Джаки Колинс
Холивудски мъже (91)

90

Холивуд, Калифорния

Навечерието на Нова година

31 декември 1985 година

— Лимузината ни чака — обяви Марк с лека ирония. — Много ви обичам вас, американците, правите нещата с такива фойерверки. Шофьорът ми каза, че има четирийсет и девет еднакви бели лимузини с пищно заредени барчета и най-качествен хайвер, които ще откарат живописните гости на Закари Клингър до очакващата ги яхта. Вместо да събере по няколко гости в една кола, за да спести някой и друг долар, което е тъй близо до ума. Не бих имал нищо против да пообщувам по-отблизо с невероятния Зепо Уайт и полуживата дама, за която е женен.

Джейд потисна смеха си.

— Не ставай груб.

— Трябва да признаеш, че сигурно са много странни в леглото.

— Ами…

— Като първокласен фотограф на диви и красиви същества мога авторитетно да заявя, че ти, мила моя, си най-красивото от всички.

— Благодаря.

— Надминаваш дори бременната леопардка, която скоро имах честта да наблюдавам.

— Ласкател.

— Това е част от английския ми чар.

— На всичкото отгоре скромен.

— Старая се.

Трябваше да признае, че й бе приятно отново да е с Марк. Разсмиваше я със сухото си чувство за хумор. Вече беше почти убедена, че решението да се омъжи за него е правилно.

Дано не греши. Бяха уредили всички документи и кръвни проби и утре беше големият ден.

Бевърли направо издивя, когато й каза.

— Какво? Ти и английският задник? Не мога да повярвам.

— Сега, когато ще се женя за него, Бев, нека пропуснем задника. Не е много подходящо определение.

— Щом ти смяташ така, аз съм лесна.

Когато Бевърли се убеди, че Джейд има сериозно намерение да се обвързва, предложи имението на Закари за церемонията. Сигурна беше, че той няма да възрази.

— И никакви гости — предупреди я Джейд. — Искаме съвсем кротко бракосъчетание, след това ще отидем за няколко дни в Кармел, преди да заснема последната серия реклами.

— Значи вие двамата, Кори, аз и слънчевата градина, ако проклетото време не се развали. Разбира се, и един дружелюбен свещеник. Закари отлита за Ню Йорк веднага след празненството на яхтата. Харесва ли ти този сценарий?

— Идеален е!

— Смятай всичко за уредено.

Марк одобри идеята.

— Нямам търпение, мила.

Тя знаеше защо. Още не беше спала с него и той не можеше да понася чакането.

— Не съм ли достойна да почакаш малко? — подразни го тя.

— Джейд, това е някакъв абсурд. Живели сме заедно шест години. Защо го правиш?

— Защото е романтично. Освен това е за съвсем малко и ще направи от брачната ни нощ нещо наистина специално.

За празненството на яхтата на Закари реши да облече черен кашмирен пуловер „Ралф Лоран“, без ръкави, с едно голо рамо. Бял копринен панталон. Колан с бронзова катарама и голям брой тънки бронзови гривни на горната част на ръцете. Обиците обръчи и гривните на китките завършваха тоалета й. На безименния си пръст носеше античен златен пръстен със сапфири и брилянти, който Марк й бе подарил на Коледа.

— Да тръгваме — подкани го тя с главозамайваща усмивка. — Обещах на Кори да минем да го вземем.

Марк беше готов.

 

 

Попи беше цялата в злато. От украшенията в косата до обувките на краката, всичко беше златно, включително ноктите.

На Хауард му хрумна, че трябва да я замразят, смалят и поставят на нечия камина до статуетката „Оскар“. Не му беше добре. Цял ден беше смъркал кокаин, глътна и няколко валиума, а се чувстваше свински. Навремето кокаинът беше отговорът на всички въпроси. Две смръквания, и се превръщаше в Кинг Конг. Още няколко, и беше готов да завоюва света. Сега подемът не траеше дълго. Помагаше му, но почти веднага го потапяше още по-дълбоко в низините на самочувствието. А и носът го болеше зверски. Всеки път, когато смъркаше, болката пронизваше чувствителните му мембрани като хиляди малки иглички.

