Джаки Колинс
Холивудски мъже (67)

66

— Господин Уайт се интересува дали дамите не биха желали да седнат на неговата маса — рече сервитьорът.

— Не, благодаря — бързо отговори Джейд в момента, в който Бевърли изстреля:

— Да, разбира се!

Сервитьорът, безработен актьор, намигна на Джейд, сякаш бе дълбока провинциалистка.

— Зепо Уайт. Импресариото — прошепна многозначително той.

— Моят импресарио — намеси се собственически Бевърли.

Сервитьорът се впечатли и нямаше да има нищо против да разпита надълго и нашироко как се хваща непобедимият Зепо Уайт да представлява някого. Бевърли не му обърна внимание.

— Хайде — примоли се тя. — Това е бизнес.

— Не желая да сядам на маса с непознати — възрази Джейд.

— Ще те запозная.

— Големи яйца!

Загледаха се яростно в очите. Преди десет години, когато живееха в един апартамент в Ню Йорк, често се караха. И двете говореха точно каквото мислеха и не се бояха от разправии.

— Много те моля — удари го на молба Бевърли. — Ето, повтарям, моля те, би ли била така добра? Страшно важно е за мен.

— Защо не отидеш сама? Аз ще се прибера. И без това утре трябва да ставам рано. Наистина нямам нищо против.

— Не, за Бога!

— Защо?

— Защото, ако сега не ми помогнеш, не си приятелката, за която съм те смятала.

— Стига, Бевърли, не ми разигравай този театър.

— Мооооля те!

Джейд капитулира с примирена въздишка.

— Добре, ще дойда. Но да знаеш, че е против принципите ми да гледам как целуваш задниците на всемогъщи богаташи.

Бевърли триумфално засия.

— Ще видиш истинска професионалистка в действие. — Стана от масата, отметна от раменете си сакото и мъжът на съседната маса се задави с питието си. Беше съвършенство от абанос. Дори Грейс Джонс би се загубила до нея.

Тръгна с разкършена походка към масата на Зепо, където сервитьорите се мъчеха да поставят още два стола.

— Бевърли, скъпа! — Зепо скочи на крака. Яркооранжевата му коса щръкна нагоре.

— Зепо, сладък! Запознай се с най-добрата ми приятелка Джейд Джонсън.

Хвана ръката й между дланите си.

— Джейд, за мен е истинско удоволствие. Мислила ли си някога да се снимаш във филм?

Тя се усмихна вежливо.

— Никога.

— Лорен успя, Мариза и Ким Бейсинджър също. Ти си родена за това.

— Благодаря, господин Уайт, но не се интересувам.

— Наричай ме Зепо. Всичките ми приятели ми викат така. Враговете ми също — изцвили той от възторг.

Бевърли не губеше време.

— Господин Клингър — мъркаше тя, — аз съм ваша почитателка. Статията, която излезе за вас във „Форбс“ миналия месец, направо ме омая. Между другото — протегна приятелски ръка — името ми е Бевърли д’Амо.

Попи срита Хауард под масата. Не й стигаше, че на главата й се стовари Закари с две очебийни проститутки, а сега и тази черна шантавела… Все пак Попи трябваше да признае, че харесва Джейд Джонсън, която беше виждала на голям брой корици на „Вог“ и „Базар“.

Хауард бе потънал в спомени. Бевърли д’Амо му напомни за първата му жена, яростната активистка, за която беше женен четирийсет и осем часа. Каква тигрица в леглото! Исусе!

Двете скъпи проститутки размениха скучаещи погледи. Бяха виждали всичко това. Нищо не можеше да ги учуди. Знаеха със сигурност, че по-късно чернокожата ще се присъедини към тяхната деликатна разходка из сексуалните фантазии на Закари Клингър.

— Дяволски е горещо тук — отбеляза кисело Айда. — И шумно.

Никой не й обърна внимание, включително и Зепо, който беше зает да опипва бедрото на Бевърли под масата. Тя се отърси от ръката му, сякаш беше муха, и заразпитва Закари за пазара на акциите.

Каква състезателка, мислеше Джейд. Нищо не се променя. Преди време, на снимки в Тенеси, Бевърли беше успяла да спи със собственика на местния супермаркет, със сина му и със зет му, поотделно, разбира се, само защото се беше хванала на бас за сто долара с фотографа, който твърдеше, че няма да успее. Бевърли обичаше да постига непостижимото.

Хауард Соломан се втренчи в нея.

— Не сме ли се виждали някъде?

Джейд кимна и въздъхна.

— Преди десет години. Идвах за пробни снимки. Тогава бяхте служител в студио, импресарио или нещо подобно.

Той поклати съчувствено глава.

— И нищо ли не стана?

— Хауард — смъмри го Попи, — Джейд Джонсън е една от най-добрите фотомодели в страната.

