Джаки Колинс
Холивудски мъже (28)

27

— Видиш ли силна жена, значи е лесбийка — обърна се Хауард към най-близките си сътрудници, насядали в стаята, между които имаше и две жени. Те си размениха яростни погледи, но не отвориха уста. Трудно беше да се задържиш на висок пост, без да пропуснеш по нещо край ушите си. Всички знаеха, че Хауард Соломан е дрогиран от сутринта. Най-добре да не обръщат внимание на женомразките му забележки.

— Не смятам, че е лесбийка — намеси се кръглоликият директор на продукцията. — Според мен се нуждае от едно яко чукане.

В стаята се разнесе кикот. Говореха за шведската звезда, участваща във филма на „Орфей“, който се снимаше в Бразилия. Създаваше им много проблеми и филмът закъсняваше заради нея.

Хауард се изправи, с което даде знак, че съвещанието е привършило.

— Ако тя не се залови за работа в най-скоро време — завърши той, — лично ще отида там и ще й запуша устата с хуя си. Тогава ще млъкне веднъж завинаги.

Нов кикот. Нова размяна на отвратени погледи между жените.

— Шегувам се, момичета — рече Хауард приятелски и потупа едната по задника.

Изчака кабинетът да се опразни и звънна на секретарката.

— Търсил ли ме е някой?

— Орвил Гузбъргър за обяда, който отлагате три пъти. Манън Кейбъл спомена нещо за Лае Вегас следващата събота и неделя и каза, че ще се сетите за какво става дума. И импресариото на Бърт Рейнолдс.

— Добре, добре. Не ме свързвай с никого, докато не ти се обадя.

— Да, господин Соломан.

Хауард влезе в личната си баня и заключи вратата. Измъкна от скривалището кокаиновите запаси и изсипа една част върху четвъртито огледалце. С трепереща ръка го поднесе към носа си и смръкна първо с едната, после с другата ноздра. Господи! Закари К. Клингър щеше да пристигне всеки момент в Холивуд, а той беше развалина. Но временно. След две минути се овладя и се почувства готов да раздава шутове от Холивуд до Бостън и обратно. Вдигна телефона до тоалетната чиния и се обади на секретарката.

— Резервирай ми маса в „Мортън“ за утре вечер. За осем души. Настоявай за предната кръгла маса. Кажи им, че ще доведа Закари Клингър.

— Да, господин Соломан.

— Обади се на Фред в бижутерийния магазин на „Родео“ и помоли Люси да избере нещо подходящо за жена ми. Всъщност й кажи да се спре на няколко неща и ако има възможност, утре да мине оттук.

— Кога утре, господин Соломан? Целият ви ден е зает.

— Намери прозорец. Важно е.

— Да, господин Соломан.

— Изпрати ли сценария на Уитни Валънтайн?

— Да, господин Соломан.

— Кога?

— Тази сутрин, господин Соломан. Точно както наредихте.

Затвори телефона, бръкна в аптечката и глътна хапчета против киселини. Проклетите съвещания винаги разбъркваха стомаха му. Не знаеше защо, но беше роден да управлява студия. Нищо не можеше да го извади от релси, дори оная шведска путка, дето му струваше цяло състояние.

Пое дъх, натисна копчето на директния телефон и се обади на Уитни. Между двамата още не се беше случило нищо. Обядваха веднъж — и толкова. Понякога, реши той, очакването е по-приятно от консумирането.

Никой не се обади на директния й телефон, което значеше, че не си е вкъщи. Представи си как язди без седло, с развята коса и дълги лъскави бедра. Може би плуваше в океана. Уитни не признаваше луксозните басейни. Беше дете на природата.

Ако искаше да открие Попи, знаеше точно къде да я търси — в Бистрото. Обядваше там почти всеки ден на своята специално запазена маса и председателстваше своя кръг скъпо облечени приятелки. Ако не беше в Бистрото, значи пазаруваше в „Сакс“, „Магний“, „Лина Лий“, „Гучи“. Лесно можеше да бъде проследена.

Веднъж Попи му беше заявила, че да си съпруга на шеф на студия никак не е лесно. Трябваше да се посвети на благотворителна дейност, да прави впечатление на хората и да се придържа към извънредно строги стандарти.

Божиите заповеди на Попи гласяха:

Не бъди дебел.

Не бъди зле облечен.

Не сядай на неподходяща маса в ресторант.

Не допускай да бъдеш пренебрегван от влиятелни хора.

Списъкът на последните се променяше всяка седмица в зависимост от широк диапазон фактори.

Попи винаги успяваше да ги научи.

Хауард нямаше желание да открива жена си. Щеше да я види по-късно, на вечеря. Ако му се приискаше или ако представата за Уитни в леглото го разгорещеше, щеше да прави любов с нея.

Закари К. Клингър пристигаше в града и трябваше да е готов за среща с него.

Манън Кейбъл винаги бе мечтал да стане баща и когато Мелани-Шана изтърси новината, че е бременна, остана възхитен. За около шейсет секунди. След това в главата му нахлуха последиците. Как можеше да има дете от Мелани-Шана? Уитни беше голямата му любов и искаше тя да е майка на децата му.

— Сигурна ли си? — попита той.

Изгледа го по особен начин.

— Да, напълно. Лекарят потвърди.

Не знаеше какво да каже. За първи път, откак се помнеше, не можа да намери думи. Как би се развел при това положение? Абортът беше изключен. Манън имаше непоклатимо мнение по въпроса.

— Не се ли радваш?

— Радвам се — отвърна той и се постара да демонстрира всичкия ентусиазъм, на който беше способен в момента. — Много се радвам.

На другия ден се срещна с адвоката си за съвет.

— Щом не искаш да махне детето, значи си с вързани ръце. Ще трябва да изчакаш края на бременността плюс още няколко месеца. Ако я напуснеш по-рано, антирекламата ще те съсипе.

Манън мрачно осъзна, че адвокатът е прав. Можеше да си представи заглавията:

„Манън Кейбъл в необикновен любовен триъгълник! Суперзвездата захвърля бременна съпруга заради бившата!“

Да, жълтата преса щеше направо да онанира за негова сметка.

Трябваше да се съобразява и с мнението на Уитни. Как ли щеше да се отнесе към развоя на събитията? Едва ли би го възприела като чезнещ от любов по нея. Не бяха разговаряли от доста време. Бе решил да го стори като свободен мъж.

— Ще понесеш тежък финансов удар — продължи да пророкува зловещо адвокатът. — Сигурен ли си, че не искаш да го махне?

Сигурен беше.

Замина с Мелани-Шана за Ню Йорк, където трябваше да довърши озвучаването на последния си филм. В самолета Мелани-Шана кроеше безброй планове.

— Ще премебелираме втората стая за гости. Ще направим стените жълти. Или сини. — Не можа да реши. — Как мислиш, Манън? Жълти или сини?

Поклати глава. Не искаше да участва във всичко това. Колкото по-настрана стоеше от тази бременност и бъдещото бебе, толкова по-добре.