го привличаха. Май щеше да звънне на Арита да му прати телеграма, че го викат спешно в Лос Анджелис. Идеята не беше лоша.

— Здрасти, красавице.

— Искаш ли да пийнем по едно?

— Какво ще кажеш да хапнем?

— Наблизо ли живееш?

— Майчице! Сигурно съм умрял и съм в рая на путките!

Джейд не обръщаше внимание на подвикванията. Беше свикнала да привлича внимание. Ню Йорк я беше научил да се справя с тези неща. „Не обръщай внимание на досадниците и скоро ще се разкарат.“

Но в Лас Вегас се оказаха доста по-настойчиви. Озъби се на някакъв мъж, който й подвикна особено неприлична фраза.

— Изчезвай, задник такъв!

— Само между краката ти, маце!

Отмина бързо. Разходката из казиното, за да усети атмосферата, не се оказа особено блестяща идея. Във Вегас сама жена вечер очевидно значеше „на разположение“. Последва знака КЪМ БАСЕЙНА и излезе навън.

 

 

— Обичам да духам — пошепна в ухото на Хауард скъпа проститутка в прозрачна рокля от шифон. — Това е любимият ми секс. А на теб?

Хауард, който нямаше представа, че жената е проститутка, щастливо кимна.

— Щом обичаш, кой съм аз да те разубеждавам?

Жената се усмихна. Зъбите й не бяха безупречни, но всичко останало граничеше със съвършенството. Дълги крака, големи гърди, дълга коса.

— Обичам мъже, които лесно се съгласяват — рече тя и се облегна на него. А ти си тоолкова привлекателен. Съвсем моят тип.

Хауард усети, че еднооката змия потрепва. Мадамата си я биваше. Окупира го от момента, в който седна до него на купона на Дино и Сузана.

— Нали не си актриса? — попита я подозрително.

— Не — отвърна тя и поклати с укор глава. Въпреки че, ако истината излезеше наяве, щеше да се разбере, че е доста по-добра актриса от пухкавите отрепки, които гледаше по телевизията. — Работя в областта на движимите имоти. А ти с какво се занимаваш?

Занасяше ли го? Може би да, може би не. В края на краищата лицето му не говореше всекиму кой е.

— Бизнесмен съм — обяви той предпазливо. Нямаше защо да знае много.

— Обииичам делови мъже — замърка тя. Скъпо маникюрираната й ръка се плъзна по бедрото му. — Защо не се усамотим някъде?

Хауард с готовност се съгласи. В Холивуд нямаше време да кръшка. Е, разбира се, винаги можеше да се възползва от несекващия поток актриси, търсещи роля, но мисълта, че жените спят с него само заради кариерата си, не му допадаше. А в Холивуд, ако легнеш с някого, на другия ден всички научаваха. Много мъже просто не обръщаха внимание, правеха го и не им пукаше за последствията.

Хауард не смееше. Попи би го убила.

— Извинявай за момент. Сега се връщам.

Дино Фоничети разговаряше с група гости. Хауард го дръпна настрана и посочи жената.

— Познаваш ли я?

Дино погледна към другия край на стаята. Дали я познаваше? О, да, разбира се, беше незаменима сексуална партньорка на всички по-важни гости на хотела и й плащаше солидно да ги забавлява.

— Да, много е мила. Напълно почтена. Не е състезателка.

— Състезателка ли? — Дори Хауард не знаеше този израз.

Дино се подсмихна.

— Да, състезателка. Жена, която скача от легло в легло.

И Хауард се засмя.

— Не си тръгваш, нали? — попита Дино.

Хауард му намигна.

— Ще се върна след малко. — Посочи Манън, който играеше покер на маса, отрупана с пари. — Кажи му, че ще се видим по-късно или сутринта.

Дино кимна с разбиране.

 

 

— Не сме ли се срещали някъде? — заговори я Джак.

Джейд, седнала на трамплина, въздъхна тревожно. Беше й дошло до гуша от този въпрос.

— Я се разкарайте.

— Моля?

— Чухте ме добре.

Дори не го погледна. Той настоя.

— Ей, не ви свалям. Помня ви от… ъъ… купона на Силвър Андърсън. Казвам се Джак Питън.

Не подскочи от възторг, а се извърна бавно към него. Явно все пак знаеше кой е.

Джак реши, че може би, в крайна сметка, Вегас няма да се окаже пълен провал. Наблюдава я десет минути и се сети, че я е виждал у Силвър. Беше с групата на Антонио.

— Не съм ви забелязала — каза тя, въпреки че мигновено го позна.

— Вие бяхте там.

— Заедно с половин Холивуд.

— Искате ли да пийнем по нещо и да обсъдим въпроса?

Избухна в смях.

— Господин Питън, имате ли представа колко пъти тази вечер отхвърлих подобна покана? Учудвате ме. Не можете ли да измислите нещо по-оригинално?

Той пусна усмивката убиец и рече:

— Предложете нещо по-оригинално и ще го направя.

— Ами например: „Какво прави едно мило момиче като вас в този скапан град?“

Той кимна.

— Добре е. Оказва въздействие. Ще опитам.

Отстъпи три крачки назад и бързо се приближи.

— Извинете, госпожице…

Тя се включи в играта.

— „Госпожице“ е достатъчно.

— Госпожице? Да?

— Какво прави мило момиче като вас…

— Жена — прекъсна го тя.

— Жена?

