Джаки Колинс
Холивудски мъже (63)

62

Ресторант „Мортънс“ на ъгъла на „Мелроуз“ и „Робъртсън“ беше претъпкан с най-жизнелюбивите обитатели на Холивуд. Бевърли д’Амо нахълта с маниера на собственичка на заведението, целуна се с управителя и замаха с ръка за поздрав към всички, които се мяркаха пред очите й.

— Май се чувстваш съвсем свойски тук — отбеляза Джейд.

— Момиче, аз се чувствам навсякъде у дома си. Това е единственото допустимо поведение. Особено в този град.

Настаниха ги на маса в първата редица. Според Бевърли не си струвало да се сяда на друго място.

— Да си отзад е все едно да попаднеш в Сибир — предупреди тя. — Там е страната на неудачниците. Не бива дори да поглеждаш нататък.

Джейд се засмя. Не можеше да проумее манията на хората да сядат на „подходящи“ маси в ресторантите.

— Изглеждаш страхотно — обяви Бевърли. — Искам да ми разкажеш всичко за покойния англичанин и договора с „Клауд“. Подочух, че те е пренесъл в царството на големите пари. Вярно ли е?

— Има нещо такова — призна скромно Джейд.

— Фантастично!

— А как вървят твоите работи?

Бевърли се ухили до уши.

— Ще ставам кинозвезда. Прекрасно, нали?

— Сигурно, щом толкова ти допада.

— Естествено, че ми допада. Направих вече два филма. Е, нищо запомнящо се, но тази седмица си смених импресариото и подписах договор със Зепо Уайт. Той ще ме избута до върха. Невероятен образ е. На всичко отгоре е похотлив като моряк в пристанищен отпуск и това ми харесва. Истински таран. Трябва да те запозная с него, ще ти хареса.

— Съмнявам се.

— Ъ?

— Холивудските мъже не ме привличат. Същността им се отразява в колите, които карат, и всички ми приличат на поршета.

Бевърли гръмко и весело се изсмя.

— Не съм казала, че ще ти се прииска да се чукаш с него. Зепо прилича на сладко кученце. Много ще ти хареса. Освен това дава страхотни вечери, тоест купони.

Бевърли млъкна, за да се разцелува с хубав мъж с бял пуловер и бял панталон. Излъчваше съвършенство от равния загар до белите обувки. Жената с него беше по-възрастна и доста набръчкана. Сръга го в гърба да побърза. Нямаше интерес да се запознава с два убийствено красиви модела.

— Пен Съливан. Заедно сме в школата по актьорско майсторство — рече осведомената Бевърли, когато двойката се отдалечи. — Старицата с него е Франсис Кавендиш, агент по издирване на млади таланти. Обзалагам се, че тази вечер ще дири талант в панталона му!

— Целият град ли познаваш?

— Само влиятелните личности.

Джейд се чувстваше добре с Бевърли. Връщаше я към нюйоркското оживление. Обичаше да разправя и слуша новости за старите им приятели. Бевърли очевидно знаеше какво правят всички и с кого го правят. Отклоняваше мислите й от Марк, а това не беше лесна работа. Пък и от Кори знаеше, че трябва да му се обади и да му каже, че начинът, по който устройва живота си, е негово право и тя няма никакви възражения. След двайсет и четири часа тревоги разбра, че в това, което той върши, няма нищо осъдително. Живееше собствения си живот.

— Ето че влиза един мъж, с когото умирам да се запозная — възторжено обяви Бевърли. — Велик човек. Закари Клингър, собственик на студия „Орфей“.

Загледаха се в едрата фигура, която се настаняваше на централната кръгла маса заедно с две жени — едната кльощава и червенокоса, другата хладна блондинка.

— Не мога да повярвам, че има все пак човек, когото не познаваш — закачи я Джейд.

— До края на вечерта ще се запозная и с него — уверено отвърна Бевърли. — Снощи на сватбената вечеря на Силвър Андърсън почти успях. Беше на съседната маса и тъкмо се устремих нататък, когато Манън Кейбъл и Чък Нилсън се сбиха!