Разбира се, знаеше, че има и други начини да го поема. Ако не се плашеше от иглите, можеше да си инжектира вълшебната доза. Опита веднъж, но щеше да припадне. Освен това да се боцка… Не беше ли върхът на отчаянието? Все пак не беше някакъв наркоман!

— Котенце, зареди ли видеото? — запита Попи. — Не искам да пропусна Закари в предаването на Джак Питън.

— Доколкото познавам Закари — заговори Хауард с нервни тикове на лицето, — на яхтата ще има видеостена и всички ще трябва да гледаме. Ще бъдем публика в капан. Вероятно най-вече затова прави тържеството на яхтата си. Да не може никой да избяга. Егоистичен гъз.

Попи си сложи огромни златни обици.

— Мисля, че това е прекрасен начин за посрещане на Нова година. Обикновените купони ми омръзнаха.

— Ако не те лови морска болест.

— О! Времето няма да е лошо, нали?

— Пошегувах се.

Докато отиваха към колата, бавачката на Роузлайт изтича след тях.

— Господин Соломан, търсят ви по телефона от Мексико Сити. Телефонистката каза, че е спешно.

 

 

— Не мога да си представя защо ме поканиха — говореше Хевън и възбудено лапаше хайвер в дългата бяла лимузина, която я откарваше заедно с Роки към Лонг Бийч и изтънченото празненство на Закари Клингър.

— Защото си звезда — уверено отговори Роки. — И не забравяй кой те направи такава.

— Може би вуйчо ми е предложил да ме включат — размишляваше тя.

— Не. Защо би го направил?

— Нова година е. Той винаги се старае да ме види по това време.

— Тъй ли?

— Да.

— Забрави за вуйчо си — рече Роки и включи телевизора. — Вече си голямо момиче и имаш мен.

 

 

— Трябва да не съм бил с всичкия си, щом дори съм допускал, че можеш да си отидеш — говореше Манън на Мелани-Шана, обвил с ръка раменете й, докато се настаняваха в лимузината.

— Бях сигурна, че искаш точно това — отвърна нежно тя. — Държеше се тъй студено. Не можех да кажа или да направя нещо, което да не те раздразни. А когато забременях, не даваше пет пари.

— Сигурно мисълта, че ще ставам баща, ме е притеснявала.

— Не ми беше лесно. Особено при твоето отношение… А и Уитни…

Не беше се сещал за Уитни от месеци. Клариса го беше излекувала от манията му по бившата съпруга. А сега се беше излекувал и от Клариса. Господи! При спомена за онази нощ в Пуерто Валарта потъваше в земята от срам. Така да пребие момчето. Едва не го уби. Споменът бе истински кошмар. Слава Богу, че Хауард потули цялата история от пресата и го измъкна оттам.

Проклетите хапчета, които тъпата гримьорка му беше дала, го бяха подлудили. Без да се брои Клариса. Като се сещаше за нея, потреперваше. Тази жена се хвърляше от легло в легло, беше комедиантка и невярна лъжкиня.

Не искаше да се мярка пред очите му.

 

 

Бяха записали „Очи в очи с Питън“ по-рано и щяха да го пуснат късно вечерта. Получи се страхотно предаване. Закари Клингър беше гост, какъвто Джак мечтаеше да има всяка седмица. Властен, с категорични мнения, грубоват и остър като нож. И като се вземеше предвид и фактът, че никога не даваше интервюта, предаването направи голям удар.

— Страхотно — поздрави го Олдрич. — Динамит! Особено когато го накара да говори за личния си живот и съжалението му, че няма деца. Божичко, Джак, това беше напречен разрез на натрапчивите му идеи.

Джак се съгласи. Знаеше, че предаването стана сензационно и че се е получил задълбочен портрет на човек, притежаващ всичко, но все още копнеещ за това, което му липсва. Психологическа телевизия. Не можеше често да се похвали с това. И на Закари му хареса.

— Ще се видим на тържеството ми — каза той на тръгване, придружен от няколко сътрудници. — Разбрах, че ще доведеш сенатора Ричмънд. Очарован съм. Отдавна не съм го виждал. Нямах представа, че е тук.