— Момиче звучи покровителствено.

— Хайде, хайде, вие сама го казахте.

— Проверявах дали сте достатъчно интелигентен да го промените.

— По-леко с обидите!

Изправи се и заяви:

— Не го вземайте навътре, господин Питън. И без това не мога да пийна нищо с вас тази вечер. — Ослепителна усмивка измъкна жилото от думите й. — Много харесвам предаването ви, само че майка ми ме е учила никога да не разговарям с непознати, а в интерес на истината, може да сте много известен, но за мен сте непознат.

Отдалечи се бързо и изчезна, преди той да успее да отговори нещо.

Като влезе в хотела, Джейд спря да помисли. Какво търсеше мъж като Джак Питън в десет и половина вечерта до басейна на хотел „Форум“ и работа ли му беше да заговаря момичета… жени? Беше опасно красив. Прекалено опасно за нея. Имаше достатъчно грижи в момента и последното нещо, от което се нуждаеше, беше връзка за една нощ с мъж с репутацията на жребец. Освен това си беше създала желязно правило да отбягва известните мъже — самолюбието им беше колкото Аляска. А точно това не й трябваше сега.

 

 

— Свали го, Хауард — напевно рече жената.

— Кое? — изломоти потният Хауард. Беше се заровил между дългите крака, големите гърди и гъстата коса, гол като новородено бебе и точно толкова щастлив.

— Кечето. То те потиска.

— Какво кече? — запита с негодувание.

— Това — тръсна тя и с триумфален жест изтегли драгоценния сноп коса. Размаха го във въздуха и го захвърли на пода.

— По дяволите! — избухна той.

Жената подскочи в леглото и едрите й гърди се раздрусаха.

— Изпразвам се с плешиви мъже — обясни тя. — Много са секси. Хайде да правим шестдесет и девет.

— Не съм плешив.

— Натам вървиш.

— Много благодаря!

— Хайде да направим шестдесет и девет.

— Няма.

— Защо?

— Защото…

— Какво? Не обичаш ли да лижеш?

Не й отговори.

Тя сви рамене и гърдите й се повдигнаха.

— Ти губиш — отряза и се сети за момичето, с което щеше да го направи по-късно.

 

 

Манън Кейбъл спечели петдесет хиляди долара. Купонът се разгаряше. Разпъди жените като досадни мухи и се върна сам в апартамента. В хола Джак си сипваше пиене. Вратата към спалнята на Хауард беше плътно затворена.

— Знаеш ли какво? — рече Манън. — Струва ми се, че вече съм стар да ловя мацки.

— Искаш ли една глътка? — попита Джак, докато си наливаше уиски.

— Коняк.

— Веднага.

— Това място гъмжи от проститутки. С коя се прибра Хауард?

Джак намери бутилка „Курвоазие“.

— Не бях на купона. Разхождах се отвън.

Манън включи телевизора и запредъвква.

— Имам красива жена и красива бивша жена. Дойдох тук да чукам, но честно казано, за какво ми е?

— Мен ли питаш? — Джак му подаде коняка. — Хайде утре да се приберем у дома.

— А Хауард?

— Какво Хауард? Той е пълнолетен. Ще се оправи.

Манън задържа чашата между ръцете си и разклати кехлибарената течност.

— Странна работа. Навремето бихме дали дясната си ръка за подобно нещо. Сега го имаме, а кому е нужно? Кому е притрябвало?

— На Хауард — засмя се Джак.

— Да. Можеш да отделиш едно момче от Колорадо…

— Но не можеш да отделиш Колорадо от момчето! — Джак довърши изречението на Манън и в този момент рекламата на Джейд за кафето се появи по телевизията. — Ей! — възкликна той. — Ето откъде я познавам.

— Коя?

— Момичето по телевизията.

Загледаха се в екрана. Джейд в супермаркет купуваше буркан с кафе. Облечена в шорти и тениска, с вдигната на върха на главата коса, приличаше на мечтата на всеки мъж за най-близка съседка. Следващ кадър. Джейд вкъщи пие кафе. Разтваря го… Мечтае… Джейд на карибски плаж излиза от морето в бели бикини, тялото й е загоряло и гъвкаво, медната коса е разпусната, несресана и дива. Показва се от водата, същинска принцеса на амазонките. Какво тяло! „У нас или у вас?“, пита с впит в камерата дълъг предизвикателен поглед. Край.

Джак беше хипнотизиран от рекламата.

— Налегна ме сладострастна нега. Имаш ли представа коя е?

— Мислех, че ти знаеш.

— Искам да знам. Тя е тук, в хотела. Току-що я видях.

Манън се ухили.

— Това да не е любов от първа реклама? Да уведомя ли Клариса?

— Я се разкарай!

 

 

Хауард изникна от спалнята и се затътри към тях с тупето в ръка. Облечен беше в бяла хотелска хавлия и изглеждаше като пребит. Две ярки любовни следи красяха шията му.

— Чашка — примоли се пресипнало той.

Джак му подаде бутилката уиски.

— Цигара — изломоти сподавено.

Манън му подаде пълен пакет „Марлборо“.

Хауард пое дълбоко дъх.

— Мисля, че прекарвам чудесно — проговори с натежал от умора глас. — Путката й е като прахосмукачка. Ако утре не съм умрял, събудете ме.

С тези думи се повлече към спалнята.

— Да живее Вегас — сухо пророни Джак.