— Шегуваш ли се?

— Не си ли чула?

— Бевърли, филмовият бизнес никак, ама никак не ме интересува. Защо трябва да съм чула?

— Защото, мила моя, трябва да знаеш какво става наоколо.

— Защо?

— Това се казва въпрос.

Бевърли продължи да бърбори, но вниманието й бе насочено другаде. Очите й не се отлепяха от Закари Клингър. Искаше да я забележи и не след дълго успя. В интерес на истината, той забеляза и двете. Очевидно бяха висока класа. Бевърли носеше прилепнал по тялото червен костюм с лилаво кожено яке и високи ботушки. Гарвановочерната й коса беше прибрана назад и сплетена на дълга плитка. Буйната медноруса коса на Джейд обграждаше прямото й, предизвикателно лице. Беше облечена с черно джинсово яке върху къса плетена рокля и изобилие от сребърни бижута.

Повечето от мъжете в ресторанта усилено се стараеха да се правят, че не ги забелязват, но посещенията в мъжката тоалетна с цел консултации кои са достигнаха рекорден брой.

Закари ги загледа напрегнато. Бевърли, която седеше срещу него, отвърна на погледа му.

— Какво, малък флирт с очи ли? — пошегува се Джейд.

— Бас държа, че мога да му го вдигна от петдесет крачки!

— Лошото е, че няма как да разбереш.

— Не се обзалагай.

— Бевърли, та той е много стар!

— Рейгън също. Но няма да се поколебая да скоча в леглото му, ако ме покани. Обичам властта, момиче. Направо се подмокрям от нея.

— Невъзможна си!

— Искрена съм. — Наклони се напред. — Двете мадами с него очевидно са курви. А, ето и останалата част от компанията.

Влязоха Попи и Хауард Соломан, последвани от Айда и Зепо Уайт. Бевърли светкавично скочи на крака.

— Зепо — провикна се тя. — Здрасти! Твоята нова звезда, сладък!

Зепо нерешително спря. Чудеше се дали първо да целуне задника на Закари, или да поздрави Бевърли д’Амо. Избра Закари. Един от първите уроци, които се научават в Холивуд, е чий задник трябва да целунеш най-напред.

— Един момент, дечко — рече той, махна й разсеяно с ръка и забърза към Закари да му поднесе почитанията си.

— Кои са онези две жени? — властно запита Закари, без да погледне Хауард и Попи, които се бяха впуснали в извинения за закъснението.

— Това е Бевърли д’Амо — отговори Зепо. — Мило момиче. Добра актриса. Скъпа е, но ако „Орфей“ й предложи нещо подходящо, съм готов да преговарям.

— А другата?

— Не знам. Да разбера ли?

— По-късно. Седни. Време е да поръчваме.

На отсрещния край на ресторанта Бевърли се тръшна на стола си и започна да наблюдава действията им отдалече.

— Говно! — възкликна тя.

— Какво има? — стресна се Джейд.

— Оня дребен плъх няма да дойде на нашата маса. Ще ми плати за това.

Джейд пийна вино и отбеляза:

— Не смяташ ли, че прекалено се вживяваш?

— Не, по дяволите! Холивуд е бойно поле. А аз се бия за победа!

Живите очи на Попи обиколиха залата. Носеше новата си златна огърлица с рубини като почетен орден. Хауард много я хареса, но още не беше видял сметката.

— Благодаря за прекрасните цветя — заглези се тя на Закари. — Толкова сте внимателен. Обожавам орхидеите. Откъде разбрахте?

Той я изгледа с празен поглед.

Няма ли да запалиш пура, простако, мислеше Попи. Можеше поне да й благодари за снощната вечеря.

Огледа отново залата с чувство на гордост. Госпожа Хауард Соломан. Превъзходната домакиня. Никой не знаеше с каква борба се бе добрала до днешното си място в обществото. Никой не знаеше колко трудно беше всичко…