Джак не каза той гостува на Даниел. Вместо това кимна и се зачуди как се превърна в параван на Питър Ричмънд. Продължаваха да излизат заедно — Джак с Кели Сидни и сенаторът с Даниел Вадим.

Ричмънд го попита по телефона:

— Ще ходиш ли на тържеството на Закари Клингър?

Когато потвърди, сенаторът обяви, че и той е канен.

— Даниел иска да отиде. Ако дойдем с теб, ще изглежда, че ти си с нея.

— Аз ще взема Кели — предупреди Джак.

— При твоята репутация всички ще помислят, че си и с двете. А аз трябва да внимавам. Знаеш, че съм женен.

Женен изневерник.

Не бяха ли повечето такива?

Понякога Джак намираше, че е полезно хората да се чувстват задължени към него, затова се съгласи.

Както винаги, Кели го накара да чака. Вече бе свикнал кучетата да пъплят по него, а тригодишният й син да го посреща с лепкава целувка. Кели небрежно балансираше по опънатото въже между кинозвездата, майката и продуцентката.

— Ох! — възкликна тя, като се втурна в стаята, облечена със сексапилна дълга рокля. — Сложила съм си две различни обици!

— И обувки — натърти той.

— Не може да бъде!

— Погледни сама.

Погледна краката си и се хвана за главата.

— Какъв ужас!

— Отива ти.

Усмихна му се.

— Благодаря.

Положи доста усилия, докато се сдобри с Кели. След случката в „Спаго“, когато се измъкна с Джейд Джонсън, не искаше да го види. Трябваха много рози и убеждаване, защото от всички жени, с които беше излизал след Клариса (с изключение на Джейд, разбира се, тя беше нещо по-различно), Кели се оказа най-приятната. И много уважаваше привързаността й към семейството.

— Нямам търпение да се видя със сенатора — рече Кели. — Чувам, че е много популярен във Вашингтон.

— И аз мисля така.

— Политиците са свръхсексуални.

— Откъде знаеш?

Тя се изкиска.

— Когато се запознахме, не съм казвала, че съм девствена!

 

 

Горе на Бенедикт Каньон Клариса накара шофьора да чака, докато тя се приготви. Беше в морскосин костюм с панталон и бял пуловер. Клариса Браунинг не обичаше скъпите труфила. Нямаше нужда от фалшивия блясък на Холивуд.

Наведе се към огледалото и забеляза следи от синина около окото — спомен от Манън Кейбъл. Побесняло копеле.

Преди малко се беше обадила в частната клиника в Мексико Сити да пита как е Норман. Отказаха да й дадат информация по телефона, въпреки че позвъни на специалния номер.

Замисли се за Пуерто Валарта и случилото се там. Манън Кейбъл трябваше да бъде наказан за действията си, но не… Хауард Соломан беше пристигнал, пълен с предупреждения и заплахи.

— Ако изпуснеш една дума — беше просъскал той, — с кариерата ти е свършено. Край. Просто така.

Този Холивуд. Имаше свои закони.

Хората на Холивуд.

Понякога ги ненавиждаше.

 

 

Бевърли д’Амо тичаше към колата, която щеше да я отнесе на срещата й със Закари в Лонг Бийч, когато пристигна пощальонът. Носеше кафяв плик, надписан:

„Крайно спешно.

Лични книжа.

На вниманието на Закари Клингър.“

Всеки ден носеха на ръка пликове за Закари, често надписани СПЕШНО. Но крайно спешно? Хрумна й да вземе плика си. Не че би искал да го безпокоят в разгара на тържеството, но със Закари човек никога не знае. Ако не го вземе, можеше да я попита дали не е пристигнал и да я смъмри, че не е съобразила.

Все лошо.

Хвърли го на задната седалка на колата и веднага го забрави.

 

 

— Честита Нова година, Владимир. И на теб, мила Юнити царствено произнесе Силвър, докато мислеше каква нелепа двойка са — нейният иконом руснак и малката братовчедка на Уес. Изглежда, бяха влезли в някакъв особен съюз. — Ще излизате ли?