Хауард не се впечатли. Според него всички искаха да станат кинозвезди. Беше част от великата американска мечта.

— Извинете съпруга ми — намеси се Попи с предразполагаща усмивка. — Той не разбира. Аз съм направо луда по новата реклама на „Клауд“. Антонио е прекрасен фотограф. Знаете ли дали някога снима… ъъъ… истински хора?

Когато Джейд успя да се измъкне след един час, Попи беше новата й най-добра приятелка.

— Утре трябва да ставам много рано — извини се тя.

— Обади ми се — настоя Зепо. — Мога да направя нещо за теб.

— Обади ми се — рече и Хауард, — ако някога промениш мнението си за филмите.

— Обади ми се — изгука Попи, — може да обядваме заедно.

— Обади ми се — намигна й Бевърли — още утре.

Втурна се към паркинга, където Пен Съливан — актьорът, който Бевърли бе поздравила в началото на вечерта, и Франсис Кавендиш разгорещено спореха, докато чакаха колата си.

Джейд долови: „… Не съм само тъпкач, аз съм дяволски добър актьор“, от неговата уста и „… щом казвам, че трябва, ще го направиш“ от нейната.

Седнаха в мерцедеса, без да спрат да се карат, и изфучаха в нощта.

Джейд отново остана сама. Естествено.

 

 

— Седни до мен — нареди Закари Клингър, когато Бевърли пристигна в бунгалото му няколко минути след него. Беше оставила колата си на момчето пред хотела. Той се движеше с лимузина и шофьор.

— Тук ще ми е по-удобно — отбеляза тя и се настани на дивана срещу него. — Къде са приятелките ти? Да не си ги изпратил да си ходят?

— Искам да седнеш до мен — повтори той.

— Който иска много, рядко получава — пошегува се тя.

— Не ми играйте игрички, госпожице Д’Амо. Кажете ми какво искате и нека не си губим времето с детинщини.

— Искам да стана велика звезда, господин Клингър. По-велика, отколкото дори вие можете да си представите.

— Тогава седни до мен и ще видим.

— Обещания не ме вълнуват.

— А какво те вълнува?

— Действията. Направи нещо за мен и аз ще направя нещо за теб.

— Съгласен съм. Но тази вечер имам нужда от нещо.

— Няма да стане. Не трябваше да отпращаш приятелките си. И двете изглеждаха готови да направят много за теб.

— И ще го направят. А ти трябва да седнеш до мен и да гледаш. Няма да се докосна до теб. Освен ако не ме помолиш…

Извратен тип. Бевърли отстъпи. Не губеше нищо, а печелеше много.

* * *

— Уморена съм — оплака се Попи.

Уморена била. По цял ден си топлеше оная работа и я размърдваше само колкото да отиде да си купи някое бижу и да обядва с разни откачалки.

— Имах тежък ден — заяви Хауард. — Направо съм скапан.

Попи се изкиска.

— Значи ли това, че и двамата сме твърде уморени, за да полудуваме?

— Съжалявам, миличка, но тази вечер и Арнолд Шварценегер няма да може да го вдигне вместо мен.

Тя се изкиска отново.

— Много си смешен.

— Старая се да те забавлявам.

— О, бебчо, ти наистина ме забавляваш!

Явно по някакво чудо не беше объркал нищо. Наближиха къщата и той натисна дистанционното управление, с което се отваряше вратата на оградата. Спря колата да изчака масивната врата да се отмести.

— Хауард — плачливо започна Попи, — обичаш ли ме?

— Що за въпрос? Знаеш, че те обичам. — Мразеше лигавщините.

Вече се движеха по алеята.

— Отбий колата — прошепна тя. — Паркирай встрани, Хауард. Нека си представим, че сме ученици.

— Какво?

— Хайде.

Подчини се неохотно. Попи не беше жена, на която можеше да противоречи, освен ако не искаше да го държи буден цяла нощ.

Щом спря колата, тя се хвърли върху него и зарови глава в скута му като гладно зайче.

— Какво правиш? — развика се той, когато тя посегна към ципа на панталона му.

— Това, което ти харесва повече от всичко на света. — Бръкна в шортите му и триумфално измъкна мекия и безжизнен пенис на лунната светлина, заливаща предната седалка.

— Попи…

— Тихо. Знаеш, че обичаш.

Обгърна го с уста и заработи със специалната си техника, която използва първия път, когато нарушиха деловите си отношения на шеф и секретарка. По неизвестен начин се бе озовала под бюрото и му показа скритите си дарби. Три месеца по-късно бяха женени.

— Попи — простена той, когато тя извърши невъзможното и върна към живот един мъртвец.

Когато малко по-късно заспиваше, за първи път от много време насам не се сети за Уитни.