— Да, госпожо — отвърна вежливо Владимир. „Излизаме и никога няма да се върнем.“ С по шейсет и пет хиляди долара на човек не беше трудно да отидат където им се иска.

— Защо не се снимаме заедно? — предложи Силвър с пленителна усмивка. — Уес, донеси фотоапарата.

Знаеше, че никога не бе изглеждала по-добре. Уес Мъни й действаше като подмладяващ еликсир. Кожата й беше гладка и чиста от прилива на редовен секс, тялото — по-стегнато от всякога. А роклята на „Фабрис“, в която бе вложила шест хиляди долара, си струваше да се види. Както и изненадващият подарък на Уес — главозамайваща огърлица от рубини и брилянти във формата на сърце. Направо занемя, когато й я даде в коледната нощ.

— Признай си — прошепна тя по-късно, — аз ли платих за нея?

— Не, не си ти — отвърна обиден той.

— Но откъде си взел толкова пари? — попита тя, напълно объркана.

— Това бяха всичките ми спестявания — отговори наперено Уес. — Смятай, че са изхарчени до дъно. Сега наистина съм без пукната пара.

Колко се трогна от благородния му жест!

— Обмислих въпроса дали да не те включим във ведомостта ми — обяви тя. — В края на краищата ти се занимаваш с всички въпроси. Приемаш ли десет процента от това, което печеля, за справедлив дял? Ще накараме адвоката ми да подготви договора.

Той се засмя.

— Докато сме заедно, всичко твое е и мое, нали така? Да оставим нещата както са.

За кой ли път доказваше, че не ламти за парите й. Слава Богу, че се беше спряла на него, а не на онзи ужасен властолюбец и кариерист Денис Денби.

Уес взе фотоапарата „Никон“ — коледен подарък от Силвър, заедно със сребристо ферари.

— Всеки път, когато го погледнеш, ще се сещаш за мен! Беше получил още видеокамера „Сони“ и цял гардероб нови дрехи.

— Ела тук, Владимир — извика тя. — Юнити, мила, не искаш ли и ти?

Владимир хвърли на Юнити заповеднически поглед. Тази снимка щеше да струва още няколко хилядарки! Какъв късмет!

Силвър застана между Владимир и колебаещата се Юнити с идеална усмивка на идеалното място. Снимките с прислугата бяха част от играта. Ах, колко ги обичаха. Владимир щеше да я показва на всичките си приятели и да се фука с известната си работодателка.

— Не иска ли госпожата да се снима с господин Уес? — предложи почтително Владимир.

— Прекрасна идея — засия тя. — Владимир, утре можеш да спиш до по-късно. Не е нужно да ставаш в шест както винаги. В девет добре ли е?

— Благодаря, госпожо. — Егоистка. Самата тя щеше да се излежава до обяд. Освен това Нова година беше празничен ден.

Какво го вълнуваше. Отдавна щеше да е заминал. Първата запланувана спирка бяха Хаваите. Хаваите, с висок и загорял бивш стриптийзьор, който пееше като Синатра и правеше страхотен масаж на пръстите на краката.

Щрак.

— Още една — нареди Силвър.

Щрак.

— Хайде още веднъж — попритисна се тя към Уес.

Щрак.

— Достатъчно — намеси се Уес. — Ще закъснеем и ще отплават без нас.

Силвър развеселена повдигна вежди.

— Шегуваш ли се?

— Господин Уес — плахо се обади Владимир, — само една с вас и братовчедка ви.

Уес не искаше да се снима с Юнити — не му беше признателна за помощта. Беше започнал сериозно да се замисля как да се отърве от нея, без да се разкрие цялата — история. В момента му се стори по-просто да се съгласи и да тръгне. Владимир направи снимката и Уес му издърпа апарата.

— Да го взема ли с нас? — попита той Силвър.

Тя се засмя.

— Мили, това е най-важното и изискано празненство на годината. Ако искаш да приличаш на японски турист — вземи го.

С тази реплика напусна сцената. Винаги звезда. Винаги готова за празненства.